Решение № 27 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2012 г.

Решение № 27 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК.

Обстоятелствата по делото са следните:

С решение № 231/11.7.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е отменил решение № 72/21.3.2011 г. по гр. д. № 424/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд и е отнел в полза на Държавата по искане на К. от Н. А. Н., А. Г. Н. и А. В. Я., и тримата от [населено място] жилищна сграда на четири етажа, от които три жилищни и един с гаражи, цялата със застроена площ по одобрен архитектурен и строителен план * кв. м, съставляващо парцел -* в кв. по кадастралния план на Г. О. към 1990 г.

Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК от ответницата по исковата молба А. В. Я.

В молбата се твърди, че са налице предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото, като нито е била въобще представлявана по реда, предвиден в ГПК. Сочи също така, че дори и да се е явявала лично, пак с нищо не би допринесла юридически да изрази становището си по основателността на предявения иск. Застъпва се и становище, че дори и да е имала повереник, то той нищо не е извършил от нейно име и за нейна сметка. В обстоятелствената част на молбата за отмяна се акцентира на обстоятелството, че по делото липсва пълномощно, подписано от нея за адвокат или за синът й, като договор за правна помощ и пълномощно има само за снаха й А. Г. Н. на стр. 336.

Сочи се и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, предложение първо ГПК, изразяващо се в това, че подписът върху отговорът на исковата молба по чл. 131 ГПК не е неин.

Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за Врачанския окръжен съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителката и процесуалния й представител на молителя - адв. П., която депозира и писмена защита.

Ответникът по молбата за отмяна - К., посредством процесуалния си представител - инспектор-юрист М., оспорва молбата за отмяна и поддържа и изложеното в отговора по чл. 306, ал. 3, изречение второ ГПК.

Ответниците по молбата за отмяна - Н. А. Н. и А. Г. Н., заемат становище за основателност на молбата за отмяна.

Представителят на В. к. п. - прокурор С., оспорва молбата за отмяна и счита, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, становището на молителката и процесуалния й представител, писмената й защита, взе предвид отговора на ответника по молбата за отмяна К., становищата на процесуалните представители на молителя, останалите ответници по молбата, становището на представителя на прокуратурата и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното:

Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 305, т. т. 2 и 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и неоснователна по следните съображения:

За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани.

В конкретния случай молителката прави оплаквания, че е налице процесуално нарушение по първите две хипотези на посочената правна норма. От намиращото се в кориците на първоинстанционното дело пълномощно, серия А, № 43902 /пореден № 286А, в том втори от първоинстанционното дело/, се установява, че е налице редовно упълномощаване от 17.12.2008 г. на адвокат П. П. от Адвокатска колегия - В. Т., което съдържа имената и подписите на молителката и синът й Н. А. Н. - ответник в настоящото производство. Не е налице надлежно оттегляне на посоченото пълномощно. Останалите доводи, относно изготвянето на протоколите и отбелязванията в тях, не сочат на основание, визирано в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, при наличието на горепосоченото пълномощно.

Молбата за отмяна е неоснователна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочената разпоредба, на която молителката също се позовава визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)- сега чл. 124, ал. 4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В процесния случай доказателства за това не са представени, в случая по предложение първо.

Пред вид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,