Решение № 440 от 11.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1412/2014 г.

Решение № 440 от 11.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1412/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от страна на осъдения Л. А.. Иска се възобновяване на НОХД № 3050/13 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда № 354 от 12.11.13 г., която не е обжалвана пред въззивната инстанция, А. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Иска се да се върне делото за ново разглеждане или да се намали наложеното му наказание. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Л. А.. Иска се възобновяване на НОХД № 3050/13 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда № 354 от 12.11.13 г., която не е обжалвана пред въззивната инстанция, А. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Иска се да се върне делото за ново разглеждане или да се намали наложеното му наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и назначения му служебен защитник на посочените в същото основания и доводи. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановения съдебен акт, постъпилото в срок искане, посечените основаня и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 28.01.13 г. до 10.02.13 г., в [населено място], отнел чужди движими вещи на обща стойност 598.50 лв. от владението на Т. Х., Ц. Й. и Р. К., като употребил за това сила и грабежът е придружен със средни телесни повреди на Й. и К. и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив. На осн. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК е осъден на ДЕВЕТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим, като е зачетено предварителното му задържане. Присъдата не е обжалвана пред Софийски апелативен съд. Като съществено процесуално нарушение се сочи, че извършените разпознавания са опорочени - свидетелките не са разпознали осъдения, текстовете в съответните протоколи не са написани от тях и процесуалните действия са извършени в отсъствието на защитника на А.. Доводите са неоснователни. Видно от материалите по делото, разпознаванията са извършени съгласно правилата, залегнали в чл. 169-171 НПК. Трите пострадали преди разпознаването са разпитани за обстоятелствата по чл. 170 НПК и са заявили, че могат да разпознаят извършителя и по какви характерни белези. Разпознаването на досъдебното производство е извършено в присъствието на поемни лица. Те са реализирани, като са спазени изискванията по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 НПК, като не се констатира разпознаващите лица да са осъществили пряк контакт помежду си, съгласно чл. 171, ал. 6 НПК. След разпознаването пострадалите изрично са посочили по какво са разпознали извършителя. В съдебно заседание Х., Й. и К. са потвърдили извършеното разпознаване на подсъдимия на досъдебното производство. Приложените по делото протоколи отговорят на изискванията на закона, като съдържат всички необходими реквизити за време и място, за извършените процесуални действия, присъствалите лица и разпознатото такова, като всички присъствали са се разписали без забележки. В закона няма въведено изискване протоколите за разпознаване да са написани от разпознаващите. При отделните разпознавания на досъдебното производство не е нарушено правото на осъдения на защита. Едва след проведените разпознавания на А. по обед на 01.03.13 г., на същата дата е назначена служебна защита и осъденият е привлечен в качеството на обвиняем в 17.30 часа, поради което не е нарушено изискването по чл. 55, ал. 1 НПК защитата му да участва при извършените разпознавания. В искането се развива доводът, че експертизите не установяват разкъсване на ушите на пострадалите Х. и К.. Такива обстоятелства не сочат и самите свидетелки /л. 103, съответно л. 65 от ДП/. Не са залегнали и в обвинителния акт. Ето защо доводът е лишен от фактически и правен смисъл, доколкото и контролираният съд не е възприел разкъсване на ушните миди като телесна повреда, нанесена на пострадалите. Настоящата инстанция намира, че разпитаните по делото свидетели по безспорен начин установяват извършените деяния и участието на осъдения в тяхното осъществяване. По искане на А. са разпитани трима свидетели. Съдът не им е дал вяра, доколкото техните показания са заинтересовани и не са конкретни по време и място. Не е било необходимо да се разпитват други с оглед отдалечеността във времето между извършените престъпления и съдебните заседания. Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с твърдения, че като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети квалифициращи грабежа, извършен при условията на продължавано престъпление спрямо три пострадали. На две от тях са нанесени средни телесни повреди, поради което законосъобразно фактът е отчетен и като отегчаващо обстоятелство, доколкото е достатъчно едната от тях да изпълни съдържанието на чл. 199, ал. 1, т. 3 НПК. По същия начин е отчетено съдебното минало на А., осъждан като пълнолетен шест пъти /л. 174-л. 196/, които осъждания надхвърлят критериите по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК за престъпление, представляващо опасен рецидив. Поради това, не е нарушен закона, а наложеното наказание е справедливо. Във връзка с посочените съображения, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,