Решение № 4538 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2701/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив срещу решение № 12/05.01.2026 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 252/2024 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001322005597-091-001/25.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва установяванията на съда. Твърди допуснати от него опущения при преценката на писмените доказателствени средства. Възпроизвежда констатациите и правните си изводи от постановения при оспорването на РА по административен ред юрисдикционен акт и изразява убеждение за доказаност юридическите факти, представляващи предпоставки за осъществяване с РА на отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗДДС за публични задължения на дружество, в което ревизираното лице е било съдружник. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – В. А. Р., чрез повереник заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на съдебния контрол с обжалваното решение на Адм. съд Пазарджик е ревизионен акт, с който е осъществена по отношение на В. А. Р. отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на "Застрахователна брокерска къща Инс Консулт" ЕООД в общ размер 273 082.18 лева (главница 164 556.68 лева и лихви 108 525.50 лева). Главницата включва задължения на дружеството по ЗДДФЛ (в периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2021 г.), задължения за ДДС (за данъчни периоди от м. 12.2016 г. до м. 01.2018 г.), задължения за корпоративен данък (за данъчните 2016 г. и 2017 г.), за вноски към осигурителите фондове и по сметка на НЗОК (за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018г.). Размерът на задълженията за ДДС е определен по подадените от ДЗЛ справки-декларации по данъчни периоди; на задълженията за подоходен данък по ЗДДФЛ и за вноските към осигурителните фондове и по сметка на НЗОК – по декларациите обр. 6 на задълженото лице, както и с декларации по чл. 55 ЗДДФЛ; на задълженията за корпоративен данък с ГДД по чл. 92 ЗКПО. В РА основанието на отговорността е ограничено до хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Тезата на органите по приходите е, че Р., като съдружник в главния длъжник с дял 33.33 % е допуснал да бъде разпределен дивидент в негова полза и в полза на другите двама съдружници за периода от 2016 г. до 2018 г., като е имал представи че така средствата на дружеството остават в минимални размери, а декларираните негови публични задължения в особено големи размери остават неплатени. В решението на горестоящия орган при оспорването на РА по административен ред е прието, че не лицето изплатило сумата следва да е субект на отговорността. Предвид дяловете на съдружниците и техният достъп до паричните средства на дружеството, при липса на такива средства отговорността им следвало да е солидарна и така се осъществявал фактическият състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Даден е отговор на довода на РЛ за погрешно осчетоводяване като изплатен дивидент на липсващи от касата средства, като е формиран извод че резултатът от действията или бездействията на съдружниците е безвъзмездно отчуждаване на имущество на дружеството, което също е основание за отговорност по чл. 19, ал.2 ДОПК. Прието е, че от данните в ГФО съдружникът разполага с информация за имуществото на дружеството, за неговите задължения и наличностите в касата, така е формирал представи за възможното погасяване на публичните задължения, но е приел касовите наличности да бъдат разпределени като дивидент. С първоинстанционното решение е отменен РА. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност – като електронен документ, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи, с дължимото съдържание и в съответствие с административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е обсъдил пораждащият отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК фактически състав, като е отнесъл доказването му към процесуалните тежести на ответника. Приел е за установено, че субектът на отговорността е бил съдружник в задължено юридическо лице „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ +ООД в периода, за който са установени публичните задължения. Публичните задължения на дружеството били определени по основание и размер в подадени от него декларации. Съдът е възприел констатациите на органите по приходите за намаляващото крайно салдо по сметка 501 на предприятието за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., но е отрекъл да е установено прякото участие на жалбоподателя в дейността му, което да включва получаване и извършване на плащания, надзор върху търговската дейност, подаването на данни към счетоводството от значение за изготвяне счетоводните регистри и за предоставяне на данни пред приходните органи. Отправил е упрек към дейността на администрацията в процеса на доказване, тъй като било пренебрегнато обстоятелството, че в ревизирания период фактическите действия по разпореждане с парични средства на търговеца се осъществявали от С. Щ.; не било установено Р. да е имал достъп до паричните средства на дружеството; пренебрегнати били обясненията на Щ. за допусната счетоводна грешка; не съществували доказателства за решение на общото събрание на дружеството за разпределяне на печалбата във формата на дивидент, както и за извършено от жалбоподателя разпореждане със средства на дружеството. Инстанцията по същество е установила и че, по банковата сметка на Р. през 2016 г. и през 2017 г. са преведени съответно 10 000 лева и 1 000 лева, а разполагаемите средства на главния длъжник в края на периодите са съответно 449 000 лева и 1 077 000 лева, които покриват публичните му задължения. Същевременно по доклад на публичния изпълнител от 14.02.2022 г. дългът на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ЕООД бил отнесен към трудносъбираемите, а не към несъбираемите. Обобщението на съда е, че липсва недобросъвестно разпореждане от жалбоподателя с активи на дружеството, в резултат на което да са останали непогасени неговите публични задължения, а това изключва правомерното ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно. Не са осъществени предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК по отношение на Р. за непогасените публични задължения на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ЕООД. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В приложимата по време редакция на ДОПК /след новелата от ДВ бр. 92 от 2017 г./ възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/. В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаването на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към позицията на администрацията е хипотезата на плащане на дивидент, макар фактическите основания на РА да не съдържат твърдение за извършено плащане. Опит за определяне на акта на имуществено разпореждане се съдържа в решението на ДДОДОП, постановено при оспорването на РА по административен ред. Въведеното с решението твърдение е за допуснато от Р., като съдружник, разпределяне в полза нему и на другите двама съдружници разпределяне не дивидент. Ако допускането е правно действие на съдружника, то е проява на непротивопоставяне с извършено от другиго разпределяне на дивидента, а то по съдържание е различно от плащането като способ за погасяване на вземането за дивидент. Възникването на вземането за дивидент е обусловено от решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за разпределяне на печалбата и за нейното изплащане (вж. чл. 137, ал. 1, т. 3, пр. 2 и 3 ТЗ). Липсва такова решение. Ако има плащане, то дори да е с посочено основание за изплащане на дивидент, не е в изпълнение на задължение на търговеца за плащане на дивидент, без да има решение за разпределяне на такъв и би представлявало лишено от основание имуществено разместване. Администрацията не твърди и не установява извършено от Р. плащане с пари от имуществото на задълженото лице. Той и не може да извърши такова плащане в качеството си на съдружник. Възможните действия на имуществено разпореждане не са в корелация с особеното качество съдружник. Като част от състава на общото събрание на дружеството с ограничено отговорност той участва в приемането на решения, формиращи волята на търговеца (съобр. чл. 136, ал. 1 и чл. 137, ал. 1 ТЗ). Нито като част от колективния орган за управление, нито като носител на дружествени права (вж. чл. 123 ТЗ) извършва плащания с пари от имуществото на задълженото юридическо лице. Получаването на плащания, включително с основание неразпределен от ОС дивидент, не е източник на отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Мислимо е дисквалифицирането на Р. като възможен субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ЕООД в качеството съдружник. За целите на отговорността е дължимо разграничение между управителни органи и органи на управление на дружеството с ограничена отговорност. Общото събрание и управителя са органи на управление на ООД (вж. чл. 135, ал. 1 ТЗ). Управителят е и управителен орган, тъй като организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява търговеца (вж. чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ). Представляването и/или организирането на дейността на задълженото юридическо лице е съществен белег на всички субекти на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Те са възможни автори на действията на имуществено разпореждане. Затова и отговорността на съдружниците се ангажира не за увреждащите фиска актове на имуществено разпореждане, а за приемането на решенията, въз основа на които са осъществени актовете (съобр. чл. 19, ал.3 ДОПК). Неслучайно за решенията, представляващи основания за плащанията или обременяването с тежести по чл. 19, ал. 2 ДОПК отговарят участвалите в приемането на решенията мажоритарни съдружници или акционери. Р. е мажоритарен съдружник по смисъла на § 1, т. 30, in fine ДОПК, но по отношение на него не се осъществява отговорност по чл. 19, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 ДОПК, тъй като не е участвал в приемането на решение за разпределяне на дивидент. Само посочените в чл. 19, ал. 2 ДОПК лица са субекти на отговорността за задълженията на главния длъжник и то при посочените в разпоредбата действия на разпореждане с неговото имущество. Неправилно решаващият орган е разбрал логиката на доводите на жалбоподателя, като в опит за прилагане на метода reductio ad absurdum е обсъждал ангажирането на отговорността касиера, извършил фактически плащането. Отчетническата отговорност на фактическия платец към лицето, за което полага зависим труд е различна от тази на разпоредилия плащането като управителен орган или търговски представител, като възможен субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Отчетникът не отговаря за задълженията на главния длъжник. Бездействието на съдружниците в задълженото юридическо лице за събиране на липсващите суми в особено големи размери (ако такива липсват въобще) не представлява безвъзмездно отчуждаване на имущество, тъй като предполага активно действие на съдружника (немислимо в това му качество) и насрещен субект (какъвто в случая не е определен). Липсата може да бъде факт с доказателствено значение при установено разпределяне на сумите в полза на лицата по чл. § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, та да представлява скрито разпределение на печалбата и източник на отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 1 ДОПК, но само за възможните субекти на тази отговорност. Недължимо е изследването на каузална връзка на причинност между неосъществени от привлечения към отговорност плащания на дивидент и непогасяването на публичните задължения, но както е отбелязал първостепенния съд, администрацията не се е отказала от събирането на публичните вземания, а само ги е определила като трудносъбираеми. Обратно на убеждението на касатора познавателната дейност на първостепенния съд не е опорочена. Различни от тези на администрацията са умозаключенията на съда от иначе установените индиции, основани на счетоводните записвания на задълженото юридическо лице. Актът за осъществяване на отговорността на Р. по чл. 19, ал. 2 ДОПК е незаконосъобразен, а решението за отмяната му - правилно. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация биха се дължали деловодни разноски, но не е доказано такива да са направени за касационното съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение