Решение № 7300 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2015 г.

Решение № 7300 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - В., чрез процесуалния представител юриск. Георгиев, против решение № 1854 от 17.09.2015 г., постановено по адм. д. № 531/2015 г. от Административен съд - В., с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски. Развиват се подробни доводи по същество на спора, като считат, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт по смисъла на АПК, който е отменен по съответния ред. Имуществената вреда според касатора представлява претърпяна загуба, като в исковото производство тя следва да се докаже. Заплащането на адвокатското възнаграждение в своята същност включва разноските извършени по оспорването на НП и те не следва да се приемат в типичния затова смисъл предвиден в ЗОДОВ, още повече, че в тези производства адвокатската защита не е задължителна. Поддържат се доводи, че решението е необосновано и в частта в която се присъждат неимуществени вреди, тъй като не са доказани. Подадена е и втора касационна жалба от Р. Н. М., чрез пълномощника си адв. Павлов против съдебното решение в отхвърлителната му част относно разликата от присъденото обезщетение за неимуществени вреди до претендирания размер 5000,01 лева. Твърди се, че присъдения размер на обезщетението е твърде занижен, както и че е налице противоречие в мотивите на съдебното решение. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен силния обществен отзвук и въздействието на процесния незаконосъобразен акт върху личността му. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и увеличаване на обезщетението до претендирания размер. Ответната страна по касационната жалба подадена от ищеца по делото Р. М., счита същата за неоснователна. Претедира разноски. Поддържат се доводи за недоказаност на предявения иск за неимущствени вреди. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ. По този спорен въпрос е налице и ТР № 1/2017 г. на Върховния административен съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба подадена от М. е неоснователна, а касационната жалба подадена от ОД на МВР - В. е частично основателна относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил, като основателен, предявения иск от Р. Н. М. против ОД на МВР - Врана, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване до пълното изплащане на обезщетението, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 (четиристотин ) лева. Със същото решение е осъдил касатора да заплати на ищеца по иска разноски по делото, в размер на 55 лв. 40 ст. лева и е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че наказателното постановление, с което на ищеца е наложена глоба общо в размер 391 лева, е отменено с влязло в сила решение по НАХД № 847/2014 г. на ВРС. И. по настоящото производство, в качеството си на жалбоподател в производството по обжалване на НП, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. Видно от приложените протоколи от съдебни заседания ищецът е бил представляван от адв. Д. О. представения договор за правна защита и съдействие серия Б № 241160, в който е отразено, че е платен хонорар от 200 лева в брой, съдът е приел, че предявения иск за имуществени вреди в размер на 200 лева е основателен и доказан. По отношение на иска за неимуществени вреди съдът е приел, че той е основателен до размер на 400 лева. Счетено е, че ищецът е претърпял силно безпокойство, напрежение, притеснения, срам, уронено е доброто му име, което се доказва от свидетелските показания по делото. По касационната жалба на ОД на МВР - В. Касационната жалба е частично основателна в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди и неоснователна в частта относно присъдените имуществени вреди. Въз основа на установената фактическа обстановка, в много подробни мотиви, решаващият съд е приел от правна страна, че съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Направил е извод, че тълкувателното решение определя искът като подсъден на административните съдилища. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено, че наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място решаващият съд е приел, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателните постановления, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител за защита на правата си, нито че разходите направени в тази връзка не са в причинна връзка с вредите претърпени от това. Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД пред РС -В., има характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъществен, за ответната страна възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционният съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение фактът, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН, каквито възражения се превят в касационната жалба. Липсата на уредба в ЗАНН и АПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава, че спорният въпрос следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Д. искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и приетото ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на Върховния административен съд, според което заплатените адвокатски възнаграждения в производство по обжалване и отмяна на НП представляват пряка и непосредствена вреда причинена от дейността по издаване на отмененото НП. Основателна се явява касационната жалба относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Решението в тази му част следва да се отмени и да се отхвърли иска в присъдения му размер от 400 лева. Обезщетението за неимуществени вреди се определя на принципа на чл. 52 от ЗЗД от съда по справедливост. Във всички случаи те трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен в случаите ако житейския опит сочи, че всеки нормален човек би изпитал морално страдание при конкретни обстотятелства. Съдът следва да преценява не от субективно си схващане за справедливост, а от общоприетото обществено становище за справедливост. Понятието "справедливост " като морално - етично понятие включва съотношението между деянието и възмездието, достойнството хората и неговото възнаграждаване. Неимуществените вреди по общо правило както се посочи се определят от съда по справедливост, но това не освобождава ищеца от доказването им. В конкретния случай ищеца не се е справил с доказателствената тежест с която разполага по закон. Безпорно е, че ищецът е преживял притеснения и неприятни изживявания във връзка със съставеното му НП, но те не се отличават от обичайните неудобства в аналогични ситуации. По-скоро те са били свързани с неговото задържане, а това обстоятелство е извън предмета на наказателното постановление. От друга страна от разпитаните свидетели по повод издаденото наказателно постановление не е установено да е налице негативен обществен отзвук за уронване на честта и достойнството и доброто име на ищеца. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след случката и глобяването му с НП, никой не се е отдръпнал от общуване с него и продължават да го уважават. Той е активен гражданин, с позиция и мнение което хората зачитат и уважават, и това тяхно отношение видно от свидетелските показания не се е променило. От друга страна след да се отчете и факта, че НП е отменено от съда поради наличие на хипотезата на "маловажен случай" на административно нарушение. Установено е било, че ищецът М. е имал писмено предупреждение от полицейски орган да не провеждат на пътя планираното спиране на движението на пътуващите МПС и раздаването на български знамена на гражданите в пътуващите МПС по повод юбилея на селото. Безпорно родолюбивата идея е възприета от населението, но ищецът като един от активните граждани в селото е следвало да прецени възможността от създаване на опасни ситуации на пътя и като един от инициаторите да предложи друг начин за отбелязване празника на селото. Предвид установеното не е налице причинноследствена връзка между постановеното НП и преживените неудобства и притеснения от ищеца и решението в частта с която са му присъдени 400 лева обезщетение за неимуществени вреди следва да се отмени. При наличие на полицейско предупреждение той е бил длъжен да съобрази поведението си, а след като не е сторил това е допринесъл за неприятната ситуация и издаването на НП. По изложените съображения касационната жалба на Р. М. се явява неоснователна. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение