Решение № 14619 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2009 г.

Решение № 14619 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 22.06.2009 г. по адм. д. № 34 от 2009 г. Смолянският административен съд е отменил Решение № 208 от 29.12.2008 г. на Общинския съвет - Смолян, с което е прието изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община - Смолян. Против това решение на административния съд общинският съвет е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд, за да отмени решението на Общинския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на общината е приел, че са допуснати съществени нарушения на изискванията по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 ЗНА, приложими субсидиарно по силата на чл. 80 от АПК - липса на мотиви към проекта за нормативен акт и неспазване на 14-дневния срок за отправяне на предложения и становища. Това становище на административния съд е правилно. От приложената по административната преписка документация се установява, че проекта за изменение и допълнение на наредбата е внесен в общинския съвет от кмета на общината, което не съдържа изискуемите по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА реквизи. В самото предложение е вписано, че ще се поддържа докладните записки на зам. кметове Янчевска и Генчев до кмета на общината, които обаче не са обсъждани и не са взети мнения по проекта, което се вижда от разискванията по приемане на изменението и допълнението на наредбата. Следователно, мотивировка по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 ЗНА не се съдържа и в протоколното решение на общинския съвет. Безспорно е обстоятелството, че отделни мотиви към проекта за приемане на Наредбата не са изготвени. С оглед на това изводът на административният съд за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт е съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обоснован е и извода за допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Императивното изискване на цитираната разпоредба е "преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта". В случая проекта за изменение и допълнение на наредбата не е обявен по реда на чл. 26, ал. 2 ЗНА, което съставлява и препятствие на предоставената от закона възможност за отправяне на предложения и становище по проекта. От обстоятелството, че се касае до проект за изменение и допълнение на нормативен акт не следва друго, защото това изменение и допълнение е също нормативен акт и по отношение на такъв проект също намира приложение чл. 26, ал. 2 ЗНА. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изричната претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция, заявена от процесуалният представител на ответника Яни Шукеров Илиев и изхода на делото, касаторът дължи направените от ответника разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,