Решение № 31 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2017 г.

Решение № 31 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 28 от 10.05.2017 г. по административно дело № 27/2017 г. Административен съд - Т. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. М. С. от гр. Т. против заповед № ЗД/Д-Т-022/10.02.2017 г., издадена от и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Т., с която е разпоредено прекратяване на настаняването на детето И. В. А. в професионалното приемно семейство на Г. М. С. и е определено предоставянето на заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. К. Е. от гр. Т.. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Г. М. С., действаща чрез пълномощника си адвокат Никифорова. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), а потвърдената с него заповед е незаконосъобразна. Исканията са решението и заповедта да бъдат отменени, като се присъдят и направените разноски по делата в двете инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Т., е подал чрез пълномощника си старши юрисконсулт Маркова писмено възражение, в което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Другият касационен ответник С. К. Е. също е подала писмено възражение, с което моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на Административен съд - Т.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. е прекратено настаняването на детето И. В. А. (роден на 15.06.2000 г.) в професионалното приемно семейство на Г. М. С. от гр. Т. и е определена заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. К. Е. от същия град за периода 13.02.2017 г. - 27.02.2017 г. Административният орган се е позовал на изготвения по случая социален доклад от главен социален работник в отдел "Закрила на детето", въз основа на който доклад е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). За да отхвърли жалбата срещу същата заповед Административен съд - Т. е приел, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, като мотивите й се съдържат в социалния доклад, упоменат в нея, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й, спазена е разписаната процедура, като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, административният акт е съобразен с материалния закон и е постигната целта на закона, визирана чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. - осигуряване на най-добрия интерес на детето. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваното решение не страда и от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Противно на твърдяното от касатора постановеният от Търговищкия административен съд съдебен акт е правилен и в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съдът правилно е преценил, че фактическата обстановка е безспорно установена в социалния доклад. От изложеното в него явства, че родителите на И. В. А. не са искали да се грижат за него след раждането му и до есента на 2010 г. той е живял в специализирани институции (детски домове), откъдето на 14.09.2010 г. е изведен и е настанен в професионалното приемно семейство на С. К. Е. (която е била служител в един от тези домове и го познава отпреди). Между детето и Е. се създава силен емоционален контакт и привързаност, като тя се старае непрекъснато да разшири кръга от познанствата му и да го въвлече в социализиращи дейности, и го придружава на мероприятия и празници, организирани по различни поводи от БЧК, НПО, ЦСРИ и училището, в което учи, грижейки се същевременно и за здравословните му проблеми (той има леко забавяне в развитието си и е почти сляп). На 19.11.2015 г. С. Е. заминава по лични причини във Великобритания, като поради това И. А. е насочен да ползва заместваща приемна грижа при Г. М. С.. Престоят му при последната обаче очевидно е съпътстван с известни затруднения, защото детето става по-мълчаливо, затворено и притеснено, като при разговор с психолог даже е споделило за блудствени действия спрямо него от дъщерята на С.. Д. С. К. Е. е във Великобритания, емоционалната й връзка с детето не е прекъсната, като двамата осъществяват редовно контакти по телефона. След завръщането й в Б. Е. тя отново иска детето да бъде настанено в нейното приемно семейство, каквото е и желанието на И. А.. Социалният работник е установил, че непълнолетният И. А. не желае да е при Г. С., тъй като тя често му се кара и той не се чувства добре, а има и проблеми с поддържане на личната му хигиена. Изложеното сочи недвусмислено, че в случая действително са били налице предпоставките по чл. 19, т. 9 от Закона за закрила на детето, на който се е позовал административният орган, издал обсъжданата заповед - промяна в обстоятелствата, свързани с детето и положителна преценка за неговият интерес. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадена легална дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето". Този текст изисква цялостна преценка на: желанията и чувствата на детето; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други негови характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към него. От горното е видно, че е налице основната материалноправна предпоставка за издаване на процесната заповед, защото постановената с нея временна промяна обективно е в интерес на детето. Изложеното по-горе налага извод, че като е не е уважил жалбата срещу оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователно се явява и акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответниците не са претендирали такива. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,