Решение № 12676 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2024 г.
ВАСПето отделение22.11.2024 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2007 от 29.02.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 106/2024г.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител Б. Михайлов, срещу решение 2007 от 29.02.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 106/2024г., с което е отменена Заповед РД 09 - 150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, за кампания 2021 г. са останали части от следните парцели: 73081 - 524 - 13 -1; 73081 - 524 - 15 -1 и 73081 - 524 - 14 -1 и преписката е изпратена за ново произнасяне в отменената част. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно се е позовал изцяло на констатациите и изводите на заключението от проведената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като твърди, че заключението е непълно и необективно, тъй като не е обсъдено с предоставените данни, мотивиращи издаването на заповедта. Твърди, че решението е постановено, без да са взети предвид приложените самолетни и сателитни изображения, вкл. с инфрачервен канал, на които ясно се вижда наличието на оголени терени, покрити с камъни повече от допустимото съотношение, както и тревна покривка с плътност, неотговаряща на изискването за пасище. Иска отмяна на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. С. Д., чрез процесуален представител адв. Н. Петров, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и не са налице наведените касационни основания за отмяната му. Производството по адм. дело 106/2024 г. е по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с решение 266 от 11.01.2024г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 998/2023 г. е отменено решение 2225 от 25.11.2022г., постановено по адм. дело 796/2022 г. от АС - Пловдив като неотговарящо на изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В изпълнение на дадените с отменителното решение на ВАС указания, съдът е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с представените по делото писмени доказателства, включително и представения от административния оран диск с файлове, съставляващ извадка от ЦОФК. В решението са изложени приетите за установени от съда факти и са изложени подробно правни съображения по приложението на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил вярно фактическите обстоятелства, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост. Правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. За да приеме, че заповедта, по отношение на парцели 73081 - 524 - 13 -1, 73081 - 524 - 15 -1 и 73081 - 524 - 14 -1, е незаконосъобразна, решаващият съд правилно се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, изготвена от вещо лице с необходимата компетентност. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, поради което с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства се явява недопустимо пред настоящата инстанция. Процесуален представител на касатора е участвал в съдебно заседание на 21.09.2022г. при изслушване на вещото лице като е изрично е заявил становище да се приеме заключението на вещото лице и не е направил оспорване на същото. При съвкупната преценка на представените по делото доказателства, вкл. приетата СТЕ, правилно съдът е приел, че жалбоподателят е успял да докаже, че по отношение на процесните парцели е налице неправилно дешифриране на самолетните изображения от страна на административния орган, респективно неправилно е приел, че части от тези парцели са недопустими за подпомагане и неправилно не ги е включил в специализирания слой Площи допустими за подпомагане. Не са оборени констатациите на вещото лице, възприети и от АС - Пловдив, относно неправилното дешифриране на самолетните изображения, както и, че теренът на парцелите е релефен с денивилация посока север - юг. Ланoшафтът на физическите блокове е бил същият през 2021г., 2020г. и 2019г. Според заключението площта на парцелите, недопустима за подпомагане е до 10%, площите са затревени и е възможно пашуване на селскостопански животни, като на място са установени следи от такова (вероятно овце или кози според в.л.) Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че за процесните парцели са изпълнени условията за допустимост за подпомагане, регламентирани в чл. 8 и чл.10 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях. Съдът е обосновал изводите си на приетата и неоспорена по делото експертиза, но противно на твърденията в касационната жалба вещото лице е изготвило същата след детайлно анализиране на представените с административната преписка доказателства електронния носител с имотите, като е изложил подробни констатации за всеки един от парцелите, изключени от административния орган от окончателния слой ПДП. Следва да се посочи, че именно посредством използването на специални знания може да се извърши преценка досежно правилното дешифриране на ЦОФК и резултатите от теренните проверки и причините за изключване на площите от слоя ПДП. Освен, че допустимостта на процесните три парцела е преценена от вещото лице след разчитане на данните от ЦОФК и оглед на място, съдът е обсъдил констатациите от приетата СТЕ в съвкупност с всички събрани и относими по делото доказателства и в частност представения по делото доклад за извършена бърза проверка на място, с който е установено, че процесните парцели са декларирани и установени след проверката, именно като постоянни или временни пасища за паша на животни ( пасища и мери за паша), които констатации кореспондират изцяло с констатациите на вещото лице, относно състоянието на парцелите. Направените фактически констатации от първоинстанционния съд, че размерът на недопустимите за подпомагане площи във всеки от процесните парцели е до 10% като останалата част от парцелите е заета от трева - тревни съобщества с височина до 30см. и няма храсти, дървета, групи от големи камъни и пътища /полски или черни/ и други недопустими елементи, поради което същите отговарят на критериите за допустимост за подпомагане по чл.8, ал.2 ,т.2 и 3 от Наредба 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи и не са налице предпоставките по чл.3 и чл.10, ал.1, т.4 от Наредбата за изключване на парцелите от специализирания слой ПДП, не са опровергани от касатора с представяне на други доказателства. Ето защо твърденията на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон се явяват несъстоятелни. Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Същото е обосновано изцяло на събраните по делото доказателства, като съдът е обсъдил изключително подробно същите, разглеждайки ги поотделно и в съвкупност, а направените изводи са в съответствие с установените по делото факти. Направените правни изводи въз основа на тези фактически установявания са в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски на ответника не следва да се присъждат, поради липсата на представени доказателства за извършването на такива, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение