Решение № 4561 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2014 г.

Решение № 4561 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15008/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Монтана против решение № 559/3.11.2014 г. по адм. дело № 402/2014 г. на Административен съд - гр. Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 2, ал. 1 и чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Даниел Ангелов Димитров, от гр. Монтана чрез адвокат Соня Гълъбова, особен представител, назначен по реда на Закона за правната помощ изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки и претендира присъждане на разноски за оказаната адвокатска защита в полза на Националното бюро за правна помощ гр. София. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че въпреки неточно подадените данни за семейното положение на заявилото социално подпомагане лице социалната помощ е отпусната при точно съобразяване на предвидените в чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане материалноправни предпоставки. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Монтана е заповед № 2047 - М /30.05.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Монтана за възстановяване на недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца от Даниел Ангелов Димитров за детето Венцислав Даниелов Ангелов в размер на 420,00 лева за периода 1.05.2012 г. - 30.04.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. С решение № 559/3.11.2014 г. по адм. дело № 402/2014 г. Административен съд - гр. Монтана е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - основания за отмяната и като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Изложил е, че независимо от невярно декларираното семейно положение, то това обстоятелство не се е отразило върху правото да бъдат получени помощите по ЗСПД. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че Даниел Ангелов Димитров има съпруга - Боряна Бонкова Димитрова и дете - Венцислав Даниелов Ангелов. Приложено е и Удостоверение за сключен граждански брак между Даниел Димитров и Боряна Бонкова Дамянова на 6.09.1992 г. Няма писмени доказателства и липсват твърдения от страна на ответника по касация за развод между съпрузите, но Димитров е изложил съображения, че са във фактическа раздяла от 20 години, а майка на сина му е Любка Николаева Цветкова, с която към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощите по ЗСПД също не живеят заедно. От удостоверение за раждане от 5.02.2004 г. е видно, че детето Венцислав Даниелов Ангелов е син на Любка Николаева Цветкова и Даниел Ангелов Димитров. С решение от 26.04.2011 г. по гражданско дело № 70432/2010 г. на Районен съд - Монтана е постановено, че упражняването на родителските права по отношение на детето Венцислав Ангелов, родено на 31.01.2004 г. се предоставят на Даниел Димитров, като със същото решение е определен режим на лични отношения на майката и детето. Любка Цветкова е осъдена да заплаща на Димитров в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано от 20.08.2009 г. От посоченото по-горе решение се установява, че Любка Цветкова е живяла с Даниел Димитров до 2007 г. като след това е напуснала семейното жилище и е спряла да полага грижи за детето си. В първоинстанционното производство е изслушана свидетелката Цветана Георгиева Герасимова като от нейните показания се установява, че Димитров е живял със съпругата си Боряна Димитрова в нейното жилище, но от около 20 години са фактически разделени. По отношение на Любка Цветкова и съвместния й живот с Димитров, свидетелката е заявила, че Цветкова е майка на детето му, но от 7-8 години го е напуснала и оттогава Димитров живее сам с детето си. При така изяснените факти по спора административният съд законосъобразно е приел, че за да е налице недобросъвестност при получаване на отпуснатата по чл. 7, ал. 1 ЗСПД помощ, лицето не е следвало да има право да я получи. След като постигнатият правен резултат е законосъобразен ирелевантни са обстоятелствата, сочещи неточно посочени данни за семейно положение, след като същите не влияят на правото на социално подпомагане. Безспорен е фактът на трайната фактическа раздяла между Димитров и Дамянова. Макар и формално бракът им продължава да съществува. Затова и с оглед на конституционно установеното задължение за изпълнение на законите Даниел Ангелов Димитров е бил длъжен в графата "Семейно положение" на молбата-декларация да посочи, че е женен, като поясни, че той и съпругата му живеят разделени вече 20 години, не поддържат никакви отношения, нямат контакти и напълно са се дезинтересирали един от друг, но поради липса на средства все още не са прекратили брака си с развод. При попълването на молбата - декларация Димитров е могъл да поиска помощта на длъжностното лице, което проверява и приема декларацията, а това лице е длъжно да му предостави необходимата информация и да отговори на поставените въпроси съобразно функциите, които изпълнява. Право на семейни помощи по чл. 2 от ЗСПД имат семействата със средномесечен доход на чл. от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Неточното деклариране на семейното положение обаче е неправомерен факт, който не може сам по себе си да обоснове твърдяната от административния орган недобросъвестност. Върховният административен съд, шесто отделение, е имал възможността да изрази становище, че "Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане" - Решение № 10447 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 4750/2007 г. на ВАС-VI отд. Затова в процесния случай директорът на ДСП е следвало да установи дали съпругата Боряна Бонкова Димитрова има доходи от описаните в § 1, т. 9 ДР на ППЗСП и на тази основа да направи извод за наличие или липса на недобросъвестност. Без такова установяване "недобросъвестността като материалноправна предпоставка не е доказана, поради което не е налице основание за възстановяване на получената помощ ... (Решение № 7709 от 11.06.2009 г. по адм. д. № 1533/2009 г. на ВАС-VI отд.). В този смисъл са и решение № 2417/9.03.2015 по адм. дело № 14612/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 3247/24.03.2015 по адм. дело № 14220/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не се установяват основания за отклоняване от посочената съдебна практика, която Административен съд - Монтана е съобразил по своя резултат при постановяване на обжалваното съдебно решение. По делото е постъпило писмо изх. № 402/14 от 27.01.2015 г. на Административен съд гр. Монтана, с което до Върховния административен съд са препратени адресираните до Административен съд - гр. Монтана писмо изх. № МН - 582 - 4088/2014 от 8.12.2014 г. и решение със същия номер и дата на Националното бюро за правна помощ гр. София (стр. 13, стр. 14 и стр. 15) досежно определено и изплатено възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от приложените писма и решение на Националното бюро за правна помощ е, че същите касаят разноските за първоинстанционното производство и следователно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд - гр. Монтана след връщане на делото и с оглед постановените по него съдебни решения. За настоящата инстанция няма данни за определено адвокатско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което на настоящия етап от производството Върховния административен съд не може да се произнесе в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение