Решение № 936 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. П. М., подадена чрез адв. Димов срещу Решение 1984 от 26.03.2024 г. постановено по адм. дело 5214/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт Р-22220619005908-091-001/23.09.2020 г., потвърден с Решение 1848/07.12.2020г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ОДОП/ София при ЦУ на НАП, в частта му относно установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 7 047,46 лева и лихви в размер на 3 863,87 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът неправилно не е кредитирал заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза и не обсъдил събраните при повторното разглеждане на делото доказателства. Отправеното искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на процесния ревизионен акт. Пред касационната инстанция се прави възражение за погасяване по давност на задълженията, установени с обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП София чрез юрк. Теофанова в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски съобразно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е повторно, след като с Решение 5521 /29.05.2023 г. постановено по административно дело 9883/ 2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение е отменено решение 4669 от 07. 07.2022 г., постановено по адм. дело 640/2021 г. по описа на Административен съд - София-град и е делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт Р-22220619005908-091-001/23.09.2020 г. в частта относно установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 7 047,46 лева и лихви в размер на 3 863,87 лева. От фактическа страна е прието за установено, че през ревизирания период Н. П. М. е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес в Република България, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 4 ЗДДФЛ и на основание чл. 6 и чл. 12 е данъчно задължено лице за облагаемия си доход през данъчната година от източници в Р България и от чужбина. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.124, ал. 2 от ДОПК, поради установено от органите по приходите превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за процесната 2014 година, което са квалифицирали като данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 123, ал.1, т. 2 от ДОПК. В хода на ревизионното производство органите по приходите не са признали декларираните от ревизираното лице като налични парични средства в размер на 90 000,00 лева в брой към 01.01.2014 г. и именно по отношения на тези средства е налице спор по делото. В хода на ревизионното производство в писмени обяснения ревизираното лице е посочило, че към 01.01.2014 г. е разполагала с налични парични средства в брой в размер на 90 000, 00 лева. С представено с възражението срещу РД нотариално заверена на 04.06.2020г. /след датата на издаване на РД/ декларация от Н. Р. /майка на ревизираното лице/, е посочено, че същата лично е дарила на М. през м. 03.2010г. 50 000,00 лв. в брой; през м.01.2012г. - П. М. /баба на ревизираното лице/ е дарила 20 000,00 лева, а на 20.06.2009г. били събрани 20 000,00 лева от подаръци от сватбата на ревизираното лице. При повторното разглеждане на спора е допусната съдебно-счетоводна експертиза, както и гласни доказателства разпитана е Н. Р. /майка на ревизираното лице/. Решаващият състав е счел, че събраните гласни доказателства са недопустими и не е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, с мотиви, че всеки един от вариантите вещото лице е основано на декларираното от ревизираното лице начално салдо от 90 000 лв., чиято доказаност се явява и спорният по делото въпрос. За да отхвърли жалбата на Н. П. М., административният съд е приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е приел като правилно определени от органите по приходите наличните парични средства към 01.01.2014 г. в размер на 5 000 лева, като твърденията на ревизираното лице за наличието към началото на ревизирания период на сумата от 90 000,00 лева в брой са счетени за недоказани. За да мотивира извода си решаващият състав е посочил, че по делото не е доказано предаването на паричните средства и наличност на сумите при дарителите Н. Р. и П. М.. След анализ на представените нотариални актове съдът е приел, че същите не установяват възможността дарителите да разполагат с твърдените суми. Съдът е съобразил отдалечеността във времето на обективираните в нотариалните актове продажби спрямо даренията и факта, че същите обективират предимно сделки със съсобствени имоти, без да е установено каква част от продажната цена са получили сочените за дарители на ревизираното лице. Направил е извод, че съобразно установеното в хода на ревизията и съдебното производство, дарителите Н. Р. и П. М. не биха могли да разполагат с такива суми, които да дарят на своята дъщеря, съответно внучка. В допълнение е прието, че по отношение на т.н. начално салдо не са представени доказателства къде са съхранявани твърдените средства. Решението е валидно, допустимо и правилно. При новото разглеждане на делото съставът на първоинстанционният съд е изпълнил дадените в отменителното решение на ВАС указания, противно на твърденията в касационната жалба. Съдът се обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства като приложимото материално право е коментирано спрямо възприетите фактически установявания. Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът каква е разполагаемата сума от ревизираното лице към началото на ревизирания данъчен период - 01.01.2014 г. и съответно правилно ли е определено началното салдо от приходните органи в размер на 5 000 лв. На първо място следва да се посочи, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства приходните органи са направили съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано значително превишение на разходите над доказаните доходи. Прието е наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Правилно съдът е приел, че от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства обосновано приходните органи са определили началното салдо към 01.01.2014 г. в размер на 5 000 лв. в противовес с твърденията на ревизираното лице, че е разполагала със сумата от 90 000 лв., от които 50 000 лв. предоставени /дарени/ от майка и Н. Р. през март 2010 г., 20 000 лв. предоставени/дарени/ от баба и П. А. М. през м. 01. 2012 г./ починала май 2012 г./ и 20 000 лв. подаръци от сватбата на Н. П. М. на 20.06.2009 С оглед характера на договора за дарение на парични средства, както и целта, за която се представят доказателства в ревизионното производство, а именно за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на дарения парични средства, чрез които е покрило направените разходи, то следва да е доказано предаване на средствата. Освен това е необходимо да е доказано, че дарителите са имали възможност - разполагали са с дарената сума, за да могат да я предадат на надарения. В случая, представените доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство, въз основа на които се твърди, че посочените лица са разполагали със средства, които да предоставят на ревизираното лице, не доказват нито действителното предаване и получаване на суми от М., нито обстоятелството, че същата е разполагала с твърдените суми в брой към 01.01.2014 г. От представените доказателства не се установява дарителите да са имали възможност да дарят сумите, т.е. да са разполагали с тях. Както правилно е съобразено от решаващият състав, представените в хода на ревизионното и съдебното производство нотариални актове, обективират предимно продажби на съсобствени имоти, като по делото не са ангажирани доказателства, че получените от тези продажби суми са съхранявани от Н. М. Р. и че същата е разполагала със средствата към датите на даряването им на Н. П. М., с оглед изминалия период от време между получаването на приходите и предоставянето им. Същевременно, в хода на ревизионното производство е извършен анализ на имущественото състояние Н. М. Р., като органите по приходите са достигнали до заключение, че същата не е разполагала със средства да обслужва кредитите си. Тези констатации на органите по приходите не са оборени. На следващо място правилно административният съд е приел, че съобразно съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява и предаване на сумата от 20 000,00 лв. в брой от бабата на ревизираното лице П. М.. От представените НА и анализа в ревизионното производство на имущественото състояние на П. М. не се установява същата да е разполагала със средства в посочения размер, които да предостави на ревизираното лице. Недоказани са останали и твърденията за получени от ревизираното лице през 2009 г. средства в общ размер на 20 000 лв., представляващи подаръци от гости на сватбеното й тържество. Същите не са подкрепени с каквито и да е доказателства и конкретика. Същевременно, както правилно е посочил административният съд, липсват каквито и да е доказателства, че подобна сума е била съхранявана в брой от ревизираното лице през процесния периоди. Тези обстоятелства не се установяват и от събраните гласни доказателства, некредитирани от съда. Следва да се съобрази и заинтересоваността на свидетеля от изхода на процеса, която не е изключена, а по-скоро е вероятна. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства ревизираното лице да е разполагало декларираната сума в брой към 01.01.2014 г. е правилен. С оглед установеното за ревизирания период превишение на размера на разходите над получените доходи, правилно е прието, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и ревизията е законосъобразно проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част. Неоснователно е възражението на касатора, че по отношение на спорните задължения е изтекла абсолютната погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В съответствие с правилото на чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ, внасянето на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014г. е до 30 април на 2015 г., с оглед на което за задълженията по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. погасителна давност започва да тече от 1.01.2016 г. и към настоящия момент не е изтекла. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък и в размер на 1 382, 00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,