Решение № 264 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2016 г.

Решение № 264 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 655, ал. 3 от Търговския закон.

Образувано е по жалба на Д. В. Х., от гр. Р. срещу заповед № ЛС - 04 - 1260/25.07.2016 г. на министъра на правосъдието. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието чрез юрисконсулт Димов изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.

Със заповед № ЛС - 04 - 1260/25.07.2016 г. министърът на правосъдието е изключил Д. В. Х., от гр. Р. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед № ЛС - 04 - 72/21.02.2006 г. Разпоредил е след влизане в сила на индивидуалния административен акт същият да бъде обнародван в "Д. вестник".

По делото е установено, че в изпълнение на заповед № ИЗСВ - 01 - 56/22.05.2015 г. на министъра на правосъдието е била извършена тематична проверка на дейността на синдиците като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ. Със заповед № ИЗСВ - 01 - 150/10.07.2015 г. на министъра на правосъдието проверката е била допълнена като цялостна за дейността на синдиците по четиринадесет дела по описа на Окръжен съд - Р. по тринадесет, от които (т. д. № 24/2012 г.; т. д. № 37/2012 г.; т. д. № 45/2012 г.; т. д. № 64/2012 г.; т. д. № 108/2012 г.; т. д. № 113/2012 г.; т. д. № 114/2012 г.; т. д. № 115/2012 г.; т. д. № 116/2012 г.; т. д. № 11/2013 г.; т. д. № 29/2013 г.; т. д. № 44/2013 г.; т. д. № 65/2013 г.) синдик е бил жалбоподателят Д. Х.. От плановата проверка е бил изготвен доклад рег. № 92 - 11 - 16/15 от 23.09.2015 г. Административният орган е разпоредил доклада да се връчи на председателя на Окръжен съд - Р. и на синдика, като на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е поискан писмен отговор по констатираните нарушения, във връзка с които е дадена възможност да бъдат ангажирани доказателства в 14-дневен срок.

С. Д. В. Христов е получил препис от доклада на 17.12.2015 г. и е депозирал писмен отговор с рег. № 92 - 11 - 16/05.01.2016 г. Приложил е писмени доказателства по опровергаване на констатациите от проверката.

По така подадените възражения и приложените писмени доказателства са били изготвени докладни записки рег. индекс № 92 - 11 - 16/15 от 09.02.2016 г. и № 92 - 11 - 16/15 от 20.05.2016 г. на Инспектората на министъра на правосъдието, които министърът е включил като неразделна част от мотивите на заповед № ЛС - 04 - 1260/25.07.2016 г.

Съгласно чл. 655, ал. 3 от Търговския закон министърът на правосъдието изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици онези, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в "Д. вестник".

Заповед № ЛС - 04 - 1260/25.07.2016 г. на министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган, в рамките на нормативно разписаните му правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на всички изисквания за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е лицето издало акта и длъжността му.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са общите правила по АПК за производство по издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. Спазено е изискването по чл. 35 АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническо волеизявление и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства. Неоснователно е оплакването, че при издаването на заповедта са нарушени сроковете по чл. 57, ал. 1 вр. с ал. 5 АПК. За упражняване на правомощието на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ не е необходимо същият да бъде нарочно сезиран. Правомощието може да бъде упражнено служебно и не е ограничено с давностен или преклузивен срок.

В обобщен вид констатираните нарушения по тринадесетте търговски дела по описа на Окръжен съд Р. могат да бъдат обособени в следните групи:

1. Липса на актове за встъпване в длъжност на временен или постоянен синдик по т. д. № 24/2012 г.; т. д. № 37/2012 г.; т. д. № 45/2012 г.; т. д. № 64/2012 г.; т. д. № 108/2012 г.; т. д. № 113/2012 г.; т. д. № 114/2012 г.; т. д. № 29/2013 г. по описа на Окръжен съд Р..

Изразената от жалбоподателя теза, че след като са представени декларация и съгласие и съдът не е поискал изричен акт за встъпване следва да се счита, че синдикът е встъпил в длъжност не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд.

По своята същност актът за встъпване в длъжност представлява недвусмислено изразяване на волята на назначения от съда синдик да встъпи в длъжност и да изпълнява правомощията на синдик. Актът на встъпване в длъжност е адресиран до съда по несъстоятелността и смисълът му е да се обективира волята на назначения синдик да започне да изпълнява правомощията си като такъв. Въпреки че преди назначаването му от съда или във връзка с това назначаване, синдикът е дал писмено съгласие, обективно възможно е междувременно или след постановяване на акта на съда за назначаване, да са настъпили обстоятелства, които да препятстват заемането на длъжността. За да възникнат за синдика правата и задълженията му на такъв, не е достатъчно да е постановен акт на съда, с който определено лице е назначено за синдик, а е необходимо с акта на съда за назначаване да бъде определен срок за встъпване на синдика в длъжност и в рамките на този срок синдикът да встъпи. Изложеното се отнася в пълна степен и за временния синдик по чл. 629а ТЗ, тъй като различно тълкуване би довело до неяснота относно това дали назначеното за временен синдик лице приема да изпълнява правомощията на такъв, както и относно началния момент, от който започва да изпълнява правомощията. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, че в случаите на назначаване на временен синдик по чл. 629а ТЗ не е необходимо встъпване в длъжност на синдика, означава да се възприеме възможността изпълнението на допуснатата предварителна обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик, да се постави в зависимост от свободното усмотрение на назначеното за временен синдик лице и да се отложи за неопределен и неограничен срок, което очевидно противоречи на смисъла на налагането на предварителни обезпечителни мерки.

1. Фактите във връзка с вмененото нарушение за несвоевременно представяне на списъци по чл. 685 ТЗ с приети, неприети и служебно приети вземания по т. д. № 24/2012 г.; т. д. № 37/2012 г.; т. д. № 45/2012 г.; т. д. № 64/2012 г.; т. д. № 108/2012 г.; т. д. № 113/2012 г.; т. д. № 114/2012 г.; т. д. № 115/2012 г.; т. д. № 116/2012 г.; т. д. № 11/2013 г.; т. д. № 29/2013 г. по описа на Окръжен съд Р. съответстват на доказателствата по административната преписка.

1. Досежно вмененото нарушение за липса на ежемесечни отчети по чл. 659, ал. 2 ТЗ е налице разнопосочно фактологично съдържание, което е обсъдено от административния орган в докладна записка рег. индекс № 92 - 11 - 16/15 от 09.02.2016 г . Приложените от синдика дневници по чл. 659, ал. 1 ТЗ нямат изискуемата заверка от съдия или деловодител на окръжния съд. Законосъобразно административният орган е приел, че не следва да се подкрепят порочни практики, наложени в различните производства по несъстоятелност при наличието на ясно разписани процесуални задължения в ТЗ. Месечната отчетност е вменена като задължение за синдика. Правните последици от неизпълнението на това задължение е неговото освобождаване. С месечните си отчети синдикът не само информира участниците в производството за извършените от него действия, но и за това на какъв етап се намира самото производство. Въз основа на отчетите на синдика се диференцира имуществото на масата на несъстоятелността, състоянието му и въз основа на това се правят преценки за преминаване към следваща фаза на процеса.

1. Във връзка с неизпълнението на задълженията за съставяне на годишен финансов отчет на дружествата по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ жалбоподателят не отрича фактите, установени в доклада от проверката. Позовава се на правна несъвместимост между разпоредбите от ТЗ и Закона за счетоводството. Излага основания за нецелесъобразност на нормативната уредба, които нямат отношение по съществото на спора.

Съгласно чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ синдикът съставя списък на неприетите предявени вземания, годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Позоваването на голям обем молби за предявени искания не е аргумент за неизпълнение на нормативно вменени задължения.

1. Липсата на застраховки по чл. 663а ТЗ във връзка с чл. 22, ал. 5 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците по т. д. № 24/2012 г.; т. д. № 37/2012 г.; т. д. № 45/2012 г.; т. д. № 64/2012 г.; т. д. № 108/2012 г.; т. д. № 113/2012 г.; т. д. № 114/2012 г.; т. д. № 115/2012 г.; т. д. № 116/2012 г.; т. д. № 11/2013 г.; т. д. № 29/2013 г.; т. д. № 65/2013 г. по описа на Окръжен съд - Р. е доказано.

Изискването за застраховане е уредено в чл. 663а ТЗ, съгласно който синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл. 655а, ал. 1, а задължението се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност. Съгласно Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците в 3-дневния срок синдикът трябва да се застрахова и да представи пред съда по несъстоятелността заверено копие от застрахователната полица. Непредставянето на застрахователна полица по дванадесетте изброени производства по несъстоятелност е неизпълнение на нормативни разпоредби във връзка с длъжността.

Със заповед № ЛС - 04 - 1260/25.07.2016 г. министърът на правосъдието е упражнил правомощието си по чл. 655, ал. 3 ТЗ в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Отчел е релевантните факти, както и вида на допуснатите нарушения и обстоятелствата, при които са извършени и отношението на лицето към нарушенията. Издаденият индивидуален административен акт е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и цели гарантиране изпълнението на правомощията на синдик в производство по несъстоятелност в съответствие със законовите норми. Правомощието на министъра е предвидено наред и независимо от правомощието на съда по несъстоятелността да преценява законосъобразността на дейността на синдика и е реализирано законосъобразно.

По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспорването срещу заповед № ЛС - 04 - 1260/25.07.2016 г. на министъра на правосъдието следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение