Решение № 10419 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10294/2018 г.

Решение № 10419 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10294/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. Янков", със седалище и адрес на управление: [населено място] против решение № 774 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 810/2017 г. на Административен съд – София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-04-422/31.07.2017 г., издадена от кмета на община Костенец. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на община Костенец, чрез юрк. Цветанова в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалба на ЕТ "А. Янков" против заповед № РД-04-422/31.07.2017 г., издадена от кмета на община Костенец, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "временна тоалетна", находящ се в УПИ V – 680 в кв. 71, по плана на гр. Костенец. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Счетено е, че обективният факт на липса на изискуемите строителни книжа е достатъчно основание за премахване на строежа, който не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните факти и е извел законосъобразни изводи. Приел е за установено, че процесния строеж е квалифициран като такъв от шеста категория. За същия липсва разрешение за строеж. След анализ на разпоредбите на ЗУТ е направил извод, че в случая е приложимо общото правилно за разрешаване на строителство по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. От друга страна, въз основа на представените по делото доказателства и геодезическото заснемане правилно и законосъобразно е приел, че процесният строеж е изграден извън очертанията на УПИ V – 680 между оградата и външната регулационна линия откъм река Марица. Като последната е по одобрена регулация от 1977 г. и последващо изменение от 1997 г., която не я засяга. Първоинстанционният съд, след като е изследвал обстойно въпроса за търпимостта на строежа, правилно е приел, че същия /изпълнен през 1998 г./, не е търпим. Съгласно разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В случая с оглед естеството на строежа, а именно "временна тоалетна" (външна) същия не е допустим, както съгласно чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ, така и спрямо действащите към настоящия момент разпоредби (арг. на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). С оглед изложеното и при липсата на предпоставките на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, правилно съдът е приел, че строежът не е търпим. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че актът за узаконяване и разрешението за ползване касае само строеж "Цех за авточасти", тъй като само за него има заснемане за узаконяване и съответно за него е дадено конструктивно становище. Правилно при тези фактически установявания административният орган и съдът са квалифицирали строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване. Като е достигнал до съответни на материалния закон изводи и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Костенец, направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,