Решение № 6507 от 19.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, подадена чрез пълномощника юрк. К. Сотирова, срещу Решение 5257/08.08.2022 г., постановено по адм. дело 3901/2021 г. по описа на Административен съд София град, В ЧАСТТА, с която по жалба на КРИОМА ЕООД е ОТМЕНЕН Ревизионен акт (РА) СФР20-РД77-72/05.10.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение СОА20-РД28-40/15.12.2020 г. на Кмета на Столична община. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в оспорваната му част поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на възприетото от административния съд, според касатора по делото са представени доказателства за реалното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Моли за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът КРИОМА ЕООД, оспорва чрез пълномощника адв. Е. Василев, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА СФР20-РД77-72/05.10.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение СОА20-РД28-40/15.12.2020 г. на Кмета на Столична община., с който по отношение на дружеството са установени задължения за периода 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. за ДНИ в общ размер на 10 433,50 лв. главница и 3 224,91 лв. лихви и за ТБО в общ размер 55 645,30 лв. главница и 17 439,20 лв. лихви. По компоненти и периоди определените задължения за ТБО, при отчетна стойност на имота в размер на 1 112 906,39 лв., са както следва: · За 2015 г. 3,72%о за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци 4 140,01 лв.; 2,64%о за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 2 938,07 лв.; 3,64%о за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 4 050,98 лв.; · За 2016 г. 3,70 %0 за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци - 4 117,75 лв.; 2,60 %о за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 2 893,56 лв.; 3,70 %о за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 4 117,75 лв.; · За 2017 г. 3,70 %о за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци - 4 117,75 лв.; 2,30 %о за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 2 559,68 лв.; 4,00 %о за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 4 451,63 лв.; · За 2018 г. 3,60 %о за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци - 4 006,46 лв.; 2,40 %о за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 2 670,98 лв.; 4,00 %о за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 4 451,63 лв.; · За 2019 г. 3,60 %о за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци - 4 006,46 лв.; 2,40 %о за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 2 670,98 лв.; 4,00 %о за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 4 451,63 лева, ведно със съответните лихви. Съдът, за да отмени процесния ревизионен акт по отношение на определените задължения за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ведно с прилежащите лихви, е установил следното от фактическа страна: Дружеството притежава поземлен имот с идентификатор 68134.1504.1237, кв. 9 по плана на гр. София, местност ж.к. Дружба 2, с площ 4 948 кв.м. По време на ревизията е прието, че имотът попада в т. 1 на Заповедите на Кмета на Столична Община, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, за всяка от процесните години, съгласно която са определени граници на територията на район Искър, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Тази констатация на приходните органи е формирана въз основа на получено от Столичен инспекторат становище, в което е посочено още, че в близост до посочения адрес са разположени съдове за битови отпадъци 2 броя контейнери по 1 100,00 литра с честота на извозване 7 пъти седмично. Предоставена е и информация, че на територията на район Искър обслужваща фирма за почистване е Консорциум Титан София Изток. ДЗЗД, както и че дейностите по лятно и зимно почистване се извършват съгласно оперативните планове за съответните години. В хода на съдебното производство е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице, извършило справка чрез портала за електронни услуги на АГКК и оглед на място, по отношение на процесния имот не се оказва услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт, отменяйки го. Счетено е, че имотът попада в т. 3 от Заповедите по чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ, в която са изброени имоти, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, за които няма възможност да бъдат обслужвани от фирмите, сключили договор със Столична община, поради което и на основание чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се дължи такса са компонента сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е прието, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за действителното предоставяне на услугата, като ревизионният акт е отменен и в тази му част на основание чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната му част. Административният съд е описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, но е формирал необосновани изводи в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на съдебна практика, административният съд е посочил в решението си, че дължимостта на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване възниква, когато имотът попада в границите, определени със заповед на кмета, издадена на основание чл. 62, ал. 3 от ЗМДТ и когато услугата се предоставя реално от общината арг. от противното по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. По делото са събрани следните заповеди: С СО - РД - 09 - 1827/30.10.2014 г. за 2015 г.; С СО - РД - 09 - 1313/29.10.2015 г. за 2016 г.; С СО - РД - 09 - 1336/31.10.2016 г. за 2017 г.; С СО - РД - 09 - 958/30.10.2017 г. за 2018 г.; С СОА18-РД - 09 - 1256/30.10.2018 г., издадени от кмета на СО, на основание чл.63, ал.2 ЗМДТ за район Искър. Административният съд е кредитирал заключението по СТЕ, в което е констатирано, че поземлен имот с идентификатор 68134.1504.1237, кв.9 по плана на гр. София, местност ж.к. Дружба 2, с площ от 4948 кв.м. е незастроен и за него съгласно т.3 от аповедите, не се оказват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Този извод обаче е необоснован, т.к. съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случаят към доказателствата е приложен отговор вх. СФР20 - ВК08 - 758/1/13.07.2020 г., ведно с неоспорено становище на началника на РИ, район "Искър", в който се съдържа информацията, че имотът с идентификатор 68134.1504.1237 попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на район "Искър" - 6 - ти сектор. Освен това, видно е от оперативните планове за периода 2015 - 2019 г., че в близост до процесния адрес са разположени съдове за битови отпадъци - 2 броя контейнери - 1 100 литра, с кратност на извозване - 7 пъти седмично, на общо основание. Доказано е, че за територията на район "Искър", обслужваща почистваща фирма е консорциум "Титан София - Изток" ДЗЗД. В становището също така е записано, че дейностите по лятно и зимно почистване се извършат съгласно оперативните планове за съответните години. В административната преписка се съдържат и писмени документи, като: писма на дирекция "Финанси" към СО, договори с концесионерите, фактури, месечни актове, обобщени констативни протоколи, ежедневни констативни протоколи за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, касателно ревизираните периоди, установяващи направените от СО разходи във връзка с предоставянето на услугите по чл.62 ЗМДТ в пълният им договорен обем. Съдът е формирал необоснован извод в решението си, че тези доказателства дават единствено обща информация, без такава за конкретните адреси и ПИ. Това е така, защото услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не са свързани с обслужване на конкретни недвижими имони, както с ползването или не на двете услуги. Поради изложените мотиви съдебното решение в обжалваната част е неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата срещу РА в процесната му част. Разноски: С първоинстанционното решение в полза на Столичната община е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1486,80 лева. В касационното производство издателят на акта е заплатил държавна такса в размер на 441, 41 лева, като е защитаван и представляван от юрисконсулт, представил списък с претендирано юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 15231,72 лв., на основание чл.161, ал.1 ДОПК вп. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на резултата по делото, в полза на СО трябва да бъдат придъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 14186,33 лева, включваща заплатената държавна такса и допълнителното юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,