Решение № 14727 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2016 г.

Решение № 14727 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Б. Н. от с. К., община Главница - лично и като временно изпълняващ длъжността кмет на община - Г. срещу решение № 7 от 25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 7/2016 г. по описа на Административен съд - С. Касаторът твърди неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбите на С. И. Х. и Н. М. Н. срещу заповед № РД-20-3/07.01.2016 г. на областния управител на област - С. като неоснователни. Касационният жалбоподател, С. Б. Н., редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ангажира доказателства във връзка с определение на ВАС от 23.06.2017 г. Ответникът, областният управител на област - С., редовно призован не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба. Ответниците, С. И. Х. и Н. М. Н., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите по делото са постъпили писмени отговори на касационната жалба с подробно изложени в тях съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. е образувано по жалба на С. И. Х. в качеството й на зам.-кмет на община - Г. и Н. М. Н. - лично и като кмет на същата община, срещу Заповед № РД-20-3/07.01.2016 г. на областния управител на област - С. С атакуваната заповед на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията във вр. с чл. 42, ал. 8 вр. с ал. 6 от ЗМСМА във вр. с чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗНА областният управител на област - С. е назначил за временно изпълняващ длъжността кмет на община - Г. до полагането на клетва от новоизбрания кмет, считано от 07.01.2016 г., г-жа С. Б. Н. С обжалваното пред ВАС съдебно решение административният съд е отменил Заповед № РД-20-3/07.01.2016 г. на областния управител на област - С. като незаконосъобразна. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С. е приел, че макар към датата на издаване на обжалваната заповед вече е да било факт Решение № 206/22.12.2015 на Общинската избирателна комисия, с което предсрочно на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА са прекратени правомощията на редовно избрания кмет на община - Г. поради осъждането му с влязла в сила присъда, не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Липсват доказателства кога и дали решението на ОИК от 22.12.2015 г. за предсрочното прекратяване правомощията на избрания кмет на община - Г. е съобщено на Общински съвет - Г., поради което, предвид общо осемте почивни дни в периода 22.12.2015 г. - 07.01.2016 г. административният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповедта, тъй като не е осъществено условието на чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА - общинският съвет да не се е произнесъл в 7-дневния срок по чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА. Отделно от горното заповедта противоречи на материалноправните разпоредби и в частта й относно назначеното за временно изпълняващо длъжността кмет лице, доколкото по делото са налице доказателства, че към датата на произнасяне на областния управител има назначен и действащ зам.-кмет на общината, а, вместо него, за временно изпълняващ длъжността кмет е определено друго лице - г-жа С. Н., за която не са представени доказателства към датата на избора й същата да заема длъжност зам.-кмет в същата община - т. е. нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал. 4, изр. второ от ЗМСМА, към която препращат нормите на чл. 42, ал. 8 и ал. 6 от същия закон. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на решаващия извод на административния съд за преждевременно издаване на оспорената заповед предвид липсата на доказателства за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА - не е ясно дали и кога решението на ОИК от 22.12.2015 г. е съобщено на О. - Г., поради което не може да се прецени от кога тече 7-дневния срок за вземане на решение на същия колективен орган, съответно - дали този срок е изтекъл, за да възникне евентуалната компетентност на областния управител за назначаване на временно изпълняващ длъжността кмет на общината в хипотезата на чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА, дори да е възможно прилагането й в случая по аналогия. Направените за първи път в касационната жалба фактически твърдения на касационната жалбоподателка, за това, че председателят на ОбС - Г. е бил известен за решението на ОИК още на датата на приемането му - 22.12.2015 г., не са подкрепени с каквито и да било доказателства. Наличието на доказателства за този факт, съдържащо се по друго дело по описа на АС - С., не води до служебна известност на същия факт за настоящия касационен състав. Обстоятелството, че в дневния ред на редовно свиканото за 08.01.2016 г. заседание на ОбС - Г. не е включена точка за избор на временно изпълняващ длъжността кмет, не се отразява на правилността на съдебното решение, тъй като се отнася до факти от правния мир, осъществили се след датата на издаване на атакуваната заповед на областния управител. Правилен е изводът на АС - С. за незаконосъобразност на заповедта на областния управител поради противоречието й с материалноправните изисквания на чл. 42, ал. 8 във вр. с ал. 6 и ал. 4 от ЗМСМА. На първо място - по делото липсват валидно събрани доказателства дали и кога решение № 206/22.12.2015 г. на ОИК, с което предсрочно се прекратяват правомощията на действащия кмет на община - Г. на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, е съобщено на ОбС - Г., съответно - от кой момент тече 7-дневният срок по чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА за произнасяне на този колективен орган. Предвид ноторния факт, че в периода 22.12.2015 г. - 07.01.2016 г. е имало осем почивни, неприсъствени дни, очевидно е, че към датата на постановяване на обжалвания административен акт обективно е било невъзможно посоченият от законодателя компетентен орган - общинският съвет да организира и проведе валидно гласуване на временно изпълняващ длъжността кмет на община - Г. в рамките на този кратък времеви период. Нещо повече - на настоящия състав на ВАС е служебно известно обстоятелството, че с решение № 4786/21.04.2016 г. по адм. д. № 2510/2016 г. по описа на ВАС, четвърто отделение по същество е прието, че с решение № 206/22.12.2015 г. на ОИК - Г. не само, че не е постановено предсрочно освобождаване на кмета на общината поради наличието на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА/ в приложимата редакция/, но, предвид липсата на изискуемото мнозинство, практически би следвало да се приеме, че е взето решение за отхвърляне на предложението за предсрочно прекратяване пълномощията на кмета на община Г. След постановяване на цитираното по-горе решение на ВАС преписката е върната на ОИК - Г. за ново произнасяне съгласно задължителните указания по прилагане на закона, в резултат на което ОИК - Г. е приела Решение № 210/02.06.2016 г., с което е обявила прекратяване на пълномощията на кмета Н. М. Н. Решението на ОИК - Г. е влязло в сила след Решение № 3125-МИ/15.03.2016 г. на ЦИК. Обосновано административният съд е заключил, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна като постановена и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 42, ал. 4 от ЗМСМА. Законодателят е предвидил възможност за общинския съвет /съответно - за областния управител в случаите на чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА/ да избере/назначи временно изпълняващ длъжността кмет в строго определена поредност - на първо място - един от наличните и действащи зам.-кметове на общината и, само ако зам.-кмет няма по административна структура или такъв не е назначен - временно изпълняващият длъжността кмет може да бъде избран по предложение на общински съветник. Областният управител е определил за временно изпълняващ длъжността кмет на община - Г. лице, което не е зам.-кмет на общината към датата на постановяване на административния акт при наличието на доказателства, че към тази дата е бил назначен и действащ такъв зам.-кмет - г-жа С. И. Х. Предвид гореизложеното правилно административният съд е приел, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна като издадена в противоречие с императивната разпоредба на чл. 42, ал. 4, изр. 2 и 3 от ЗМСМА. Касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение