Решение № 248 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2010 г.

Решение № 248 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2010 г., IV о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Валери Николов - пълномощник на Ваня Стаменова Чавдарова против решението от 20.01.2010 г. по адм. дело № 3078/2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-е състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на искане за отмяна на отчуждаване № РД-54-72/24.07.2000 г. на Кмета на Столична община. Касаторката счита, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Съдът е направил погрешни фактически и правни констатации, в резултат на които е постановил и един незаконосъобразен съдебен акт. На първо място твърди, че съдът неправилно интерпретира заключението на приетата по делото техническа експертиза и неправилно приема, че процесното място - имоти с пл. № 1256, 1225, 1065 и 1133, част от 1222 и 1260 в землището на гр. София, м. "Коньовица" е застроено. На второ място заявява, че са незаконосъобразни и доводите на съда, че не било от значение какво е извършено върху процесния имот, а е от значение дали е осъществено цялостното мероприятие "Юбилейна гора". Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено ново по същество, с което отказът на кмета на общината да бъде отменен. Ответникът - Кметът на Столична община не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Станка Петрова Пенкова и Жанет Симеонова Димитрова не вземат становище по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в установения срок, но по същество е неоснователна. Решението на СГС е правилно. По подробно изложени съображения моли да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт е потвърден отказ № РД-54-72/24.07.2000 г. на Кмета на Столична община. Неоснователно е възражението, че е нарушен материалния закон. С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза изводът за липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. е обоснован. Касае се за имот, който е отчужден съгласно ЗПИНМ и към момента на отчуждаването е представлявал незастроено място. За да се отмени отчуждаването законът е въвел изискването към момента на влизане на този закон в сила да не е започнало фактическо строителство. В случая е установено, че процесния имот е изцяло застроен с индивидуални жилищни сгради, по данни от неоспорената от страните експертиза - стотици на брой. При наличието на осъществено строителство е без значение дали върху конкретния имот няма или има построени сгради. Преценката дали е осъществено отчуждителното мероприятие се прави за целия имот, а не поотделно за всеки квадратен метър от него. Правилно е приложен материалният закон от съда. Неоснователно е оплакването, че не е обсъдено правилно заключението на експертизата. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата, че бившите собственици не са били отчуждени. Въпросът дали е изплатено обезщетение и кога е станало това - не е предмет на разглеждане в производството по възстановяване на собствеността. Не са налице касационните основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила като правилно. Първоинстанционният съд, предвид безспорното обстоятелство, че към момента на отчуждаването процесното място е било незастроено, е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., в която единствен правнорелевантен факт е този - върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон. Въз основа на изслушаните и приети по делото съдебно-технически експертизи е приел, че фактическото строителство на мероприятието, за което е извършено отчуждаването не само е започнало, но и е реализирано. Посочил е също, че в този случай изобщо не се обсъжда въпросът, свързан с възможността за образуване на самостоятелен парцел. Така постановеното съдебно решение е правилно. След като е бил отчужден незастроен недвижим имот, правилно съдът е квалифицирал случая по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При тази хипотеза, единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално-устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила. В контекста на изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,