Решение № 2398 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2013 г.

Решение № 2398 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Хараланов Недялков срещу решение № 3413 от 20.05.2013 г. по адм. дело № 10097/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 7921/13.08.2012 г. на директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебния акт с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и отмяна на процесната заповед, с присъждането на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а релевантните за спора факти и събраните по делото доказателства, които ги подкрепят, са подробно анализирани. Споделят се изводите в решението, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като наказанието е наложено при наличие на основания за ангажиране на отговорността на служителя по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. В административния акт са посочени конкретните разпоредби от ЗДСл и ЗМ, както и етичните правила, които не са спазени. Правилна е и преценката на съда, че обстоятелствата по извършване на вмененото във вина на Недялков дисциплинарно нарушение обосновава налагането на най-тежкото предвидено в закона наказание. При запазената в сървъра на агенцията информация, заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза установява, че обработката на документите по трите износни операции е извършено от едно и също работно място от потребителя nnedialkov, който се идентифицира с удостоверение за електронен подпис, издадено на жалбоподателя. Според вещото лице извършените отделни действия в хронологичен порядък са в рамките на нормално взаимодействие между потребител - система. В хода на дисциплинарното производство служителят е твърдял, че не е предоставял на друго лице достъпа до електронния си подпис и код, и не е оставял картата си вписана в системата за много дълго време на отсъствие от работното място. От една страна, според заключението технически невъзможно е осъществяне на достъп и регистрация отвън в системата за обработка на митнически документи. От друга страна, липсват доказателства, че Недялков е напуснал работното си място за определено време при наличие на поставена негова карта в персоналния му компютър, което би дало възможност на друго лице да ползва програмите. При това положение правилно съдът е приел, че авторството на действията не е опровергано и в резултат на неправомерното ползване на системата от потребителя nnedialkov е извършено незаконосъобразното митническо оформяне и приключване на посочените три износни операции. Споделя се и изводът на съда, че административният орган е доказал, че е налице извършено от жалбоподателя тежко нарушение на служебните му задължения. Подобно поведение е недопустимо при осъществяване правомощията на митнически служител, поради което изложените в заповедта мотиви са достатъчни по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", без да е необходимо доказването на конкретни вреди за службата. Предвид тези съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на АМ сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,