Решение № 35 от 19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 269/2021 г.

Решение № 35 от 19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 269/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12132 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 966/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав, с което, след частична отмяна на решение от 06.12.2019 г. по т. д. № 19/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е постановено отхвърляне на предявения срещу "Дженерали Застраховане" АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП на 29.09.2018 г. С определение № 60576 от 18.11.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на атакувания съдебен акт за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение по материалноправния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата и в проведеното на 23.03.2022 г. открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за допуснати от апелативния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита, че съдът не е взел предвид значими за размера на обезщетението обстоятелства и неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че решаващият състав не е мотивирал причините, поради което не е възприел част от фактите, установени от свидетелката А. Б., съответстващи на медицинската документация. В резултат на това е изведен неправилен извод за липса на черепно-мозъчна травма, със загуба на съзнание. Касационният жалбоподател изтъква, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е взел под внимание необходимостта от извършване на втора операция за премахване на металната плака; омаловажил е изключително големия оперативен белег, наличен на предната част на лявата подбедрица, а заключението на вещото лице психолог не е преценено в неговата пълнота. Иска се касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество - за уважаване на предявения иск, евентуално, връщане на делото за ново въззивно разглеждане. От ответника – "Дженерали Застраховане" АД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който са развити подробни съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София, при съобразяване пределите на въззивното производство /само по отношение на размера на обезщетението – за разликата над 15 000 лв. до присъдените от първостепенния съд 70 000 лв. / и след преценка на медицинските експертизи и свидетелските показания на майката на ищеца, е възприел следното от фактическа страна: в резултат на ПТП на 29.09.2018 г. в [населено място], настъпило по вина на водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът, като водач на мотоциклет, е получил счупване на костите на лявата подбедрица, с извършена операция за поставяне на синтезен материал и предстояща операция за изваждането му; охлузвания на крайниците; пострадалият е търпял интензивни болки за 30 дни и по-незначителни такива за период от около три месеца; от оперативното лечение на фрактурата са останали белези, които не са драстично загрозяващи. Апелативният съд е преценил заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която, в резултат на произшествието ищецът е преживял остра стресова реакция, с последвало посттравматично стресово разстройство, при невъзстановено ниво на личностно и социално функциониране. Съдът е обсъдил констатациите на експерта за създадени предпоставки за усложнения в психологичен план в резултат на несвоевременно лечение след инцидента, но с възможност за отзвучаване на преживения от ищеца стрес и за възстановяване на нормалното психично функциониране, чрез оказване на адекватна специализирана помощ. Позовавайки се на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съдебен състав е счел за недоказано твърдението в исковата молба за получено мозъчно сътресение със загуба на съзнание, като в тази връзка не са кредитирани показанията на св. Б. за прием на лекарства от пострадалия й син за лечение на такава травма. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е отчел: възрастта на пострадалия ищец – 28-годишен към момента на произшествието; лечението на увредите, понесените силни болки за месечен период и по-незначителни болки за около три месеца; последиците от оперативното лечение, вкл. и получените белези; затрудненията в битов план и необходимостта от ползване на чужда помощ през възстановителния период - общо една година; констатираната психо-емоционална травма, водеща до напрегнатост, агресивност и проява на гняв. В мотивите към решението е отразено, че от значение за размера на претендираното обезщетение са: обществено-икономическата среда към момента на ПТП, застрахователните лимити и съдебната практика по сходни дела. Изведен е извод, че сумата от 25 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за понесените от пострадалия болки и страдания, който размер е равен на 50 минимални работни заплати. С оглед на така определения размер на исковата претенция, първоинстанционното осъдително решение е отменено за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв., с корекция в частта за разноските. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, са приложими задължителните за съдилищата постановки в т. II от ППВС № 4/1968 г., според които понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на конкретни обстоятелства, при съобразяване на следните общи критерии при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинени морални страдания, последици от уврежданията. Посочените задължителни за всички съдилища указания са възприети и доразвити във формирана по реда на чл. 290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86 от 2017 г. / практика на ВКС, вкл. и в цитираните в определението по чл. 288 ГПК съдебни актове. Според дадените разрешения от касационната инстанция, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички установени по конкретното дело обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на икономически условия в страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент. При постановяване на атакуваното решение е допуснато отклонение от практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД, което е довело до значително занижаване на претендираното от пострадалия ищец обезщетение. При определяне на неговия размер, апелативният съд не е отчел в необходимата степен получената от ищеца тежка фрактура, наложила оперативна интервенция под анестезия – наместване на счупването, с последваща метална остеосинтеза, както и необходимостта от медикаментозно лечение. Решаващият състав не е извършил задълбочена преценка на установените от експерта д-р Комитски неблагоприятни последици за ищеца, в резултат на счупването на костите на лявата подбедрица и проведеното лечение: наличието на значителен белег от около 20 см, чието премахване е възможно единствено чрез пластична операция; обективно установената при личния преглед на ищеца леко накуцваща походка; възможност от проява на болки и дискомфорт при настъпване на климатични промени и при натоварване на увредения крайник. Въззивният съд е формирал необоснован извод за липса на твърдяното от ищеца мозъчно сътресение със загуба на съзнание, като установените от св. Б. обстоятелства, относими към тази травма, неправилно са игнорирани. Съдът не е преценил отразените в епикризата от 05.10.2018 г. констатации на невролога д-р К., извършил два последователни прегледа и съответни изследвания на ищеца през периода на болничното му лечение, както и поставената диагноза и предприетата терапия. При прегледа на 02.10.2018 г. д-р К. е установил, че се касае за пациент, получил комбинирана травма в резултат на ПТП, вкл. черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание за кратко. Макар решаващият състав да се е позовал на заключението на вещото лице д-р Комитски, според което липсват данни за мозъчно сътресение и изпадане в състояние на безсъзнание на ищеца, оценката на експертизата в тази й част е направена в нарушение на чл. 202 ГПК, без да се отчете несъответствието й с диагностицираната от специалист – невролог увреда. При прилагане на принципа за справедливост апелативният съд не е отдал нужното значение на цялостното експертно заключение на психолога Е. Г., според което, в резултат на претърпяното от пострадалия млад мъж произшествие, получената остра стресова реакция е преминала в посттравматично стресово разстройство, а негативните емоционални преживявания на ищеца са предизвикани от стимули, възобновяващи спомените за преживяното и водещи до емоционална лабилност, напрегнатост и несигурност, без възможност за пълноценно преживяване на радост и удоволствие. Според психолога, претърпените от ищеца физически травми и стрес и "драматичното възстановяване вследствие на катастрофата", не могат да бъдат заличени напълно от психичната му сфера, като има и невъзвратими последици – както физически, така и ценностни. Вместо да прецени посоченото заключение в неговата цялост, въззивният съдебен състав неправилно е акцентирал върху липсата на първа психологична помощ за ищеца, довела до забавяне на оздравителния в психологично отношение процес, без обаче по делото да е установено, че непровеждането на такава помощ е поради нежелание на пострадалия. Посочените по-горе обстоятелства не са съотнесени прецизно към предвидените в т. II от ППВС № 4/1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, включително и застрахователните лимити, настоящият състав на ВКС намира, че адекватното обезщетение в случая възлиза общо на сумата от 60 000 лв., или на ищеца /сега касационен жалбоподател/ следва да се заплати допълнително сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. Или, прекият иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ частично основателен за посочения размер от 60 000 лв., като отхвърлителното въззивно решение за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. е правилно. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 25 000 лв. до 60 000 лв., като на ищеца се присъди допълнително сума от 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.01.2019 г. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която отменено решението на първостепенния съд за присъждане в тежест на застрахователя разноски на ищеца: за разликата над 754. 31 лв. до 1811 лв.; за адвокатски хонорар – над 1298. 12 лв. до 2271 лв. и за държавна такса над 1 024. 16 лв. до 1 212. 08 лв. Атакуваното решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски в общ размер на 1 130 лева. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното и касационно производство в общ размер на 5 728 лева и 391 лева – държавна такса за производството пред ВКС. Ответникът дължи заплащането и на държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /с оглед частичното освобождаване на ищеца от ДТ/, по сметка на ВКС – сумата 700 лева и по сметка на Апелативен съд – София – сумата 700 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение