Решение № 15496 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2014 г.

Решение № 15496 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Кирилов Димитров от гр. София против решение № 3430 от 21.05.2014 г. по адм. дело № 1572 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против АПВ № 131764 от 12.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2004 от 21.11.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП, с отказ да бъде възстановена сума в размер на 882.12 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 и 5 от ЗЗО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 131764 от 12.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2004 от 21.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на Димитър Кирилов Димитров от гр. София е отказано възстановяване на здравноосигурителни вноски, внесени на 29.08.2007 г. за периода 2000 г. - 2007 г. по неправилен код, отнасящ се за безработни лица, вместо по код за самоосигуряващи се лица. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от ДПК. След като е подложил на преценка събраните доказателства, съдът е обосновал извод, че през цитирания период лицето е подлежало на здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице - едноличен търговец и с внасянето на сумата фактически е изпълнило задълженията си, произтичащи от ЗЗО. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 и 5 от ЗЗО. На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В разглеждания случай е установено, че са внесени здравноосигурителни вноски за физическо лице с погрешно посочен код за плащане, който се отнася за безработно лице, а не с посочен код за самоосигуряващо се лице, каквото е жалбоподателят в качеството му на едноличен търговец. През периода 1.01.2000 г. - 31.12.2007 г. едноличните търговци са подлежали на здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО - ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., доп., бр. 105 от 2006 г.). Видно от подаваните годишни данъчни декларации за доходите от дейността като едноличен търговец, жалбоподателят е задължено лице за осигурителни вноски за НЗОК на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО без данни за изпълнение на задълженията. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че първоинстанционният административен съд е възприел безкритично становището на органа по приходите, че жалбоподателят подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като сам е избрал този вид осигуряване с посочването на кода при внасянето на здравноосигурителните вноски. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието за безспорно, че жалбоподателят е подлежал на здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и с внасянето на сумата за здравноосигурителни вноски в размерите, установени за лицата, неподлежащи на здравно осигуряване на друго основание, е изпълнил задълженията си по ЗЗО. В оспорения АПВ са изложени подробни констатации относно декларираните от жалбоподателя доходи с годишните данъчни декларации и размерите на дължимите осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО. Констатирано е, че няма внесени осигурителни вноски (с изключение на частичното плащане за 2006 г.) и подавани декларации обр. 1 (Данни за осигуреното лице). В съдебното производство констатациите относно задълженията и техните размери не са били оборени чрез насрещно доказване, с оглед на което твърдението на касационния жалбоподател за внесени от него здравноосигурителни вноски в размерите, установени за самоосигуряващите се лица, се приема за неоснователно. Вноските, дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, са в размер, който е значително по-висок от размера на вноските, дължими от лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. При това фактическо положение внесените на погрешно правно основание здравноосигурителни вноски не подлежат на възстановяване, а се прихващат за погасяване на изискуемите публични вземания за здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО към датата на плащането. Като е приел, че оспореният АПВ № 131764/12.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, с който на Димитър Кирилов Димитров от гр. София е отказано възстановяване на внесените здравноосигурителни вноски за периода 2000 г. - 2007 г., е издаден в съответствие с материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,