Решение № 5740 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2014 г.

Решение № 5740 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Антон Михов Радойнов от гр. София против решението на Висшия съдебен съвет по т. 54.1. от протокол № 48 от 30.10.2014 г., с което е потвърдена заповед № 518 от 29.09.2014 г. на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура, гр. София, за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдената с него заповед поради нарушения на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище. Ответникът административният ръководител - военно-окръжният прокурор на Военно-окръжна прокуратура, гр. София, не е взел становище. Жалбата на Антон Михов Радойнов от гр. София е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Радойнов - прокурор във Военно-окръжна прокуратура, гр. София, е образувано със заповед № 241/13.05.2014 г. на военно-окръжния прокурор, издадена въз основа на данните от доклада на съдебния служител, генерирал данните от Унифицираната информационна система (УИС), за преписки с изтекли срокове на проверки и досъдебни производства, по които наблюдаващият прокурор не е поискал удължаване на сроковете. Назначена е комисия, която да извърши проверка по четири досъдебни производства от 2014 г., една преписка от 2013 г. и единадесет преписки от 2014 г. В доклад от 08.07.2014 г. специално назначената комисия е отразила резултатите от проверката: по досъдебните производства не са констатирани нарушения по отношение на сроковете; по преписка № 114 от 2014 г. срокът на разпоредената от прокурора проверка е изтекъл на 27.04.2014 г., а докладът за ново удължаване е представен на 12.05.2014 г., което е резултат от неупражнен контрол по отношение на органа, извършващ проверката; по преписка № 169/2014 г. (приключена с постановление от 04.07.2014 г.) е констатирано, че наблюдаващият прокурор е поискал ново удължаване на срока на 06.06.2014 г. - 35 дни след изтичане на разрешения от административния ръководител срок, което е причинено от неупражнен контрол по отношение на органа, извършващ проверката; по преписка № 304/2014 г. (приключена с постановление от 27.06.2014 г.) е констатирано, че едномесечният срок за извършване на проверката е изтекъл на 13.04.2014 г., а наблюдаващият прокурор е поискал удължаване на срока с доклад от 08.05.2014 г., считано от 13.05.2014 г., което се дължи на неупражнен контрол по отношение на органа, извършващ проверката; по преписка № 305/2014 г. е констатирано, че на 13.03.2014 г. наблюдаващият прокурор е разпоредил на военния полицай да докладва преписката в тридневен срок, но не е упражнил контрол за изпълнение на разпореждането, вследствие на което до 28.04.2014 г. не е бил получен отговор и при изтекъл 30-дневен срок на 13.04.2014 г. докладът до административния ръководител за удължаване на срока на проверката е бил изготвен от прокурора на 08.05.2014 г. след постъпило на 30.04.2014 г. предложение от проверяващия орган; по преписка № 306/2014 г. е констатирано нарушение, аналогично на това по преписка № 305/2014 г.; по преписка № 307/2014 е констатирано, че на 13.03.2014 г. наблюдаващият прокурор е разпоредил на военния полицай да докладва преписката в тридневен срок от получаване на писмото, но не е упражнил контрол за изпълнение на разпореждането, вследствие на което при изтекъл 30 - дневен срок за извършване на проверката на 13.04.2014 г., докладът до административния ръководител за удължаване на срока на проверката е бил депозиран на 08.05.2014 г.; по преписка № 311/2014 г. е констатирано нарушение, аналогично на това по преписки № 305/2014 г. и № 306/2014 г.; по преписка № 435/2014 е констатирано, че на 27.03.2014 г. наблюдаващият прокурор е разпоредил на военния полицай да докладва незабавно преписката, но не е упражнил контрол за изпълнение на разпореждането, вследствие на което при изтекъл срок на 27.04.2014 г. материалите от извършената проверка са получени на 22.05.2014 г.; по преписка № 4-П-168 от 19.12.2013 г. прокурорът е извършвал лично проверка, която след изтичане на 30-дневния срок е продължила без надлежно удължаване на срока до 05.06.2014 г., когато прокурорът е образувал досъдебно производство с постановление, оставено в сила с постановление от 12.06.2014 г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура при упражнен служебен контрол по сигнал на прекия административнен ръководител; по преписка № 4-П34/13.02.2014 г. разпределена на 18.02.2014 г., наблюдаващият прокурор необосновано дълго, до 11.06.2014 г., не е възложил извършване на проверка, а постановлението му от 11.06.2014 г. за отделяне на материали и възлагане на проверка е било отменено с постановление на заместника на Военно-апелативния прокурор от 13.06.2014 г., като е разпоредено образуване на наказателно производство. Със заповед № 518 от 29.09.2014 г. на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура, гр. София, на прокурор Антон Михов Радойнов е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за следните нарушения, извършени в периода м. януари - м. юли 2014 г.: по ДП № 24-РП/2014 г. при изтекъл срок на разследване на 26.04.2014 г. прокурорът, без да поиска удължаване на срока, е изготвил постановление на 29.05.2014 г. и не е изпълнил задължението по чл. 46, ал. 3 от НПК да участва в съдебното заседание по НОХД № П-5/2014 г. - нарушение на разпоредбите на чл. 243, алинеи 3 и 4 от НПК; по преписки № 114/2014 г., № 169/2014 г., № 304/2014 г., № 305/2014 г., № 306/2014 г., № 307/2014 г., № 311/2014 г., № 435/2014 г., № 4-П-168/2013 г. и № 4-П-34/2014 г. прокурорът не е упражнил необходимия контрол върху органа, извършващ проверката и срока за извършването - нарушение на чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. относно организацията на взаимодействието между ПРБ и военна полиция. Допуснатите дисциплинарни нарушения са квалифицирани по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения - с оглед констатираните бездействия при организацията на работата и взаимодействието с разследващия орган. При определяне на вида на наказанието "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ са взети предвид подробно описаните обстоятелства, при които нарушенията са били извършени и поведението на прокурора (направени опити за прикриване с антидатиране и прилагане на писма). С решение по точка 54.1. от протокол № 48 от 30.10.2014 г., взето на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет (ВСС) е потвърдил наложеното дисциплинарно наказание, като се е съобразил с предложението на Комисията по дисциплинарните производства (КДП), с което е прието, че по десетте преписки е допуснато нарушение на служебните задължения по чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. относно организацията на взаимодействието между ПРБ и военна полиция, а по едно досъдебно производство не е изпълнено задължението по чл. 46, ал. 3 от НПК. При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение, с което ВСС е потвърдил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, е издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Като неоснователно се преценява възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и на чл. 59, ал. 2 от АПК за мотивиране на акта. Фактите и обстоятелствата от значение за случая са изяснени и конкретизирани в хода на дисциплинарното производство, обективирани са в доклада на специално назначената комисия и в заповедта на административния ръководител. Фактическите и правните съображения за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат и в предложението на КДП, и в протоколирания доклад на заседанието на ВСС. По същество жалбоподателят не оспорва т. нар. от него "действителни факти" във връзка с действията му по преписките, а квалифицирането им като дисциплинарни нарушения от гледна точка на служебните му задължения като прокурор, наличието на виновно поведение и настъпил противоправен резултат. Неправилно е становището, застъпено в допълнителното изложение към жалбата, за допуснато административнопроцесуално нарушение, състоящо се в извършени "лични проверки" от административния ръководител и отклонение от фактическите констатации на комисията относно ДП № 24-РП/2014 г. Административният ръководител като компетентен орган по чл. 311, ал. 1, т. 1 от ЗСВ не е длъжен да възприема изцяло констатациите и изводите, направени от помощния орган - специално назначената комисия за извършване на проверка, относно наличието на дисциплинарно нарушение. В компетенциите на административнонаказващия орган е да извърши самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата в рамките на приложимия материален закон. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в хода на проведеното дисциплинарно производство, образувано на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ със заповед на административния ръководител - наказващ орган по чл. 311, т. 1 от ЗСВ. Съгласно чл. 313, ал. 1 от ЗСВ в случаите по чл. 311, т. 1 преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва или приема писменото обяснение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Видно от писмо вх. № 754/09.09.2014 г. на административния ръководител - военноокръжен прокурор, на прокурор Радойнов е бил определен срок за представяне на писмено обяснение или явяване за изслушване в посочен ден и час. В същото писмо, връчено на 10.09.2014 г., се съобщава, че копие от доклада на комисията е било получено от прокурора на 10.07.2014 г. Спазен е принципът по чл. 8 от АПК за осигуряване на процесуална възможност на засегнатото лице да участва в производството за защита на неговите права и законни интереси и принципът по чл. 12, ал. 1 от АПК за откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ е налице при неизпълнение на служебни задължения, неупоменати изрично в т. 1 - 4. В служебните задължения на прокурора съгласно чл. 10, ал. 3 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. относно организацията на взаимодействието между Прокуратурата на Република България (ПРБ) и военната полиция е да възложи извършването на проверка с мотивирано постановление, като определи срок за изпълнение, не по-голям от 60 дни. С чл. 11, ал. 1 от същата инструкция е предвидено, че административният ръководител на военноокръжната прокуратура може да продължи срока на проверката до 6 месеца след доклад на прокурора и органа, извършващ проверката. На основание чл. 11, ал. 2 прокурорът, възложил проверката, е задължен да контролира изпълнението на разпорежданията си, с компетенция по своя преценка при неизпълнение и при неспазване на определения срок да налага глоби по чл. 405 от ЗСВ. Съгласно чл. 234, ал. 1 - 7 от НПК, приложими в досъдебните производства, разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му; определеният по-кратък срок може да бъде продължен; мотивираното искане на прокурора до административния ръководител на прокуратурата за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 и 2; действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. В разглеждания случай е установено, че по преписки № 114/2014 г., № 169/2014 г., № 304/2014 г., № 305/2014 г., № 306/2014 г., № 307/2014 г., № 311/2014 г. и № 435/2014 г. прокурорът не е упражнил контрол за изпълнение на разпорежданията му от военния полицай, поради което е изготвил докладите до административния ръководител за удължаване на сроковете на проверките след изтичането им със закъснения от 15 до 35 дни. По преписки № 4-П-168/2013 г. и № 4-П-34/2014 г. е извършвал лично проверки, продължили повече от 60 дни (съответно шест месеца и четири месеца), без изготвен и представен доклад до административния ръководител. По ДП № 24-РП/2014 г. при изтекъл срокът за разследване на 26.04.2014 г. прокурорът до 29.05.2014 г. не е поискал удължаване на срока. Доказано е неизпълнение на служебните задължения на прокурора по чл. 10, ал. 3 и по чл. 11 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. относно организацията на взаимодействието между Прокуратурата на Република България и военната полиция и по чл. 234, ал. 3 и 4 от НПК. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание. Останалите подробни забележки от страна на административния ръководител към поведението на прокурора и качеството на актовете му, подробно изложени в оспорената заповед, не са относими към дисциплинарните нарушения по чл. 10, ал. 3 и по чл. 11 от Инструкция № И-3 от 15.11.2012 г. и чл. 234, ал. 3 и 4 от НПК, които са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарната отговорност на прокурора е лична и не е поставена в зависимост от обстоятелства, свързани с изпълнението на служебните задължения от страна на други прокурори, респективно с липсата на образувани срещу тях дисциплинарни производства по други преписки и производства. Упражняването на контрол върху разследващия орган за спазване на сроковете няма връзка с формирането на вътрешното убеждение на прокурора и не е елемент от правомощието му самостоятелно да тълкува и прилага законите, за което не подлежи на дисциплинарен контрол. Бездействията не са оправдани от обективни фактори, съставляващи пречка за упражняване на контрол върху разследващия полицай и спазване на процесуалните срокове, вкл. по преписки № № 4-П-168/2013 г. и 4-П-34/2014 г. и ДП № 24-РП/2014 г. Наказанието е наложено за проявено виновно бездействие без данни за натовареност на магистрата, възпрепятстваща срочното изпълнение на служебните му задължения. Налагането на дисциплинарно наказание е извършено при спазване на правилото на чл. 309 от ЗСВ. С оглед определения вид и степен на наказанието недоказаните констатации относно поведението на нарушителя (направени опити за прикриване на нарушенията с антидатиране и прилагане на писма) не се отразяват върху законосъобразността на акта. При налагане на най-лекото дисциплинарно наказание наказващият орган е упражнил предоставените му правомощия в законово очертаните рамки и в съответствие с целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не са претендирани. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,