Решение № 5537 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2010 г.

Решение № 5537 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Регионална разплащателна агенция, чрез процесуалния представител на изпълнителния директор юрисконсулт Георгиев, против решение № 1142 от 23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2046/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, VI състав, с което е обявена нищожността на уведомително писмо № 012551 от 06.08.2009 г. на агенцията, върната е преписката за ново произнасяне на компетентния административен орган и е осъдена Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Регионална разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 510 лв., само в частта му по отношение присъдените разноски. В касационната жалба изрично е направено уточнение, че се оспорва решението в частта му относно присъдените съдебни разноски в полза на Росен Крумов по основание и размер, като се сочи, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила като неправилно са присъдени съдебни разноски в полза на жалбоподателя. Ответникът - Росен Крумов Радев, чрез пълномощника си адв. Хаджидимова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и направените разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските за настоящото производство и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба изцяло, ако се приеме, че е против постановеното решение в неговата цялост, както и по отношение частта за присъдените разноски. Сочи че, правилно съдът е приел, че уведомителното писмо представлява подлежащ на съдебно оспорване акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя, с което се засягат права и законни интереси на адресата. В писмото е посочен общ размер на санкциите и редукциите към заявление за плащане на площ, поради което следва да се приеме, че има непосредствени неблагоприятни последици за адресата. Уведомителното писмо е издадено и изпратено на ответника в рамките на процедура по глава IV от ЗПЗП, регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от закона правомощия на Разплащателната агенция да намалява плащането или да отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ. Събраните доказателства по делото подкрепят напълно направения от решаващия съд извод, че уведомителното писмо представлява административен акт, издаден от некомпетентен орган, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от АПК. В случая не е налице валидно оправомощаване за издаване оспорения акт, подписан от лице назначено на длъжност "експерт". Неоснователни са и възраженията на касатора за нарушение на процесуалните правила при присъждането на съдебните разноски; размерът на същите е съобразен с представения списък на направените разноски по делото при липса на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Същата, с оглед изричното заявление в нея, касае решението само в частта относно присъдените разноски. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в оспорената му част, след като е отменил обжалвания административен акт, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е присъдил своевременно поисканите разноски по делото. За същите е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за заплащането им - квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв. и заплатен адвокатски хонорар от 500 лв. по договор за правна защита и съдействие № 149400 от 18.01.2010 г., с попълнена графа за действително внесена сума. Решението е правилно в оспорената част. Разноските са поискани в с. з. на 12.07.2010 г., преди приключване на съдебното дирене и даване ход по същество, т. е. са заявени своевременно. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, същите са доказани по основание. Съдът неточно се е позовал на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от ГПК, тъй като не се налага субсидиарното приложение на ГПК, при наличие на уреден случай в АПК - чл. 143, ал. 1 от АПК. Посоченото е несъществен пропуск, който не се е отразил на крайния резултат в оспорената част на решението. Разноските са доказани и по размер, като са представени писмени доказателства за заплащането на присъдените суми. Ответникът не е направил в срок възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което правилно сумите са присъдени в пълния и доказан размер. Дори и да бе направено такова възражение, същото, с оглед нормата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба би било неоснователно. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Основателна е претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски в полза на ответника по касация, с оглед изхода на делото. Разноските са своевременно поискани, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 05.04.2011 г., в който са отразени действително заплатени 400 лв. за адвокатски хонорар на един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 211, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение