Решение № 10405 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу решение 307/18.01.2021 г. по адм. д. 5587/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД /ЕР Юг, дружеството/ е отменено Решение Ж-345/21.05.2020г. на Комисията. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че електроразпределителното дружество не може да обосновава отказа си да присъедини обект по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ по съображения за изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности, при положение, че не е изпълнило предвидените в закона задължения за извършване на съответната реконструкция с цел присъединяване на такива обекти. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ЕР Юг. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Юг" ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Финес 2 ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-345/21.05.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, глава пета, раздел II "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ" по искане за проучване за присъединяване и за условията за присъединяване на Финес 2 ЕООД за за обект: Фотоволтаична централа /ФЕЦ/ с мощност до 30 kW, в УПИ X-21, кв. 8, с. Бял извор, общ. Опан, област Стара Загора, за който присъединяването е отказано със Становище 4409161/05.03.2020г.; 2. В седмодневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че със становище 4409161/05.03.2020г. ЕР Юг е преценило, че след извършено проучване на условията и начина за присъединяване на електрическа централа и на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба 6/24.02.2014 г., към настоящия момент няма възможност за присъединяване на заявения обект към електроразпределителната мрежа. Мотивът е, че съществуващият въздушен електропровод 20 kV "Странско от п/ст "Димитровград", който захранва ТП в с. Бял извор е с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности и присъединяването на нова ФЕЦ би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението на присъединените към него клиенти. Посочено е още, че за следващите две години дружеството не планира повишаване на преносната способност на процесния електропровод в степен да бъде осигурена възможност да присъединяване на нови генераторни мощности. Към отказа не са приложени технически протоколи, резултати от изпитвания или други доказателства. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно която присъединяване ФЕЦ ще повиши напрежението над допустимите граници, посочени в стандарт БДС EN 50160. Вещото лице е посочило, че присъединяването на всеки генератор към мрежата предизвиква повишаване на напрежението в точката ни присъединяване. ВЛ 20 кV Странско е с изчерпан капацитет за присъединяване на нови генераторни мощности към настоящия момент, тоест всяко присъединяване на нови обекти за производство на електрическа енергия към този електропровод ще предизвика недопустимо отклонение в качеството на доставяната електрическа енергия, което ще повлияе на всички битови клиенти. С обжалвания съдебен акт съдът е отменил решението на КЕВР. Приел е, че от мотивите не става ясно защо административният орган е приел жалбата за основателна както и че той е следвало да разгледа относимите разпоредби и да обоснове защо счита, че същите са неприложими в конкретния случай; КЕВР не е обсъдила, нито е отхвърлила аргументирано тезата на електроразпределителното дружество. Не били анализирани и хипотезите, при които е допустим отказ от страна на електроразпределителното дружество. Според съда, КЕВР е трябвало в хода на административното производство да изследва и да изясни въпроса дали евентуалното присъединяване на обектите ще застраши сигурността и качеството на електрическата мрежа и снабдяването на клиентите с електрическа енергия и дали вследствие на това електроразпределителното дружество няма да бъде поставено в неизпълнение на друг свои задължения, произтичащи от закона, подзаконовите нормативни актове и лицензията. Съдът се е позовал и на заключението на СТЕ и приемайки, че присъединяването на процесните ФЕЦ ще застраши сигурността на ЕЕС, е постановил обжалваното решение. Решението е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. В чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи и предоставяните услуги. Подобна е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Наредба 6, съгласно която при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа. Заради това и във връзка с изпълнение целта на закона, чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. В тази връзка е и задължението по ал. 5 на чл. 116 ЗЕ за изграждане на електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване от страна на оператора на електроразпределителна мрежа. Правилно и уместно в този смисъл КЕВР се позовава именно на тези разпоредби, определяйки задълженията на ЕР Юг, за които към този момент последният не е доказал, че са изпълнени. Още по-конкретно законодателят е изразил волята си в изпълнение целта на закона в чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от този закон, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. Нещо повече, съгласно чл. 28 ЗЕВИ, операторите на разпределителните електрически мрежи във връзка с изпълнение на целите и мерките, заложени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, включват в ежегодните инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. Освен това ЕР Юг притежава Лицензия Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия". Съгласно разпоредба на т. 3.1.7 лицензиантът се задължава да развива мрежата като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите. Разпоредбата на т. 3.4.1 задължава лицензианта да присъединява при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона. От нормативните текстове и условията на лицензията следва, че задължение на електроразпределителното дружество е да поддържа мрежата в такова състояние, че тя да може да поеме включването на обекти по чл. 24 ЗЕВИ. Действително, "Електроразпределение Юг" ЕАД не е задължено, на основание чл. 116 от ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. В конкретния случай обаче ЕР Юг не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба 6. Отказът е основан с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря именно ЕР Юг и с липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите пет години в посока повишаване на този капацитет, което не може да обоснове откази с посочените по-горе правни основания. От цитираните по-горе разпоредби обаче не следва, че може да бъде отказано включването на обекта по чл. 24 ЗЕВИ, когато той повишава напрежението в системата поради изчерпания капацитет на съответния съществуващ електропровод, за функционирането на който отговаря ЕР дружеството. Напротив, ЕР Юг е длъжно да повиши капацитета на съоръженията, така че да е в състояние да включи всички обекти по чл. 24 ЗЕВИ. За тях отказ, основан на изчерпан капацитет, ще е незаконосъобразен. Неоснователно дружеството се позовава на чл. 22 ЗЕВИ, тъй като той не му дава право да откаже присъединяване на обектите по чл. 24 от същия закон, а го задължава, съобразно целите в НПДЕВИ, да предвиди електрически мощности за присъединяване за година напред. Що се отнася до чл. 30 ЗЕВИ, той има предвид диспечиране на подаваната към мрежата електрическа енергия при вече присъединени производители и не обосновава причини за отказ в конкретния случай. Неприложим в случая е чл. 55 от Наредба 6, който касае общия случай на присъединяване на електроцентрали. Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. Следователно, изчерпването на одобрените електрически мощности за съответния район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ. Всичко това означава, че ЕР Юг не е свободно произволно или с бланкетни мотиви да отказва всяко искане за присъединяване на обекти по чл. 24 ЗЕВИ, а още по-малко, че дружеството може да оправдава отказа за присъединяване със собственото си неизпълнение на предвидени в закона задължения. Действително, една от целите на Закона за възобновяемите енергийни източници, както е посочено в чл. 2, ал. 1, т. 9 от него, е сигурността на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност. От друга страна, приоритетна такава цел е тази, визирана в т. 1 на същия текст - насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници. Със ЗЕВИ е транспонирана Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.), която продължава да действа до 30.06.2021 г. Член 1 от посочената директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници, като задава по-специално задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, а член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 задължава всяка държава членка да гарантира, че през 2020 г. нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще достигне определен минимален праг, който за България е 16%. По статистически данни, достъпни на страницата на Министерство на енергетиката, към датата на подаване на заявлението този минимален праг не е достигнат. В момента той е достигнат, но не благодарение на използването на слънчева енергия, а поради изгарянето на биомаса, основно на дървен материал, което неминуемо е свързано със засягане на друга заложена от правото на ЕС цел - намаляване на въглеродните емисии. За постигането на предвидения праг, член 3, параграф 2 от Директива 2009/28 предвижда, че държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, за които разполагат с право на преценка, стига да бъде изпълнена целта на директивата. Освен това, член 13, параграф 1, първа алинея от директивата предвижда държавите членки да гарантират, че националните правила относно разрешителните процедури, прилагани по отношение на централите за производство на електроенергия от възобновяеми източници, са пропорционални и необходими, а буква "е" на същия текст конкретизира, че за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка.