Решение № 10850 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2019 г.

ВАСIII отделение06.08.2020 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2999/2018 г. по описа на Административния съд – Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10850 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Солар Ес" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Банкя, представлявано от К. К., чрез процесуален представител, против решение № 385/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2999/2018 г. по описа на Административния съд – Варна. Твърди неправилност на решението и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски. Ответникът – Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен предявения от "Солар Ес" ЕООД иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща пропуснати ползи, в резултат на издадена заповед № 265 ФК/28.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която е постановено предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка - запечатване и забрана достъпа до търговски обект, стопанисван от дружеството за срок от 7 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт - 17.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е приел за установено, че на ищеца е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Със заповедта е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ, което е отменено по съдебен ред. За констатираното нарушение е издадено НП № 17-283201/15.08.2017 г., с което на дружеството за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. С решение постановено по НАХД № 3918/2017 г. по описа на Районен съд – Варна НП е отменено. Решението е влязло в сила на 25.04.2017 г. Съдът е приел, че заповедта с която е наложена принудителна административна мярка не е обжалвана, а е обжалвано само допуснатото с нея предварително изпълнение. Съдът е приел, че не е налице незаконосъобразен административен акт. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал извод, че твърдяните от ищеца имуществени вреди са причинени именно от заповедта за налагане на ПАМ, която е влязла в сила и не е отменена. Решаващият извод на съда, за да отхвърли иска е, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. Елемент от фактическия състав на чл. 204 от АПК е увреждащият административен акт да е отменен. В конкретния случай, както правилно е приел съдът, увреждащият акт е актът, с който е наложена ПАМ, който не е отменен. Допуснатото предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но не е актът с който се налага административната мярка. При това фактическо положение, съдът правилно е приложил материалния закон отхвърляйки иска. От това, че наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, не следва изводът, че е незаконосъобразна и издадената ПАМ. Производствата по издаването на двата акта са самостоятелни и различни, като е различен и редът за оспорването им. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на административния съд, обективирани в обжалваното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

1