Решение № 3660 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2008 г.

Решение № 3660 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Огнян Александров Александров от гр. София е оспорил решение № 832 от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 3202/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 52471 от 26.05.2003 г. на началник АНД - КАТ при Столична дирекция на вътрешните работи (сега Столична дирекция "Полиция" - СДП), за изземване на притежаваното от него свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). По доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК, се претендира неговата отмяна. Развиват се съображения, че изтеклата погасителна давност за извършените нарушения на ЗДвП изключва отговорността на водача, поради което наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Поддържа се, че на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП отнетите контролни точки на водача са възстановени служебно до пълния им първоначален размер и не е налице възприетото от органа фактическо основание за изземване на СУМПС. С касационната жалба се атакува и частта от решението, имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането на Огнян Александров за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед. Мотивите на съдебното произнасяне се идентифицират като отказ от правосъдие и се иска спиране на изпълнението на акта. Ответникът - началник на отдел "Пътна полиция" при СДП, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 6 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 7.08.2000 г. - 26.05.2003 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Огнян Александров е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС". Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона ( чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Противно на доводите на касатора, моментът на връчване на акта е ирелевантен за преценката на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 172, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, като обжалването на заповедите се извършва по реда на АПК. Следователно законодателят е свързал прилагането на ПАМ с издаването на съответния акт, а не със неговото съобщаване и изпълняемост. Административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване, т. к. правните му последици настъпват тогава, поради това, че волеизявлението на административния орган, обективирано в акта е насочено към промяна на определени правоотношения, такива, каквито са към момента и за в бъдеще. Правната сила на акта съществува от датата на неговото издаване, но се проявява посредством неговото изпълнение, с което реално се осъществява и промяната в правоотношението. Самото изпълнение е свързано с узнаване (връчване) на акта и се реализира в по-късен момент от пораждане на правното му действие. Ето защо принципът на административното правосъдие, че законосъобразността на административните актове се преценява към момента на тяхното издаване, освен ако със закон не е установено друго, е приложим на общо основание и в конкретния случай. ЗДвП не установява друго и законосъобразността на оспорената заповед следва да бъде изследвана към датата на нейното издаване - 26.05.2003 г., което е сторил и АССГ. В контекста на гореизложеното не могат да бъдат споделени поддържаните доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДвП. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания няма отношение към оспорената заповед за налагане на ПАМ. Вярно е, че отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си то не съставлява административно наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК (Арг: чл. 84 от ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 от АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. Времето от юридическата изпълнимост до фактическото изпълнение на приложената ПАМ е ирелеватно. Възражението на касатора Александров за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в приложимата редакция ДВ, бр. 43/2002 г. прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1). чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година; 2). служебно, до максималния размер, 2 години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки. А съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството При тази законова регламентация, възстановяването на контролни точки се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) и НАРЕДБА № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от с. з - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки. Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата; но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. Следва да се има предвид още, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяне на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото - чл. 5 от Наредба № I-139/16.09.2002 г. Дори да се възприеме тезата на касатора за възстановени му служебно контролни точки (което съдът не споделя), това би могло да стане едва към 22.06.2005 г. (2 години след влизане в сила на последното НП, посочено от ПП-КАТ), поради което не може да рефлектира върху законосъобразността на издадената две години по-рано заповед за прилагане на ПАМ. От друга страна - в самата касационна жалба се твърди, че с НП от 10.04.2008 г. на Александров са отнети 8 контролни точки, което означава, че и към датата на връчване на оспорената заповед и привеждането й в изпълнение (15.04.2008 г.), нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП отново би била неприложима - този път поради липса на фактическата предпоставка - изтекъл 2-годишен срок от последното НП за отнемане на контролни точки. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Споделяйки изцяло съображенията, изложени в решение № 986/28.01.2008 г., постановено по адм. д. № 10098/2007 г. на Върховния административен съд, АССГ е провел контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност, решението следва да остане в сила. Неоснователни са оплакванията срещу инкорпорираното в оспореното решение произнасяне на съда относно искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед. Независимо, че с оглед възприетият краен резултат по материалноправния спор, искането за спиране на изпълнението е безпредметно и поради това неоснователно, следва да бъде отбелязано следното: Мотивите на съда, с които е отхвърлил искането за спиране изпълнението на заповед№ 52471 от 26.05.2003 г. на началник АНД - КАТ при СДВР са взаимствани от цитираното по-горе решение на Върховния административен съд, поради което не следва да се преповтарят. Независимо от това, дори и при допустимост на съдебния контрол, правното разрешение би било идентично. В случаите на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП законът презумира наличието на предпоставка за предварителното изпълнение от реда на тези по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което в тежест на жалбоподателя е било да установи липсата й или възможността от изпълнението за него да настъпи значителна или трудно поправима вреда - (Арг.: чл. 166, ал. 2 АПК). След като такова доказване не е проведено, оплакванията за незаконосъобразност на акта са неотносими към основанията за спиране. Противно на твърденията в касационната жалба обстоятелството, че съдът е отхвърлил искането за спиране на оспорената заповед не сочи на отказ от правосъдие, независимо от съображенията за това. АССГ е обсъдил искането на Александров в контекста на приложимата нормативна уредба, изложил е обстойни мотиви и се е произнесъл по същество с надлежен съдебен акт, приемайки го за неоснователно. Така възприетото тълкуване на решаващия съд може да бъде законосъобразно или незаконосъобразно, но не и да се квалифицира като отказ от правосъдие. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,