Решение № 6988 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2015 г.

Решение № 6988 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. С. Ж., чрез пълномощника му адвокат М. Д., срещу Решение № 5696/15.09.2015 г., постановено по адм. дело № 3626 по описа за 2015 г. на Административен съд - С.-град, 41-ви състав, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № Ж-8 от 26.02.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с ново наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалният си представител оспорва жалбата в съдебно заседание и чрез приложени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Български енергиен холдинг" ЕАД - не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Е. С. О." ЕАД, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата както в съдебно заседание, така и в приложен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С Решение № 5696 от 15.09.2015 г. по административно дело № 3626 от 2015 г. Административен съд С.-град (АССГ), Второ отделение, 41 състав е отхвърлил жалбата на А. С. Ж. срещу Решение № Ж-8 от 26.02.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с ново наименование Комисия за енергийно и водно регулиране, като е приел същата за неоснователна. Видно от съдържанието на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че Решение № Ж-8 от 26.02.2015 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, поради което не е установил нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Въз основа на извършен анализ на съдържанието на административният акт, както и на процедурата по неговото приемане, АССГ е приел, че не са налице и останалите предпоставки за отмяна на акта, посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт, основният извод на съда е свързан с обстоятелството, че разпоредбата на чл. 81д, ал. 11, във връзка с чл. 81е, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) не създава задължение, а право на Комисията да възрази срещу решението за предсрочно освобождаване на чл. на Надзорния съвет на независимия преносен оператор. Такъв смисъл е вложил и законодателят като е използвал глаголът "може", а не повелителната форма "трябва". С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 19, § 2 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО ("Директива 2009/72/ЕО"), на която се позовава касаторът и която правилно е транспонирана в българското законодателство. Извод в горния смисъл се съдържа и в разпоредбата на чл. 81е, ал. 2 от ЗЕ, който предвижда, че решението за предсрочно освобождаване на членове на Надзорния съвет на "ЕСО" ЕАД пораждат действие, ако в срок до три седмици от уведомяването, Комисията не възрази срещу тях. В тази връзка, в случай, че КЕВР не упражни предоставеното й по силата на закона право да възрази, решението на едноличния собственик на капитала на независимия преносен оператор ще произведе целените с него правни последици. Ако смисълът на закона беше Комисията да възразява при всяко уведомяване за избор, респективно освобождаване на чл. на Надзорния съвет, законовият текст щеше да бъде категоричен и императивен по посока на задължението произнасяне на КЕВР. В случая единственото задължение, вменено на КЕВР по силата на ЗЕ и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), е да разгледа подадената от А. Ж. жалба срещу решение по т. 1.2.1. от Протокол № 6-2015 от 29.01.2015 г. на Съвета на директорите на БЕХ ЕАД, с оглед на което е прието и оспореното пред АССГ Решение № Ж-8 от 26.02.2015 г. Видно от приложения по делото Договор за управление и контрол № РД-ЛС-НС-ЕСО-3 ("Договорът") мандатът на А. Ж. е три години, считано от датата на вписване в Търговския регистър на решението на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД за избор на касатора за чл. на Надзорния съвет (арг. от чл. 3 от Договора). По смисъла на чл. 7.1.3. от Договора, мандатът може да бъде прекратен предсрочно по искане на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД) с писмено предизвестие от не по-малко от един месец. По силата на чл. 20, ал. 2, т. 4 от Устава на "ЕСО" ЕАД, правомощията по избор и освобождаване на членовете на Надзорния съвет на дружеството са предоставени на едноличния собственик на капитала - "Български енергиен холдинг" ЕАД ("БЕХ" ЕАД). Посочената разпоредба отразява и изискванията на чл. 81е, ал. 2 от ЗЕ и чл. 20 от Директива 2009/72/ЕО. Във връзка с горното, с решение по т. 1.2.1. от Протокол № 6-2015 от 29.01.2015 г. на Съвета на директорите на "БЕХ" ЕАД и на основание чл. 7.1.3. от Договора, А. Ж. е освободен като чл. на Надзорния съвет на "ЕСО" ЕАД, за което надлежно е предизвестен с писмо с per. № 02-0090 от 30.01.2015 г., получено лично от него на 5.02.2015 г. Както правилно се посочва и в Решение № Ж-8 от 26.02.2015 г., самостоятелното основание по т. 7.1.3. за прекратяване на Договора не е обусловено от наличието на други фактически предпоставки или обстоятелства, поради което прекратяване на Договора на това основание не е императивно обвързано с уведомяване на освободеното лице за наличието на такива. В този смисъл са и изводите на АССГ, който е приел, че освобождаването на лицето е на законово основание и при спазване на изискуемата за това процедура. Видно от гореизложеното, мандата на А. Ж. като чл. на Надзорния съвет на "ЕСО" ЕАД се прекратява на предвидените в Договора или в Търговския закон основания, което има винаги за последица и прекратяване на договорните правоотношения с независимия преносен оператор. В тази връзка, прекратяването на мандата не следва и не може да се разглежда изолирано от основанията, предвидени в сключения между касатора и "ЕСО" ЕАД Договор. По отношение на съгласието или несъгласието с клаузите на подписания Договор първоинстанционният съд правилно е приел да не се намесва в облигационни по своя характер взаимоотношения. Както правилно се посочва в обжалваното съдебно решение, по делото не са ангажирани нито доказателства, че с решението за предсрочно освобождаване на А. Ж. се нарушава принципа за независимост, нито са приведени аргументи, че новоназначеният на негово място чл. на Надзорния съвет не отговаря на условията по чл. 81д, ал. 6 във връзка с чл. 81е, ал. 3 от ЗЕ. В този смисъл, неоснователно се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото било безспорно установено обстоятелството, че А. Ж. е единственият чл. на Надзорния съвет на "ЕСО" ЕАД с доказана професионална независимост. По смисъла на чл. 81е, ал. 3 във връзка с чл. 81д, ал. 5 от ЗЕ членовете на надзорния съвет на независимия преносен оператор следва да: не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат икономически интереси или делови отношения, пряко или непряко, с която и да е друга част от вертикално интегрираното предприятие или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции; нямат интереси или не получават финансови облаги, пряко или непряко, от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие; получават възнаграждение, което не зависи от дейностите или резултатите на вертикално интегрираното предприятие, различни от тези на оператора на преносна мрежа. В съответствие с изискванията на чл. 81д, ал. 6 от ЗЕ поне един от членовете на надзорния съвет на независимия преносен оператор (в хипотезата на тричленен орган) следва да е лице, което в срок три години преди назначаването му не е заемало професионален пост или отговорна длъжност, не е имало интереси или делови отношения, пряко или непряко, с вертикално интегрираното предприятие или с която и да е част от него, различна от оператора на преносната мрежа, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции. Останалите членове на управителния орган са лица, които за период най-малко 6 месеца преди назначаването им не са упражнявали управленска или друга подобна дейност във вертикално интегрираното предприятие. Съгласно чл. 81е, ал. 3 от ЗЕ, разпоредбите на чл. 81д, ал. 3, 4, 5, ал. 6, изречение 1 и ал. 8 се прилагат съответно за поне половината минус един от членовете на Надзорния съвет, което в хипотезата на тричленен орган следва да бъде приложимо за поне един от членовете. Разпоредбите на чл. 81д, ал. 7 и ал. 11, т. 2 от ЗЕ се прилагат за всички членове на Надзорния съвет. Във връзка с горното, с решение по т. 1 от Протокол № 68 от 16.05.2014 г. касаторът е избран за чл. на първия Надзорен съвет на "ЕСО" ЕАД като изискванията за независимост по отношение на вертикално интегрираното предприятие ("БЕХ" ЕАД) са били приложими за него. Решението за неговото освобождаване не води до нарушаване на посочените изисквания, т.к. едновременно с прекратяване на неговите правомощия е избрано друго лице за чл. на Надзорния съвет, по отношение на което също са приложими изискванията за независимост. Следователно, доколкото изискванията за независимост следва да бъдат преценени и по отношение на избрания нов чл. на Надзорния съвет на "ЕСО" ЕАД, от изложените твърдения на касатора не може да се стигне до извода, че предсрочното му освобождаване е неоснователно и ще доведе до неспазване на изискванията за независимост на оператора на електропреносната мрежа. Процесното решение № Ж-8/26.02.2015 г. на КЕВР (имаща качеството на административен орган с административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК) е издадено при спазване на установената форма, въз основа на събраните, в хода на развиващото се пред административния орган производство, доказателства. Правилно АССГ се е обосновал с нормата на чл. 242, ал. 6 от Търговския закон /ТЗ/, съгласно която отношенията между дружеството и чл. на надзорния съвет се уреждат с договор. Последният на свои ред се сключва/прекратява от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, като за конкретния случай това е "Български енергиен холдинг" ЕАД ("БЕХ" ЕАД), съобразно предвиденото в чл. 20, ал. 2, т. 4 от Устава на "ЕСО" ЕАД. Въз основа на гореизложено, следва да се направи извод, че Решение № 5696 от 15.09.2015 г. по административно дело № 3626 от 2015 г. на АССГ е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената срещу него жалба - неоснователна. Предвид изхода от спора и претенцията на процесуалните представители на КЕВР и на "ЕСО" ЕАД за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, А. Ж. следва да бъде осъден да заплати сумата от по 500 лв., на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение