Решение № 8447 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2011 г.

Решение № 8447 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Иван Василев Митев от с. Гара Бов, община Своге, подадена чрез адв. Василка Василева от Варненска АК, срещу решение № 441/15.06.2011 г. по административно дело № 378/2011 г. по описа на Административен съд - София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против решение № К-383/07.04.2011 г. на ВНД началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Своге, относно отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - ВНД началник Районно управление "Полиция" /РУП/ - Своге, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Иван Василев Митев от гара Бов, общ. Своге, срещу решение № К-383/07.04.2011 г. на ВНД началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Своге, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представеното в съдебното производство съдебномедицинско удостоверение за наранявания на жалбоподателя, получени в резултат на нападение по време на работа, извършено на 14.12.2009 г., не обосновава извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки към датата на подаване на заявлението - 22.03.2011 г. Изложил е съображения, че в случай на необходимост от носене на оръжие от жалбоподателя по време на работата му като охранител, то същото следва да му бъде зачислено от работодателя по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 23.03.2011 г. с искане за издаване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие до началника на РПУ, гр. Своге, като е посочил, че оръжието му е необходимо за самозащита. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. С писмо, получено от жалбоподателя на 28.03.2011 г. същият е уведомен от ВНД началник РУП - Своге, че в 7-дневен срок от получаване на писмото е необходимо да посочи основателна причина за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, както и да представи доказателства в тази насока. В дадения от административния орган срока Митев не е представил доказателства, които да обосноват основателна причина за носене на оръжие. След изтичане на срока ВНД началник РУП - Своге е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Митев е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя, обстоятелството че работи като охранител, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като охранител на фирма. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Правилно АССО е приел, че извършеното нападение върху личността на жалбоподателя през декември 2009 г. по време на работата му като охранител не доказва наличие на реална опасност за живота и здравето му към момента на подаденото заявление - 22.03.2011 г. Законосъобразен е и изводът на съда, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 94 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ и с оглед осъществяваната от него дейност като охранител във фирма, то касаторът следва да получи оръжие от своя работодател по реда на чл. 81, ал. 2 от закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила в административното производство. Недоказано е твърдението, че органът е отказал да приеме представени от жалбоподателя доказателства за наличие на основателна причина. Неоснователно е и възражението, че липсва последователност и предвидимост в практиката на административния орган. По делото не са представени доказателства, които да обосновават подобен извод. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, АССО е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АССО, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,