Решение № 7201 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6460/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител, против решение 1189 от 23.02.2023г., постановено по адм. д. 10107/2022г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът- Дирекция Социално подпомагане - [район] /ДСП-[район]/, чрез процесуален представител в писмен отговор и в СЗ оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Д. Н. Б. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Т. К. П. лично и в качеството на родител на К. Г. Г., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град по жалби на Д. Н. Б. и Дирекция Социално подпомагане - [район] е отменил Решение 475/30.09.2022г. по преписка 77/2020г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която по оплаквания на Т. К. П. лично и в качеството на родител на К. Г. Г. за дискриминация, осъществена на основата на признаци пол , възраст , лично положение , както и за осъществен спрямо нея тормоз по см. на §1, т.1 ДР ЗЗДискр., КЗД: -установява, че Дирекция Социално подпомагане [район], представлявана от А. Г.-директор е извършил акт за дискриминация под формата на тормоз по см. на чл.5 ЗЗДискр., във вр. с §1, т.1 ДР ЗЗДискр. на основата на признак лично положение по отношение на Т. К. П., в лично качество и като законен представител на К. Г. Г., с което е нарушил забраната на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. -налага на осн. чл.78, ал.1 ЗЗДискр. на ДСП-[район], представлявана от А. Г.-директор, наказание глоба в размер на 500 лева, за извършването на установената с решението дискриминация. -установява, че Д. Н. Б., социален работник в ДСП [район], е извършила акт за дискриминация под формата на тормоз по см. на чл.5 ЗЗДискр., във вр. с §1, т.1 ДР ЗЗДискр. на основата на признак лично положение по отношение на Т. К. П., в лично качество и като законен представител на К. Г. Г., с което е нарушила забраната на чл.4 , ал.1 ЗЗДискр. -налага на осн. чл.78, ал.1 ЗЗдискр. на Д. Н. Б., социален работник в ДСП [район], наказание глоба в размер на 250 лева, за извършването на установената с решението дискриминация. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от съдържанието на Решение 475/30.09.2022г. по преписка 77/2020г., КЗД е приела,че тормозът е извършен от сочените за дискриминатори чрез поредица от допуснати пропуски и нарушения в работата по случая с дъщеря й, с което са застрашили правата й на неин родител . Предвид безспорно установените факти по делото, правилно е заключението на АССГ, че оспореното решение на КЗД противоречи на материалноправните разпоредби, като настоящият съдебен състав споделя извода на съда, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на визираната от касатора и възприета от КЗД за осъществена форма на дискриминация- тормоз по см. на чл.5 ЗЗДискр., във вр. с §1, т.1 ДР ЗЗДискр. на основата на признак лично положение . В конкретният казус производството пред КЗД е започнало в хипотезата на чл.50, т.3 ЗЗДискр. -по сигнал от трето лице с искане за образуване на производство, в което да се установи, че ДСП-[район] е извършила действия, съставляващи пряка или непряка дискриминация по формата на тормоз , по признаците пол , възраст и/или лично положение , и по жалба от Т. К. П. (чл.50, т.1 ЗЗДискр.) с оплаквания за действия и бездействия на ДСП-[район] по защитени признаци пол , възраст и лично положение . В иницииращите документи не е конкретизиран защитения признак лично положение . Съдържанието на този защитен признак не е установено от КЗД в хода на административното производство, и не е изяснено в мотивите на оспореното решение на КЗД по чл.65 ЗЗДискр. Едва в касационната жалба се сочи, че защитеният признак лично положение е извлечен от КЗД според обстоятелствата по преписката и същия се изразява в лично качество и в качеството на родител на детето К. Г. . Обосноваване и конкретизиране на защитения признак след проведеното и приключило административно производство по ЗЗДискр. е недопустимо, при което предвид разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр. и приетите доказателства по делото, не е установено и доказано наличието на защитен признак лично положение в дискриминираното лице като част от фактическия състав на тормоза. Независимо от горното настоящият състав намира следното: Защитените признаци са елементи от действителността, които макар и свързвани с някакво отношение към лицето, следва да са качества, присъщи на това лице. Характеристиката лично качество не е защитен признак по см. на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Характеристиката родител на детето К. Г. , не е качество или същностен белег на личността, и не попада в съдържанието на признака лично положение , защото не разкрива характерни и съществени особености на тази личност. Разширително тълкуване и съответно предоставяне защита на произволна характеристика на лицето не съответства на целите за недопускане на неравно третиране от антидискриминационното законодателство. С оглед горното изводът на първостепенният съд за неправилно приложен материален закон от КЗД е верен. По отношение приложената от КЗД норма на чл.78, ал.1 ЗЗДискр. спрямо ДСП-[район] и Д. Н. Б., настоящият състав на осн. чл.221, ал.2 изр. второ АПК , препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите изложени от касатора за неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр. и фактите по делото. Настоящият състав не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на АССГ кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Дирекция Социално подпомагане - [район] за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 НЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение