Решение № 14124 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2018 г.

Решение № 14124 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Ес и Кей" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. "Източна тангента"102 чрез управителите К. Д. и А. Н. против решение № 706 от 08.02.2018 г., постановено по адм. д. № 7563/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 490 лв., претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11/20.05.2011 г. на началника на М. А. - С. и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на това НП пред РС-С. и АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на всички, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Агенция "Митници", редовно призован, се представлява от началник отдел "Правен" Я. оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. - град е отхвърлил предявения от "Ес и Кей " ООД иск за сумата от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 11/20.05.2011 г. на началника на М. А. -С., изразяващи се в сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 15132/2011 г. по описа на РС – С. и по КАНД № 11053/2012 г. по описа на АССГ) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С. град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е неоснователен. Съдът е приел, че по делото не се доказва наличието на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -реално претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на НП № 11/20.05.2011 г. Административният съд е заключил, че от представения Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и представените четири броя фактури, ведно със съответните документи за банкови транзакции по тях в полза на адвокатското дружество/ всички транзакции- осъществени в периода 12.07.2011 г. – 12.12.2011 г. / не се доказва по безспорен начин заплащане на претендираната като вреда по ЗОДОВ сума от 490 лева адвокатско възнаграждение за процесуална защита по обжалване на процесното наказателното постановление. На следващо място АССГ е заключил, че липсва и следващата материалноправна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –пряка и непосредствена причинно –следствена връзка между евентуално претендираните вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото, дори да се приеме, че с договора за процесуално представителство от 15.06.2011 г. е уговорена претендираната по делото сума от 490 лв, то липсват доказателства същата да е реално заплатена, тъй като по всички представени фактури основанието за плащане не е конкретният договор за процесуално представителство, а правно-консултантска дейност. Съдебното решение е правилно.. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 490 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Митница "Аерогара – С." е недоказана, съответно- неоснователна. Не е установен размерът на уговореното по административно-наказателните дела адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези на определяне на определянето му – договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитираното наказателно постановление, което изключва възможността съдът сам да определя размера му. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- макар да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безпорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Ищцовото дружество чрез заверените от СРС адвокатски пълномощни установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно-наказателното производство както пред СРС, така и пред АССГ. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представените в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., фактура № 2000000276/29.06.2011 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 9857, 39 лв с ДДС; проформа фактура № 2000004111/30.09.2011 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4365, 41 лв с ДДС; фактура № 2000000291/01.10.2011 г. за правни консултански услуги на стойност 4365, 41 лв с ДДС, проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС; фактура № 22000000302/01.02.2012 г. за правни консултански услуги на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС и съответни разпечатки за транзакции с неизвестен източник. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с гореизложеното както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство, като се отчете и същественото разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд