Решение № 7311 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2014 г.

Решение № 7311 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Аква 3" ООД, гр. Хасково, против решение № 1167/9.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2323/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 16251300036/22.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 686/9.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, които могат да бъдат обобщени като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати процесуални нарушения, противоречие на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Отправя искане до Върховния административен съд да отмени постановеното решение и да отмени РА. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение решение е отхвърлена жалбата на "Аква 3" ООД срещу № 16251300036/22.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 686/9.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Съдът е приел, че оспореният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуално- правните разпоредби на ДОПК, както и при спазване на материално- правните норми на ЗДДС. Съдебното решение не съдържа мотиви относно фактите и обстоятелствата, които административният съд е приел за установени. Липсва анализ на събраните по делото доказателства и възприетата въз основа на този анализ фактическа обстановка по спора. Правните изводи на Административен съд- Пловдив са общи и бланкетни, без конкретна кореспонденция с приети за установени факти. Съдът декларативно е посочил, че липсват доказателства за реалност на фактурираните доставки, поради което не е настъпило данъчно събитие и трябва да бъде отказано право на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно размера на данъчните задължения за всеки един от ревизираните данъчни периоди. Обжалваното решение не съдържа мотиви, от които да е видно възприетата от решаващият съд за установена фактическа обстановка по спора. Изброени са част от събраните по делото доказателства, но не е обосновано какво се установява от тях. Правните изводи са общи и еднакво отнесени към всеки един от различните доставчици без да е извършено съотнасянето им към приета от решаващият съд фактическа обстановка по спора. Административният съд е приел, че за дружеството- касатор не е налице право на данъчен кредит, поради липса на реалност на доставките, която не може да бъде доказана и чрез издадените РА на доставчиците. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. В решението изобщо не са обсъдени конкретните възражения на ревизираното лице срещу констатациите в РА и ангажираните във връзка с тях доказателства, които са събрани в хода на съдебното производство. Административният съд, вместо мотиви, изцяло и дословно е преписал констатациите от решението на Директор Дирекция "ОДОП"- Пловдив. Съдът не е обсъдил задълбочено и аналитично и относимите доказателства към спорните фактури, материализиращи изключително широк диапазон от стоки - от предмет на доставката от "Крупс" ЕООД строителен подемник, през предмет на доставката от "Метал трейд инвест 2000" ЕООД строителни материали, до желязо и шперплат, които съставляват предмет на спорните доставки от "Карбофин 2008" ЕООД. По отношение на всички доставки съдът е застъпил категоричното становище, че не е доказано прехвърлянето на собствеността върху стоката, но този извод е направен при повърхностен анализ за това какви доказателства всъщност са необходими при отчитане вида и характера на всяка от сделките. По делото са приети заключение на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, при обсъждането на които съдът е игнорирал всички изводи, които са в подкрепа на тезата на жалбоподателя. Действително, съдът не е длъжен да основе решението си изключително на експертното становище, но е длъжен да направи анализ на констатациите от вещото лице в светлината на поставените му задачи и подлежалите на изследване спорни отношения между страните. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е допуснато нарушение на служебното начало (чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК) като решаващият съд не е указал на страните необходимостта от самостойно представяне на РА, извън прегледа им от съдебния експерт. Допуснатото нарушение представлява пречка за преценка спазени ли са принципите на данъчен неутралитет и ограничаване риска от данъчни загуби при постановяване на атакуваното съдебно решение и обуславя необходимостта от отмяна на последното, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение