Решение № 2046 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2017 г.

Решение № 2046 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/ е образувано по касационна жалба Г. П., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 803 от 03.05.2017 година по адм. д. № 2539/2016 година на Административен съд - Бургас с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е решението да бъде отменено, вместо което спорът се реши по същество, като се отмени обжалваната заповед. Ответникът Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова застъпва становището, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице посочените отменителни основания и затова решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на Г. П. от [населено място] срещу заповед № УРИ 3282 з-3237/17.11.2016 година на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" гр. София, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореното съдебно решение е постановено е в съответствие с разпоредбите на чл. 142 и чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК. С оспорената пред АС-Бургас заповед П. е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание за това, че на 30.08.2016 г., около 07, 30 часа, по време на изпълнение на служебните си задължения в качеството си на дежурен ПГПК 257- е присвоил общо 65 литра дизелово гориво, предназначено за гранично- полицейските кораби, от които 55 литра са открити в резервоара на личния му автомобил "Фолксваген Венто", с рег. [рег. номер на МПС] и 10 литра в пластмасова туба, поставена в багажното отделение на автомобила. След обсъждане доводите на страните и преценка на представените доказателства, правилно съдът е обосновал извода, че визираното в заповедта нарушение е по т. 15, 17, б. "в", т. 20, 25 и 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 - използване на служебното положение за лична облага и деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които служителят задължително се уволнява. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно и необосновано е приел, че нормата на чл. 210 ЗМВР - не е нарушена и нито наказващият оран, нито съда са изяснили в какво се състои нарушението, като изпълнително деяние от обективна страна. Правилно, с оглед възприетата и установена фактическа обстановка, съдът е приел, твърдението на П., че намереното в автомобила гориво, е поставено от трето лице с цел злепоставяне - е недоказана защитна теза. Жалбоподателят, сам е отключил автомобила си на проверяващите лица, същият е без видими следи от зломяване. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и направеното искане касационния жалбоподател следва да заплати на ответната страна сумата 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение