Решение № 8901 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2014 г.

Решение № 8901 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "С." ООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Х., против Решение № 816/14.02.2014 г. по адм. дело № 11680/2012 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началника на РДНСК- ЮЗР, гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "С." ООД, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-340/08.11.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, гр. София, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 221, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с нея е наредено премахването на нзаконен строеж: "Масивна стоманобетонова конструкция - входен тунел", находящ се в УПИ II-14, кв. 530 на гр. София, м."ГГЦ-Зона Г-1. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че е налице строеж, за който няма издадени строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което правилно е приет като незаконен. Подробно е анализирал търпимостта му, в конкретните хипотези на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР ЗУТ, приемайки, че нито една от тях не е налице, поради недопустимостта по ЗРП от 1987 г, от 1994 г. и сега действащия ЗРП от 2001 г., както и поради неподадена декларация за него пред одобряващите органи. Изложил е и мотиви за неприложимост на новия § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, който се прилага след 26.11.2012 г., а заповедта е издадена преди това. Базирайки се на заключенията по двете СТЕ, е отхвърлил възражението на дружеството, че за строежа има издаден Акт за узаконяване № 143/2003 г., с мотиви, че акта е по отношение на друг строеж. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентния по чл. 225, ал. 1 ЗУТ орган - началника на РДНСК-ЮЗР, разполагащ с делегирани правомощия от началника на ДНСК, видно от приложената към делото заповед за делегация, тъй като административното производство е образувано с издаване на КА от 03.10.2012 г., преди изменението на чл. 225, ал. 1 ЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, в сила от 26.11.2012 г. В този случай и съгласно § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, започнатите до влизане в сила на това изменение производства за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория, се довършват по стария ред, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правилни са и другите изводи на съда, относно законосъобразността на оспорената заповед. От данните по делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е строеж: "Масивна стоманобетонова конструкция - входен тунел", който с описанието си по КА и заповедта, потвърдено и от заключенията на двете СТЕ, безспорно представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито касатора и останалите адресати на заповедта, не са представили. Поради това правилен е извода на органа и съда, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По възражението на касатора, че за строежа има издаден Акт за узаконяване № 143/2003 г., приет като доказателство по делото, съдът е възложил независима проверка от две вещи лица, от чийто заключения и скици към тях, е установено, че този акт е по отношение на други по вид строежи в същия имот, граничещи с процесния, но без отношение към него. При тези установявания възражението на касатора, направено и като основно оплакване в касационната жалба, се явява неоснователно. Съдът е изследвал подробно и въпроса за търпимостта на строежа, като преюдициален към премахването му, на основанията по § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, като изводите му въз основа на тях са правилни. Касаторът е поддържал, че строежа е изграден преди 1998 г., тъй като през 1994 г. е налице прехвърлителна сделка с този строеж, което е опровергано от предмета на тази сделка по нот. акт № 1/1994 г. и обяснителна записка към акта за узаконяване от 2003 г., имащи за предмет склад и навес, които са различни строежи от процесния. Останалите доказателства сочат на изграждане на строежа през 2000 г./ в жалбата на К. Л. и в молба на Б. Л./ и в периода 2000-2003 г. /по заключение на в. лице А./. Съдът е разгледал хипотезите на търпимост по § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПРЗУТ, като правилно е установил, че същите са неприложими, поради липса на една от кумулативно дадените предпоставки и за трите случая на търпимост, а именно строежа да е допустим по действащите подробни устройствени планове, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ / в случая плановете от 1987 г, от 1994 и сега действащия ЗРП от 2001 г./, а за ал. 2 и 3 от цитираната разпоредба, липсва и деклариране пред одобряващите органи. Правилно е отчетено, че търпимостта на строежа по новия § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./ е неприложима, поради това, че разпоредбата влиза в сила и започва да действа след 26.11.2012 г., а процесната заповед е издадена преди това. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение