Решение № 3176 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2008 г.

Решение № 3176 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Димитрова Панайотова, жив. в гр. Несебър, срещу решение № 784/26.08.2008 г. по ахд № 1283/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт (РА) № 026-850/17.07.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД - 10 - 438 от 24.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП. Касаторката поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, прогласяване нищожността на РА в частта по ЗДДС и отмяната му в частта по ЗКПО. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на Мария Димитрова Панайотова в качеството и на ЕТ "Лотос 111 - Мария Панайотова" за 2004 година на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с 4360, 60 лева - разходи по фактура № 412/7.04.2004 г., издадена от "Прима тур" ООД за получен бетон поради това, че са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство - а именно бетонът е заприходен са по сметка "З02" материали и не е изписан до края на годината, а към 31.12.2004 г. разходът е отчетен като разход за придобиване на хотел "Централ" по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА". Предвид обстоятелството, че по своето естество бетонът е материал, който следва да бъде вложен веднага, правилен е изводът на органа по приходите за недокументиране на стопанската операция в момента на нейното осъществяване. В частта по ЗДДС съдът е посочил, че за данъчния период м. 08.2004 г. жалбоподателката е декларирала в СД резултат за този период - данък за внасяне в размер на 12 308, 08 лв. За същия период в СД е деклариран като приспаднат по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данък за внасяне в размер на 11 039, 23 лв. от възникнал данък за възстановяване за данъчни периоди м. 06 о м. 07.2004 г. и данък за внасяне в размер на 1268, 85 лв., внесен на 16.09.2004 г. - след определения срок в чл. 74, ал. 1 от ЗДДС (отм.) срок, поради което върху тази сума е начислена лихва в размер на 0, 87 лв. Посочено е, че при предходната ревизия, завършила с влязъл в сила ДРА № 1703/1.12.2004 г., обхващаща и данъчен период 1.08.2004 г. - 31.08.2004 г. е установен данък за внасяне в размер на 33215, 05 лв. Предвид изложеното ДДС в размер от 11 039, 23 лв. по СД за м. 08.2004 г. не може да бъде приспадната, тъй като няма ДДС за възстановяване, от което да бъде приспаднат. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на решението, свързана с неправилна преценка, че бетонът не е вложен за строителството на хотел "Централ". Видно от горецитираните мотиви, основанието за увеличение на финансовия резултат е неправилното осчетоводяване на разходите, а не твърдяното от касатора. Основателно е оплакването за неправилна преценка действителността на РА за част от ревизираните периоди по ЗДДС. С настоящия РА са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за периодите 1.08.2004 г. - 31.12.2006 г. Въпреки че приетият по делото ДРА № 1703/01.12.2004 г., не обхваща данъчния период м. 08.2004 г. по ЗДДС, както се твърди в решението и касационната жалба - последният ревизиран данъчен период по ЗДДС за него е м. 07.2004 г. видно от самия ДРА, по делото е приет друг влязъл в сила данъчен акт - данъчен акт за прихващане и връщане (ДАПВ) № 4896/23.08.2005 г. обхваща данъчни периоди м. 11, 12.2004 г. и м. 01, 02.2005 г. по ЗДДС. Представеният ДАПВ № 4939/25.08.2004 г. е неотносим към правилността на проверяваното съдебно решение, тъй като е свързан със задължения по ЗДДС за м. 07.2004 г. - извън ревизирания със спорния РА период. За останалите ревизирани данъчни периоди по ЗДДС (отм.) касаторът не е представил съответни ДАПВ или АПВ, както твърди в касационната жалба. Издаденият ДАПВ № 4896/23.08.2005 г. е данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), с който се създават права и задължения на данъчния субект. Ревизионното производство е започнало при действието на ДОПК по заповеди за възлагане на ревизии № 303/05.02.2007 г. и № 850/11.05.2007 г., издадени от Тодор Тодоров. Компетентният да издаде РА орган е определен със заповед № К 850/25.06.2007 г. на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Тодор Гочев - началник сектор "РП", отдел "Контролна дейност" при дирекция "Контрол" - Бургас. Компетентният да възложи ревизия при наличие на вече определени данъчни задължения с влязъл в сила ревизионен акт и съответно да определи издателя на РА е териториалният директор - чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В случая предвид липсата на уредба в ДОПК на заварените случаи, при които данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт по ДПК (отм.) - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК, тъй като определящо е наличието на стабилен данъчен акт, определил данъчни права и задължения, чието изменение е допустимо само по изключение и при строго регламентирана процедура. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощието да го определи, води и до материална некомпетентност на издателя на РА и до нищожността на РА в частите, които са засегнати от порока - а именно досежно определените с него задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. 11, 12.2004 г. и м. 01, 02.2005 г. Предвид изложеното решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу частта от РА, с която за данъчни периоди м. 11, 12.2004 г. и м. 01, 02.2005 г. са определени задължения по ЗДДС (отм.) и лихви, следва да бъде отменено в тази част и да се прогласи нищожността на описаната част от РА. В останалата част решението като правилно - същото не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221 - чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение