Решение № 13052 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2014 г.

Решение № 13052 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Шевкенови" ЕООД, ЕИК 119675144, гр. Сливен, ул. "Плевен" № 9 представлявано от управителя Николай Шевкенов, против Решение № 1121 от 24.06.2014 г. по адм. д . № 1264 по описа за 201З г. на Бургаския Административен съд, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт /РА/ № 02251200067/22.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта в която е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 771732.03 лева по фактури, издадени от "Рекламна агенция Резос БГ" ЕООД, "Диметал Трейд" ООД, "Аквилон 08" ЕООД, "Минчев трейд" ЕООД, "Агробилд-7" ЕООД, "Аквахим" ЕООД, "Металтранс" ЕООД и "Тара 07" ЕООД и начислена лихва в размер на 431936.13 лева за данъчен период 1.09.2007 г. - 30.09.2007 г.; 1.12,2007 г. -31.01.2008 г.; 1.03.2008 г. -30.06.2008 г. и 1.07.2009 г. -31.07.2009 г., и потвърдена с Решение № 111/12.04.2013 г. на Директор на дирекция "ОУИ" към настоящия момент дирекция "ОДОП", гр. Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Монев моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на "Шевкенови" ЕООД, ЕИК 119675144, гр. Сливен против РА № 02251200067/22.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, като е изложил изрично мотиви по тях. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от издадени от "Рекламна агенция Резос БГ" ЕООД, "Диметал Трейд" ООД, "Аквилон 08" ЕООД, "Минчев трейд" ЕООД, "Агробилд-7" ЕООД, "Аквахим" ЕООД, "Металтранс" ЕООД и "Тара 07" ЕООД, предвид липсата на доказателства относно извъшване на услугите и доставка на строителните материали, което предопределя невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне датата на възникването му по процесните фактури. Сделките са оформяни само документално, без да е налице фактическо приемане-предаване на стоките и реално осъществяване на услуга от издателите на процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Когато данъчно задължени лица осъществяват услугите е налице данъчно събитие, което възниква при извършването на услуга. Волята на законодателя е изрична, че данъчно събитие е налице единствено и само при извършване на услуги, т. е. при наличие на реалност на престацията, на фактурираната доставка. Явно е, че при липса на "получена" услуга, реално извършена такава, или на възникнало данъчно събитие, т. е. отново на осъществена услуга, не е налице сума, представляваща "данъчен кредит". При липса на данъчен кредит не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получателя, дори и да са налице формалните счетоводни изисквания за това. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Всъщност от задължителните за приходната администрация и съдилищата решения на СЕС по преюдициални запитвания и събраните в рамките на производството писмени доказателства, както и заключението на ССЕ се установява, че не е доказано по категоричен начин, че именно процесните доставчици са извършили процесните услуги и доставили процесните строителни материали. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че поради непредставянето на изисканите доказателства от горепосочените доставчици и поради липсата на проверка в счетоводството им не би могло да се установи и дали там са взети правилните счетоводни записвания както по отношение на извършени услуги, така и по отношение на доставката на стоки, съпътстващи СМР, за да се извърши удостоверяване на вложените материали. Единствено притежаването на фактури и дори плащането по тях не са самостоятелно основание за признаване на данъчен кредит. Тъй като извършването на каквито и да било като вид услуги е съпроводено с извършване на разходи, то осъществяването на услугите може да се установи и чрез установяване на разходите за извършването им, които разходи да са надеждно измерими към фактурирането. От значение също са данните, обективиращи извършената услуга като резултат, съответстващ на възложеното изпълнение. По отношение на спорните доставки липсват доказателства, които обективират приемането от ревизираното дружество /в качеството му на възложител/ на свършената работа и осъществяването на фактурираните услуги - "изработване на рекламни заставки и реклама по БТВ" от доставчика "Рекламна агенция Резос БГ" ЕООД. За фактурираните услуги липсват преки доказателства установяващи нейната реалност - не са представени рекламни видеоклипове, както и доказателства за излъчване на реклами. Освен това, доставчика не е открит на декларирания адрес и от вещото лице изготвило ССчЕ. За удостоверяване на факти извършване и получаване на услугата са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. За фактурираните доставки от другите доставчици с предмет на доставките строителни материали - арматурна стомана и стоманен профил, арматурно желязо, цимент, тухли, керемиди, воалит, тръби, гранитогрес, транспортна услуга и др. не са налице документи установяващи реалността на доставките. Липсват съпътстващи документи за предаването и приемането, съхранението и разходването, натоварването, превоза и разтоварването на големите количества строителни материали, както и доказателства за производител, вносител, специфични характеристики на строителните материали като родово определени вещи и извършени транспортни услуги. В хода на съдебното следствие са изпратени молби до третите лица доставчици на ревизираното лице ("Минчев трейд" ЕООД, "Тара 07" ЕООД, "Аквилон 08" ЕООД, "Диметал трейд" ООД, "РА Резос БГ" ЕООД, "Агробилд 7" ЕООД и "Металтранс" ООД), за представяне на писмени доказателства. Отговор е получен единствено от "Металтранс" ООД, с който се заявява, че в счетоводната и търговската му документация няма сключени договори за извършени услуги, възложени от "Шевкенови" ООД, дружеството не е имало търговски контакти или други взаимоотношения с ревизираното лице и негови служители, не познава неговите собственици и управители. Останалите дружества не са открити както в ревизионното производство, така и от назначеното вещо лице в съдебното производство. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на приложимата практика на СЕС за настоящия казус. По повод решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, следва да се има предвид, че позоваването на решенията на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на услугата именно от посочените във фактурите доставчици, по които се претендира данъчния кредит. В разглеждания случай е неприложимо решението на СЕС, доколкото не са ангажирани преки доказателства за реалност на доставките в мислимия предмет на доказване - че е налице извършване на услуги и доставка на стоки срещу заплащане на дължимата цена. В случая не намира приложение решението на СЕС по свързани дела С-80/2011 и С-142/11 по тълкуване на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. Касае се за различни фактически установености. В случая издателите на фактурите не са открити на адресите им, поради което приходните органи и съда не са получили достъп до счетоводствата им. Изводите за липса на реалност са направени не въз основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно осчетоводяване или поради неустановеност на материална и техническа обезпеченост, а поради пълна липса на установяване на релевантните за спора обстоятелства, вкл. и извършването на услугите и доставката на стоки като такива именно от лицата, издали фактурите, т. е. поради неустановеност на главния факт - настъпило данъчно събитие. В посочения смисъл е и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административният съд в случая. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,