Решение № 943 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2017 г.

Решение № 943 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 54 от 26.09.2017 г. по административно дело № 91/2017 г. на Разградския административен съд е отхвърлена жалбата на "Алекса-13" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. "С. К." .№..., ет. ..., ап. ..., против решение № 1012-16-21/1 от 10.05.2017 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Р., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-16-00247212 от 30.03.2017 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Р. срещу "Алекса-13" ЕООД. Така постановеното съдебно решение е оспорено с касационна жалба от "Алекса-13" ООД, ЕИК ********* (правоприемник на "Алекса" ЕООД и на "А.-П." ЕООД със същите номер на БУЛСТАТ /ЕИК/, седалище и адрес на управление), представлявано от управителя Ц. Стоянова. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Р., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като излага доводи за това, че от доказателствата по делото не може да се установи връзка между две различни дружества - "Алекса-13" ЕООД и "А.-П." ЕООД, към второто от които е била назначена на трудов договор И. Панайотова. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Разградския административен съд е било решение № 1012-16-21/1 от 10.05.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Р., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-16-00247212 от 30.03.2017 г., издадени от главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Р., с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е разпоредено да бъдат подадени в срок от 14 работни дни коригиращи декларации обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", с код "10", работещо по договор за управление и контрол по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, за И. Панайотова за периода 04.2013 г. - 02.2017 г. За да не уважи сезиралата го жалба на дружеството срещу това решение, съдът е приел, че то е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от АПК – ръководителят на съответното ТП на НОИ, съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК (вкл. посочени фактически и правни основания), при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Посоченият съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на първоинстанционнното съдопроизводство пред Административен съд - Р. (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, при което е било безспорно установено съществуването на материалното административно правоотношение, чието съдържание е разпореденото от органа на общественото осигуряване подаване на данни от осигурителя. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Установено е, че И. Панайотова съгласно трудов договор № 029/31.03.2011 г. е назначена на длъжност "отчетник-счетоводител" в дружеството "А.-П." ЕООД, ЕИК *********, а с анекс № 02/01.04.2013 г. към същия този договор дружеството е разширило функциите й, като са включени контрол върху основната дейност на работодателя, считано от 01.04.2013 г. Въпросът, разгледан от съда, е дали лицето Панайотова със сключване на анекса от 01.04.2013 г. отговаря на нормативната дефиниция по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. 81/2012 г., в сила от 23 октомври 2012 г.), а именно изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. С изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 70/2013 г., в сила от 09.08.2013 г., задължително осигурени за тези рискове са управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества. Първоинстанционният съд е приел в случая, че тъй като дружеството не е доказало, че Панайотова не е полагала труд по договор за управление и контрол, следователно правилно административният орган е постановил така оспорения акт. След извършена служебна проверка от настоящия състав и справка в Търговския регистър, се установи, че Панайотова е била назначена на длъжност управител на същото дружество за периода от 01.04.2013 г. до 05.05.2017 г., както и обстоятелството, че "Алекса - 13" ООД (в ликвидация понастоящем) и "Алекса - Пеневи" ЕООД (дружеството, с което е сключен както трудовият договор, анексът и договорът за управление с лицето) са идентични, макар и да са променени името и формата на дружеството, тъй като двете дружества имат едно и също ЕИК. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО (ред. ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г.) осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Следователно е правилно заключението на Административен съд – Р., че Панайотова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и съответно осигурителният й доход трябва да е по-висок от минималния месечен осигурителен доход, приет за ръководни служители по основната дейност на дружеството. От така изложеното неоснователно е и твърдението на касатора, че сключеният договор за управление, категорично няма смисъла на договор за управление и контрол, и съответно Панайотова не попада в обхвата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, още повече, че на нея с анекса към трудовият й договор са възложени разширени функции, включващи контрол върху основната дейност на работодателя. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички правнозначими факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което не е нужно дословното им преповтаряне. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като им е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба на "Алекса - 13" ООД (в ликвидация) за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. В случая е постановен законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с целта на закона да се препятства възможността в нарушение на действащото законодателство да не се получат дължими осигурителни плащания, а съответен на закона е и контролния акт на ръководителя на ТП на НОИ – Р., тъй като отхвърля оспорването по отношение на правомерен акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав е изцяло съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на проверяваното решение, както и с крайният правен извод на административния съд, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи от касатора за неправилност на оспорения от него съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,