Решение № 174 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 591/2008 г.

Решение № 174 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 591/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на К. С. П. от гр. Б. срещу въззивно решение от 10.07.2007 г. по гр. д. № 2875/2004 г. на Софийския градски съд, IIа г. о. в уважителната му част. Жалбоподателката е поискала да се отмени решението като поддържа, че същото е постановено по недопустими искове и е процесуално недопустимо - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационното основание, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 4.05.2001 г., постановено по гр. д. № 1544/2000 г. на Софийския районен съд, 45с-в, и вместо него е признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на К. С. П., че С. И. С., С. И. С., В. П. Н., И. П. С., Ю. Л. Ф., Г. Л. П., И. Е. Т., А. Г. А., А. Г. Т., В. М. И., Р. Х. В., Т. Х. И., Н. Г. Б., Т. Г. Б., Н. Т. И., Н. П. Д. и И. П. Д. са собственици на имот пл.№ 98 по к.л. А-3 -10-Г на гр. Б. с площ от 2010 кв. м., идентичен с възстановения с решение № 1* от 10.07.98 г. на наследниците на Х. М. П. имот пл. № 13, обозначен с жълт контур на комбинираната скица към допълнителната техническа експертиза на вещото лице Т. Б., представляваща неразделна част от решението и е осъдил ответницата да предаде на ищците владението върху имота. В останалата му част, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС до пълния предявен размер на имота от 2 100 кв. м., първоинстанционното решение е оставено в сила, като в полза на ищците са присъдени и разноски. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот. акт № 153/46 г. и записка за вписване от 16.07.1946 г. общите наследодатели на ищците в първоинстанционното производство - братята С. И. Д., П. И. Д. и Т. И. Д. са закупили от К. М. е получила в свой дял при извършена делба от 20.07.1943 г. Правото на собственост върху този имот, чийто собственици не са били член-кооператори и който не е включван в блок на ТКЗС, е възстановено с решение № 1* от 01.07.98 г. и скица от 15.07.98 г. към него на наследниците на Х. М. П., която при делбата от 1943 г. е получила в дял друг имот, а ответницата като неин наследник е въведена във владение на същия. През 1971 г. между Т, П. Д. и наследниците на С. Д. е сключена съдебна спогодба, по силата на която закупеният от тримата братя имот е разделен на три части и всеки от тях, респ. неговите наследници, е получил реален дял, но и след делбата те са продължили да владеят целия имот съвместно. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имота и че ответницата го владее без основание, поради което предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице. По отношение решенето на поземлената комисия, с което собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Х. П., е прието че същото е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав на комисията. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводите на касаторката, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като са предявени от ищците като съсобственици на целия имот, така както е закупен през 1945 г. от техните наследодатели, без да е отчетен фактът, че понастоящем такава съсобственост не съществува, предвид извършената през 1971 г. делба на имота, не са основателни. Това е така, тъй като по делото липсват данни след сключване на съдебната спогодба съделителите да са предприели някакви последващи действия по обособяването на делбения имот на три самостоятелни имота с различни планоснимачни номера по действащия кадастрален план и понастоящем същият е заснет като един имот. Наред с това, с оглед данните по делото, че съделителите, респ. техните наследници и след делбата са продължили да владеят целия имот общо в продължение на повече от 10 години, се налага изводът, че те отново са го придобили в съсобственост по давност съгласно чл. 79, ал. 1, вр. чл. 69 ЗС, в каквато насока са и направените по делото доводи от страна на ищците. Ето защо се налага изводът, че не е имало пречки ищците да предявят иска си общо за целия имот и че същият не е недопустим, респ. че постановеното решение е процесуално допустимо. С оглед изложеното не е налице релевираното основание за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.