Решение № 13319 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 575/2009 г.

Решение № 13319 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 575/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Държавно горско стопанство - с. Смилян, срещу решение № 203/17.11.2008 г. постановено по адм. дело № 247/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, с което по жалба подадена от Димитър Райчев Даскалов, в качеството му на председател на Ловно рибарско сдружение "Смилян", със седалище с. Смилян, чийто член е Ловно - рибарска дружина - кв. Устово, гр. Смолян, е отменен мълчалив отказ на директора на ДГС - Смилян по заявление вх. № 1273/1.08.2008 г. за регистрация на нова ловна дружина, след разделянето на последната на две. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с процесуални правила, приложимия материален закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли съда да го отмени. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба, подадена от Димитър Райчев Даскалов, в качеството му на председател на Ловно рибарско сдружение "Смилян", със седалище с. Смилян, срещу мълчалив отказ на директора на Държавно горско стопанство - с. Смилян по заявление № 1273/1.08.2008 г. за регистрация на нова ловна дружина, състояща се от група от 21 членове на Ловно - рибарска дружина - кв. Устово, гр. Смолян, членуваща в сдружението по чл. 30, ал. 1 ЗЛОД, чрез което е направено искането за регистрация. С обжалваното решение № 203/17.11.2008 г., оспореният мълчалив отказ е отменен, като незаконосъобразен. За да постанови посочения резултат, съставът на административния съд е приел, че след като заявлението за регистрация на ловна дружина е придружено от изискуемите документи по чл. 29, ал. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД, в приложимата редакция преди изм. по ДВ бр. 91/21.10.2008 г., действаща към момента, в който е изтекъл срока за произнасяне по процесното заявление) са били налице материалноправните предпоставки за уважаване на направеното искане за регистрация. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Със заявление вх. № 1273/1.08.2008 г. по регистъра на ДГС - с. Смилян, е поискано на основание чл. 29, ал. 3 ЗЛОД, чл. 3а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27, ал. 1 ППЗЛОД (в редакциите действащи към този момент) да се регистрира в Държавно горско стопанство - с. Смилян, област Смолян, ловно - рибарска дружина с наименование "Средногорец". Към заявлението са приложени списък от 21 членове с посочени три имена и ЕГН, както и протокол от проведено общо събрание на ЛРД - кв. Устово, гр. Смолян, на което е взето решение за разделянето й на две, като от 21 души нейни членове бъде сформирана нова ловно - рибарска дружина с район за стопанисване и ползване - новообособен ловностопански район "Полковник Серафимово", разположен на територията на ДГС - Смилян. Между страните липсва спор, че директорът на ДГС - Смилян не се е произнесъл по заявлението в срока по чл. 57, ал. 2 АПК, поради което и подадената до съда на 26.08.2008 г., жалба срещу мълчалив отказ, е предявена в срока, установен от чл. 84, ал. 2 АПК. По същество съдът е приел, че релевантно за направеното искане за регистрация е единствено представянето, ведно с подаденото заявление, на документите по чл. 29, ал. 5 ЗЛОД (в приложимата към възникването на процесния мълчалив отказ, редакция на закона) - протокол от общо събрание и списък на ловците на новата дружина. Съгласно чл. 7 ЗЛОД ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони, чиято площ зависи от основния вид дивеч и се определя при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, като в землището на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район. Съобразно действащата към момента на постановяване на настоящото решение редакция на чл. 7, ал. 5 и ал. 6 ЗЛОД, ловностопанските райони са такива на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, на държавните ловни стопанства, на оградени площи и съответно - на дивечовъдни участъци; границите им се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, като се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните, която за ловностопанските райони на ловните сдружения се издава по предложение на управителния съвет на Националното ловно сдружение. Според редакцията на закона преди изм. му по ДВ бр. 91/21.10.2008 г. - съобразена с изм. по ДВ бр. 64/2007 г., ловностопанските райони обаче са такива на ловните дружини по чл. 29 ЗЛОД, на държавните ловни стопанства, на бази за интензивно стопанисване на дивеча и на дивечовъдни участъци; текстът на ал. 4, също съдържа императивна забрана в землището на едно населено място - село, да се обособява повече от един ловностопански район, но границите на районите се определят със заповед на председателя на Държавната агенция по горите. Процесното заявление, както е прието и от първоинстанционния съд, е подадено при действието на чл. 29 ЗЛОД (отм. ДВ бр. 91/2008 г.), съгласно който български граждани придобили право на лов се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча, в един ловностопански район; за сформирането й са необходими най - малко 20 ловци; ловните дружини се регистрират в държавното горско стопанство, респективно в държавното ловно стопанство; регистрацията им се извършва след подаване на заявление, към което се прилагат списък на членовете на дружината и протокол от събрание на дружината. Според чл. 30 ЗЛОД (в редакцията, предшестваща отмяната на чл. 29 от с. з. и приложима към момента на възникване на оспорения мълчалив отказ), лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини със съседни ловностопански райони, учредяват ловно сдружение (юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел), с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча; сдружението ръководи и организира дейността на дружините върху предоставените им ловностопански райони, като същевременно представлява и защитава интересите на ловците, сдружени при условията на чл. 29, пред съответните държавни и общински органи. Именно сдружението по чл. 30 ЗЛОД извършва и регистрацията на включените в състава му ловни дружини, в съответното стопанство, според чл. 27, ал. 2 ППЗЛОД (в приложимата редакция по ДВ бр. 41/2003 г. предшестваща изм. по ДВ бр. 15/2009 г.). Съгласно ал. 1 на същия чл. 27 (посочен като основание за подаване на заявлението за регистрация на ловно - рибарска дружина "Средногорец"), при промяна на границите на ловностопанските райони на ловните дружини, стопанисването на дивеча в новообособените ловностопански райони се предоставя на ловните дружини, в чийто състав лицата, стопанисвали дивеча до влизането в сила на промяната, са повече от половината. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че и към момента на възникване на обжалвания мълчалив отказ, и към настоящия момент, за да е налице ловностопански район, същият следва да е определен със заповед на съответно компетентния орган, а за регистрацията в ДГС на нова ловна дружина - освен представянето на документите по чл. 29, ал. 5 ЗЛОД (понастоящем отменен), т. е. списък на повече от 20 ловци и протокол от общо събрание, а сега - на документите по чл. 27 ППЗЛОД (в редакцията по ДВ бр. 15/2009 г.), е необходимо да бъде установено, че за тази дружина е налице обособен, самостоятелен ловностопански район. В процесния случай доказателства относно това обстоятелство не са представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, независимо от разпределението на доказателствената тежест в процеса, налагаща му да установи твърдението си, че са били налице условията за регистрация по чл. 29 ЗЛОД вр. чл. 27, ал. 1 ППЗЛОД. На свой ред, съдът в противоречие с процесуалните правила не е дал указания на страните по смисъла на чл. 171, ал. 4 АПК и без да изясни изцяло спора от фактическа страна, е постановил необосновано решение, в противоречие с приложимия материален закон. Подаденото заявление от 1.08.2008 г. и приложените към него документи, съдържат искане за регистрация на нова ловна дружина, съставена от повече от половината от ловците на регистрираната вече ловна дружина "Устово", с ловностопански район "Устово", включена в състава на ловно - рибарско сдружение "Смилян", поради осъществена промяна на границите на ловностопанските райони, при условията на чл. 27 ППЗЛОД (в редакцията преди изм. по ДВ бр. 15/2009 г.). Независимо от изрично направената в обжалваното решение, констатация, че със заповед № 1222/26.06.2008 г. на председателя на ДАГ е изменена заповед № РД 46-1470/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите в частта на ловностопански район "Устово" и е създаден нов ловностопански район "Полковник Серафимово", отреден за ловуване и стопанисване обаче на друга ловна дружина - "Полковник Серафимово" (регистрирана през 2006 г. по данни от приложено по делото удостоверение изх. № 957/30.05.2006 г., издадено от директора на ДЛ - с. Смилян), решаващият състав не е изследвал влязла ли е в сила тази заповед и какви са нейните правни последици. Още повече, че със заповед № 1222/2008 г., по мотиви относно изменението на горепосочената заповед на МЗГ, в частта й, касаеща ловностопански райони "Устово" и "Смилян" и създаването на нов такъв район "Полковник Серафимово" по искане на ловна дружина "Полковник Серафимово", е постановен диспозитив за изменение на наименованието на ловностопански район, от "Устово" на "Полковник Серафимово", като са определени границите на последния. Така, при липсата на допълнителни данни, включително без приобщаването на изменената със заповед № 1222/26.06.2008 г. на директора на ДАГ, заповед № РД 46-1470/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, не може да се направи категоричен извод дали ловностопански район "Полковник Серафимово" е изцяло нов ловностопански район, включващ части от територията на съществували преди това ловностопански райони или е идентичен с ловностопански район "Устово", чието наименование е променено. Отговорът на тези въпроси, а в случай, че ловностопански район "Полковник Серафимово" действително е новообособен по смисъла на чл. 27, ал. 1 ППЗЛОД (в редакцията преди изменението по ДВ бр. 15/2009 г.) - и отреден ли е същият за ползване само от ловна дружина "Средногорие", отговаря ли тази дружина на останалите, посочени в този текст изисквания, предпоставят преценката на съда относно законосъобразността на обжалвания отказ. Изложеното налага извод, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, без спорът да е изяснен от фактическа страна и да са съобразени всички релевантни обстоятелства. Решаващият състав не е изискал данни, позволяващи му по категоричен начин да определи ловностопанските райони, утвърдени или изменени със заповеди по чл. 7 ЗЛОД, попадащи в района на дейностите по смисъла на чл. 17 ЗЛОД (в това число и тази по организация на ловното стопанство), на ДГС - Смилян, кои са техните граници, съответстващи населени места (села) и ловни дружини, респективно идентичен ли е ловностопански район "Полковник Серафимово" с район "Устово" или е новообособен по смисъла на чл. 27 ППЗЛОД (в редакцията по ДВ бр. 41/2003 г.), в който случай отговаря ли ловна дружина "Средногорец", на останалите изисквания по посочения текст. Поради това основателни са наведените в касационната жалба доводи, че обжалваното решение е издадено при съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. След като не са изследвани всички обстоятелства от значение за преценката на съда на законосъобразността на оспорения в първоинстанционното производство мълчалив отказ на директора на ДГС - Смилян да регистрира ловна дружина "Средногорие", нито е съобразено изискването по чл. 171, ал. 4 АПК в изпълнение на служебното начало в административния процес съдът да укаже на страните, че не сочат доказателства за обстоятелства от съществено значение за делото, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При това следва да бъде изяснени описаните подробно по - горе обстоятелства, които ще позволят извършването на преценка относно това наличието на предпоставките за исканата регистрация. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 222, ал. 2 АПК