Решение № 10026 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на д-р С. Х. Б. от гр.Плевен, чрез назначеният му процесуален представител адв. Е.Радева, против решение 418 от 04.02.2025 г., постановено по административно дело 907/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение 2153-14-72 от 10.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Плевен, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 30.06.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Плевен. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че определянето на размера на личната му пенсия неправилно е станало с индивидуален коефициент - 0,933, което го ощетява. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което размерът на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ да бъде изчислен на база правилен индивидуален коефициент. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Плевен, действащ чрез пълномощника ст.юрк. З.Савова, излага съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави без разглеждане касационната жалба като недопустима или алтернативно да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че по подадено от Б. заявление вх. МП-23030/20.07.2012 г., с разпореждане 34 от 30.08.2012 г. му е отпусната ЛПОСВ в размер на 235,22 лв., като е признат стаж от трета категория 38 години и 17 дни и индивидуален коефициент 0,933. С разпореждане 16/08.02.2013 г., на основание чл.102 от КСО пенсията е преизчислена, като е определен нов индивидуален коефициент - 0,935 и осигурителен стаж 38 години 01 месец и 02 дни. Съдът е констатирал, че Б. многократно е подавал жалби срещу определеният му индивидуален коефициент и съответно размера на пенсията му, във връзка с които са налице изрични произнасяния и постановени административни актове - влезли в сила. С процесното разпореждане [номер] от 30.06.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Плевен е извършено служебно преизчисление на пенсията, като на основание чл.100 от КСО и ПМС 222 от 19.06.2024 г. е определен нов размер - считано от 01.07.2024 г. същият е увеличен с 11%. Пенсионният орган е умножил получаваната от лицето пенсия до 30.06.2024 г. в размер на 524,52 лв. по 1.11 ( 11 процента) и е получил нов размер на пенсията 582,21 лв. В посочения размер към 30.06.2024 г. са включени и 85,40 лв. по ПМС 479/30.12.2021 г. и сума по § 7, ал.1 от ЗБДОО/2022 г. Разпореждането е оспорено от С.Б. по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване, че неправилно е определен размера на пенсията му към датата на отпускането й 2012 г. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ Плевен, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.10.2024 г., е отхвърли жалбата на Б., като е приел, че осъвременяването на пенсията е извършено правилно. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Плевен е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че в случая се касае за осъвременяване на пенсията, което е различно от преизчисляване, поради което и наведените от Б. доводи относно признатия осигурителен стаж и индивидуален коефициент към датата на отпускане на пенсията 30.08.2012 г. са неотносими към предмета на делото и оспореното решение. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно Същото е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Оспореният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 100, ал. 1 от КСО). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от Административен съд - Плевен, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, както правилно е посочил съдът, е извършено осъвременяване на пенсията на С.Б. по чл. 100 от КСО, което представлява служебно увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Следва да се посочи, че при осъвременяването на пенсията по реда на чл.100 КСО се прави ново осъвременяване и преизчисляване от датата на отпускане на пенсията, а не се извършва ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията съобразно тежестта на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, каквото е предвидено в чл.102 от КСО. Изчисленията на органа, издал разпореждането от 30.06.2024 г., са правилни, а определеният нов размер на пенсията на Б. от 582,21 лв., освен, че е в съответствие със събраните доказателства в пенсионната преписка и относимата нормативна уредба, цитирана по-горе, е по-висок от получавания от пенсионера до този момент 524,52 лв., с което се изпълнява и условието промяната в размера на отпуснатата пенсия да е по-благоприятна за лицето. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,