Решение № 18 от 2.02.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1920/2014 г.

Решение № 18 от 2.02.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1920/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъдените братя Н. и Ц. С. Н. са обжалвали по реда на чл. 351, ал. 5 НПК връщането на също така общата им и също така наречена от тях "частна" жалба, която те са отправили до Великотърновския апелативен съд, който със самостоятелен съдебен акт (извън основния за тяхната наказателна отговорност) е определил първоначалния режим на изтърпяване на наказанията им лишаване от свобода. Самостоятелният (извън основния) съдебен акт на ВтАС е определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК, а първоначалният режим се е отнасял до наказания, които не са били наложени с въззивна (нова) присъда по смисъла на чл. 336 НПК; с решение по смисъла на чл. 337 НПК съдът само е изменил първоначалната присъда спрямо Н., включително да изтърпят ефективно (реално) условните наказания (чл. 66 НК), които първоинстанционният Русенски окръжен съд им е бил наложил даже в по-висок размер. Първата "частна" жалба е насочена срещу това определение с искане за смекчаване на първоначалния режим на лишаването от свобода, а втората - срещу връщането на първата в нарушение на чл. 346, т. 3 НПК. Оспореното разпореждане за връщане е наистина основано на последната цитирана разпоредба от НПК и очевидно се разбира по различен начин. Според прокурора пред ВКС, разпореждането е законосъобразно. ВКС също намери връщането на жалбата за правилно. Съдът вече се е произнасял по необходимостта чл. 346 НПК да бъде прилаган в смисъл, че не всяко произнасяне "за първи път" от въззивен съд подлежи и на касационен контрол (вж. р. 89/2011-I, Бюл. 9/11). И в случая, макар да се оспорва определение на апелативен съд по чл. 306, ал. 1 НПК, то не отговаря на изискването да е постановено и "в случаите на нова присъда" (чл. 346, т. 3 НПК). Ръководен от изложеното, ВКС-I наказателно отделение