Решение № 889 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1551/2008 г.

Решение № 889 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1551/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено под № 257 на 27.12.2007 г. по в. гр. дело № 461/2007 г., с което е оставено в сила решение № 650 от 8.06.2007 г. на Варненския окръжен съд за осъждане В. Т. Л., ЕГН ********** от гр. В., ул. "И" № 7, вх. В, ап. 27 и К. Н. Г., ЕГН ********** от гр. В., ул. "Д" № 29, ет. 5, ап. 15, да заплатят солидарно на А. А. А., ЕГН **********, от гр. К., ж. к. "Р" бл. 6, вх. А, ап. 23, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 15 000 лева, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на баща му А. А. Й., б. ж. на гр. Ген. Тошево, обл. Добрич, починал на 26.12.2004 г., съпричинена в резултат на извършено от ответниците престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което са осъдени по н.о.х.д. № 417/2006 г. Недоволни от въззивното решение са касаторите В. Т. Л., представляван от адвокат В от Варненската адвокатска колегия и К. Н. Г., представляван от адвокат Д от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е недопустимо и постановено в нарушение на закона - чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при което присъденият размер на неимуществените вреди твърдят, че е завишен. Касаторът В. Т. Л. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. Ответникът по касация А. А. А. не взема становище. Ответникът по касация "О"Е. със седалище гр. В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните поделото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че исковете са предявени в условията на солидарна отговорност и ответниците са определени от ищеца - двете физически лица, преки причинители на деликта още повече, че с влязла в сила присъда от 2.05.2006 г. по н.о.х.д. № 417/2006 г. на Варненския окръжен съд са признати за виновни за извършено от тях престъпление по чл. 123 НК затова, че като технически ръководители на фирма "О"Е. и поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строителство на сграда, виновно нарушавайки нормите на чл. 26, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 40, ал. 1, чл. 60, ал. 1 и чл. 101, т. 5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. са причинили смъртта на бащата на ищеца А. А. Й. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Въззивната инстанция е извършила всички действия, задължението за които произтича от императивни разпоредби на закона, гарантиращи пряко достигане до материалната истина. Съобразена е нормата на чл. 45 ЗЗД и установената вреда, която следва да се поправи като уважения размер за сумата 15 000 лева за причинени неимуществени вреди с оглед и на обществения критерии за справедливост. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение