Решение № 4399 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2015 г.

Решение № 4399 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Д. срещу решение № 8155 от 23 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 6389/2014 г., по описа на Административен съд София - град, в частта му с което е изменен по жалба на Д. Й. С. ревизионен акт № 38-1 от 28 февруари 2014 г., издаден от П. М. - началник на Митница Русе и Г. К. - експерт в отдел "Последващ контрол", потвърден с решение № 224 от 23 май 2014 г. на директора на Агенция "Митници", в частта в която е определена прилежаща лихва за просрочие, считано от 20 декември 2008 г. и определен 06 януари 2009 г. за дата, от която започва да се начислява лихва за просрочие върху главницата от 8 080,00 лв. (осем хиляди и осемдесет лева). Релевират се оплаквания за оплаквания за нарушение на материалния закон и неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Й. С. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение, че оспореното решение, в изменителната му част, е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Административен съд София - град е бил сезиран с жалба от Д. Й. С. срещу ревизионен акт № 38-1 от 28 февруари 2014 г., издаден от П. М. - началник на Митница Русе и Г. К. - експерт в отдел "Последващ контрол", потвърден изцяло с решение № 224 от 23 май 2014 г. на директора на Агенция "Митници" за установено задължение за заплащане на акциз за периода от 01 декември 2008 г. до 31 декември 2009 г. в размер на 8 080,00 лв. (осем хиляди и осемдесет лева), ведно със законната лихва за просрочие до датата на погасяване на задължението. Съдът е приел, че жалбата на Д. Й. С. е частично основателна, в частта, в която административният орган е определил началната дата, от която са начислени лихви върху неплатения акциз. По отношение на останалата част на акта е приел, че е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на администартивно-производствените правила и при спазване на материалния закон. В тази част е отхвърлил жалбата на Д. Й. С. и решението е влязло в тази част в законна сила и не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. За да измени обжалвания административен акт, инстанцията по същество е установила, че лицето е трябвало да подаде акцизна декларация за автомобил по образец в 14-дневен срок от въвеждането на лекия автомобил на територията на страната. Поради това е приложил чл. 6 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, като е установил, че срокът за декларирането е изтекъл на 19 декември 2008 г. Извел е предположение за крайната дата, на която е изтекло задължението за плащане на дължимия акциз - 05 януари 2009 г. (първият работен ден след определената от съда дата, до която е следвало да се извърши доброволно плащането - 02 януари 2009 г.). От 06 януари 2009 г. според първоинстанционния съд задължението на Д. Й. С. за внасяне на дължимия акциз за употребяваното превозно средство е станало изискуемо и от тази дата върху неплатеното публично задължение - определено на стойност от 8 8080,00 лв. (осем хиляди и осемдесет лева) е започнала да тече лихва за просрочие. По този начин решаващият съд е изменил ревизионния акт, в частта му, с която е определена начална дата от 20 декември 2008 г. за начисляване на лихва върху главницата и е определил лихва за просрочие, считано от 06 януари 2009 г. Решението, в обжалваната му част, е неправилно. Пред настоящата касационна инстанция е поставен въпросът по отношение началния момент, от който следва да се начисли лихва върху подлежащия на заплащане акциз при неподадена за целта декларация. От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че лек автомобил с марка "АУДИ А8" с идентификационен номер на рама WAUZZZ4E24N016603 и максимална мощност 202 W е въведен на територията на Република България на 05 декември 2008 г. от друга държава - членка на Европейския съюз - Република Германия. Вследствие на подаденото заявление на Д. Й. С. е издадено разрешение за временно движение на територията на страната, считано от 04 януари 2009 г. Към момента на въвеждане на моторното превозно средство в страната - 05 декември 2008 г. е действала нормата на чл. 2, т. 5 от ЗАДС (отм. в сила от 01 януари 2010 г., действал до 31 декември 2009 г.), според която автомобилите са акцизна стока и подлежат на облагане с този косвен данък. Субектите, дължащи данъка, са определени в чл. 3 от същия закон, като законодателят изрично е посочил, че това са тези лица, които са въвели на територията на страната автомобила от друга държава - членка. Също така с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗАДС се определя, че акцизните стоки подлежат на облагане с такъв данък при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава - членка. Според следващата норма на същия закон - чл. 20 е указано, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки от потребление. В същата новела, но в т. 20 е определено, че освобождаване за потребление е въвеждането на територията на страната на автомобила от територията на друга държава - членка. Към този период от време е действала и отменената от 01 януари 2010 г. разпоредба на чл. 76г от ЗАДС, състояща се от четири алинеи. В тази норма е разписано, че всяко лице, което въвежда на територията на страната акцизни стоки по чл. 2, т. 5 (МПС) от територията на друга държава - членка, е длъжно да подаде декларация по образец, определен с Правилника за прилагане на ЗАДС. Декларацията се подава пред компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно по седалището на лицето в 14-дневен срок от въвеждането на превозното средство в Република България. Въз основа на подадената декларация компетентното митническо учреждение определя размера на дължимия акциз, който го съобщава на лицето, което от своят страна го дължи съгласно чл. 72а, ал. 2 от ППЗАДС. В срок от 14 дни от датата на уведомяване на субекта, акцизът следва да бъде внесен по сметка на компетентната митница. Поради обстоятелството, че Д. Й. С. неправомерно е въвел на територията на страната лекия автомобил на 05 декември 2008 г., то по отношение на неговите действия е била приложима нормата на чл. 6 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили при установени случаи на неправомерно внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 01 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г., включително като размерът на дължимия акциз следва да се определя като за нов автомобил по реда на чл. 40, ал. 2 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове. От анализа на цитираните разпоредби следва, че първоинстанционният съд неправилно е определил датата, от която следва митническият орган да изчисли размера на лихвата за просрочие върху задължението на Д. Й. С. за дължимост на акцизен данък в размер на 8080,00 лв. (осем хиляди и осемдесет лева). След като автомобилът е въведен в страната на 05 декември 2008 г., то е възникнало задължение за подаване на декларация по образец в 14-дневен срок. Това не е изпълнено от задълженото в случая лице - Д. Й. С., като срока за това изтича на 19 декември 2008 г. След като това не е сторено в законоустановения срок върху тази сума се дължат лихви за просрочие от деня след изтичане на срока за подаване на декларация - в случая 20 декември 2008 г. След като е установено публично държавно вземане - акциз (по арг. на чл. 162, ал. 2 от ДОПК), то по отношение на него е приложима общата норма на чл. 175, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, от която следва, че ако задълженията не бъдат платени в изрично установения от законодателя срок, се начислява лихва в размер на законната. Лихвата, посочена в ЗВНУА, има обезщетителен характер и затова по своята същност представлява законна и като такава се начислява от първия ден на забавата до възстановяването на паричното задължение. Инстанцията по същество е развила хипотетични доводи, без правна аргументация и по този начин неправилно е приложила материалния закон досежно датата, от която следва да бъде определен моментът за изчисление на лихвата. Съдът е посочил, че първо органът определя размера на дължимия акциз, след което го съобщава на лицето, което от своя страна в 14-дневен срок от датата, на която е уведомен, следва да внесе дължимия данък (в решението си административният съд е посочил за тази датата на 05 януари 2009 г.). Задължението е станало изискуемо от следващия ден, последващ деня, на който задължението за внасяне на акциз е станало изискуемо. Административният съд е посочил, че този момент е 06 януари 2009 г. и от тази дата следва да бъде определен моментът за начисляване на лихва за просрочие. Този извод е неправилен, защото не се отчита обстоятелството, че в случая липсва подадена декларация пред съответното митническо учреждение за извършения внос. Действително срокът за внасяне на определения акциз е 14-дневен от съобщаването, но при редовно и надлежно деклариране на внесената стока, какъвто не е настоящият случай. Точно поради неподаване на изискуемата по закон декларация, санкцията е начисляване на съответната лихва върху задължението от изтичане на законовия срок за декларирането, както правилно е приел митническият орган. Следователно Административен съд София - град неправилно е постановил решението, в изменителната му част, поради което следва решението в тази му част да се отмени, като се постанови ново по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Д. Й. С.. С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател - Агенция "Митници" за присъждане на разноски е основателна. Следва да се присъдят в тежест на Д. Й. С. разноски по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,