Решение № 799 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2009 г.

Решение № 799 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Иванов Маткунски от гр. Асеновград срещу решение № 725 от 29.05.2009 г. по адм. дело № 2406 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, IХ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Асеновград, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 725 от 29.05.2009 г. по адм. дело № 2406 от 2008 г. Административният съд - гр. Пловдив, IХ състав, е отхвърлил оспорването на Илия Иванов Маткунски от гр. Асеновград против заповед № СП-3440 от 10.09.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Асеновград, потвърдена с решение № РДП-СП-2-484 от 13.11.2008 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Пловдив. Решението - предмет на съдебен контрол, не страда от визираните в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. По първоначалното дело е било безспорно установено, че постоянният регистриран адрес на касатора е в гр. Асеновград, ул. "Никола Кръстев" № 3. В тази връзка е представеното удостоверение за постоянен адрес, издадено от община Асеновград, както и отбелязването в личната му карта, със съдържанието на която първоинстанционният съд се е запознал в съдебното заседание, състояло се на 30.04.2009 година. Следователно направените изводи по фактическата обстановка кореспондират с цитираните доказателства. Едновременно с това по първоначалното дело е било установено, че Илия Иванов Маткунски от гр. Асеновград реално живее на адреса на ул. "Любен Каравелов" № 10. Разпоредбата чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в сила от 27.05.2008 г., изисква лицата и семействата да подават декларация по образец в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес. Съгласно чл. 93, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация лицата могат да имат само един постоянен адрес. Според чл. 27, ал. 3, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност постоянният адрес на българските граждани е предпоставка за получаване на социални осигуровки и помощи. Несъмнено поведението на Маткунски относно адресната му регистрация е неправомерно и ако такова поведение имат и другите български граждани, то би довело до блокиране на дейността на администрацията по адресната регистрация на гражданите, ЕСГРАОН и изобщо цялата база данни "Население", регламентирана със Закона за гражданската регистрация. Неоснователни са и доводите на касатора относно сроковете за издаване на процесните административни актове, защото сроковете по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП са инструктивни и предприемането на действия или издаването на индивидуален административен акт по-късно не прави последния нищожен. От казаното се налага изводът, че първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, като е приел, че Маткунски е нарушил изискването за постоянен адрес, поради което правилно му е била отказана целева помощ за отопление. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,