Решение № 6764 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2011 г.

Решение № 6764 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Николай Веселинов Веселинов от гр. София, срещу решение № 3360/29.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3989/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за нищожност, недопустимост на решението, нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по съществото на спора, като се обяви за нищожна или се обезсили обжалваната от него Заповед № РД-09-50-149/17.03.1999 г. на главния архитект на гр. София. Ответниците Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов, двамата от гр. София, чрез процесуалния си представител в писмено възражение и защита и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да се остави в сила решението на административния съд. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Главният архитект на гр. София, като ответник по касационната жалба, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Николай Веселинов Веселинов, срещу Заповед № РД-09-50-149/17.03.1999 г. на главния архитект на гр. София, с която се одобрява: устройствени зони на м. "Лозенец I част", смесена жилищна зона, предимно жилищна зона, застроителен план, регулационен и кадастрален план за същата местност, в оспорената й част за кв. 223, попадащ в него и УПИ II-113, в който касационният жалбоподател е собственик на идеални части. За да постанови решението си, съдът приел, че при издаването на заповедта са спазени административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и че е потвърдена по реда на § 187 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г., поради което е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е валидно, допустимо и правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, имащи отношение за законосъобразността на заповедта за урегулирания поземлен имот, за който жалбоподателят се легитимира като заинтересувано лице. Доказателствата са препреценени поотделно и съвкупно и във връзка със заключенията на вещите лица, въз основа на което са изведени правни изводи, кореспондиращи с тях. Решението е постановено от компетентния съд съгласно § 4, ал. 3 във връзка с § 2 ПЗР на АПК, във връзка с чл. 138, ал. 1 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 215, ал. 1 ЗУТ, след отмяната на ЗТСУ през 2001 г., след като жалбата е постъпила в административния съд през 2009 г. Решението е допустимо, постановено по допустима жалба. При постановяване на решението не се установяват допуснати съществени процесуални правила, като съдът е изяснил правно релевантните факти и обстоятелства, събрал е всички поискани доказателства от жалбоподателя, като правилно е обсъдил само релевантните за спора установени факти и обстоятелства, касаещи имота, за който жалбоподателя се легитимира като заинтересувано лице. В тази връзка решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. От събраните по делото доказателства и видно от скиците, съпровождащи оспорената заповед, имотът, за който е оспорена жалбата - УПИ II-113, попадащ в кв. 223, в м. "Лозенец I част", който квартал е отреден със заповедта за смесена жилищна зона, имотът запазва статутът си на УПИ за жилищно строителство, с увеличена етажност. Границите на същия урегулиран поземлен имот не се променят с процесната заповед, т. е. площта му остава същата. От заключенията на вещите лице, се установява, че предвидения тупик не отнема части от същия УПИ, а е за сметка на друг имот. С оглед изложеното със заповедта не се засягат никакви права и интереси на жалбоподателя, имащи отношение към УПИ II-113 - запазват се площта и границите му, както и предвиденото мероприятие за жилищно застрояване, каквото е било отреждането и по предходния план, включително и не е установено да противоречи на общия устройствен план. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е законосъобразна по отношение на оспорената й част. Правилно е прието, че заповедта не е нищожна, тъй като тя е потвърдена с влязло в сила решение на Столичен общински съвет по реда на § 187 от ПР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 65/2003 г., преди по жалбата да има произнасяне. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Новопредставените писмени доказателства от касационния жалбоподател в настоящата инстанция не сочат на други правни изводи. Касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на ответниците по касационната жалба Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов, направените от тях разноски за тази инстанция, които са своевременно поискани и са доказани в размер на 350 лв. - възнаграждение за един адвокат. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК