Решение № 415 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2009 г.

Решение № 415 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Цаньо Иванов от гр. Трявна срещу Решение № 84 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 272/2008 г. на Административен съд - Габрово. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответниците не излагат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-02-Гб-13/17.11.2008 г. на началника на РДНСК - Габрово, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и § 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "ограда" в УПИ V, кв. 46 по плана на гр. Трявна, извършен от Цаньо Иванов без строителни книжа (разрешение за строеж и конструктивно становище по чл. 147, ал. 2 ЗУТ) през м. 10 - 11.2008 г. . Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без изискуемите строителни книжа, предвид приетата по делото без оспорване СТЕ и с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 8 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че процесния незаконен строеж е осъществен без изискуемите строителни книжа, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ предвид годината на изграждането му. Това е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 42 от 05.11.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Неоснователен е доводът за липса на качеството на строеж на процесната ограда по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като СТЕ е приета по делото без оспорване и сочи категорично на строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, предвид вида на оградата и независимо от износения и външен вид. Този извод е в съответствие и с разпоредбата на чл. 48 ЗУТ, регламентираща изискванията към различните видове огради, вкл. и "леки огради". Неотносими се явяват подробно изложените доводи в касационната жалба за местоположението на оградата, тъй като основания в тази насока не са изложени в оспорения административен акт. Същия се позовава единствено на липсата на строителни книжа - разрешение за строеж и конструктивно становище. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице соченото отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,