Решение № 6550 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2016 г.

Решение № 6550 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "МАРС-55" ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. И. М. против Решение № 20/6.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2240/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № Р-16002614001842-091-001 от 12.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., ИРМ - П., в частта потвърдена с Решение № 596 от 24.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П., при ЦУ на НАП, с която на "МАРС-55" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 36 928 лева и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 13 494,16 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а отделно от това изводите му за липса на реална доставка били изградени само въз основа на факта, че по делото било установена липса на доставка между прекия и предходния доставчик. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт, в оспорената му част да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 2 100 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16002614001842-091-001 от 12.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., ИРМ- П., в частта потвърдена с Решение № 596 от 24.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П., с която на "МАРС-55" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 36 928 лева по фактура № 47 от 21.09.2011 г., издадена от ЕТ "ЕМО- Б. Ю." и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 13 494,16 лева. Предмет на доставката са били: 1 бр. метална конструкция (80 000,00 лв.), цимент - торби (4 800 бр.), арматурно желязо (28 000,00 кг.) и профили (20 000,00 кг.). С обжалваното в настоящото производство решение, АС - П. е отхвърлил жалбата на "МАРС-55" ЕООД срещу РА, в обжалваната му част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. разноски в размер на 2042,66 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - П. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото съвкупната преценка на приетите по делото доказателства не позволявали формирането на извод, че процесните строителни материали са продадени и предадени на ревизираното лице именно от издателя на фактурата, предвид липсата на доказателства за надлежно направено фактическо предаване на строителните материали между страните по сделката. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - П. за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Основния спорен момент е налице ли е реална доставка на стоки по фактура № 47 от 21.09.2011 г., издадена от ЕТ "ЕМО - Б. Ю." с предмет - 1 бр. метална конструкция, цимент - торби (4 800 бр.), арматурно желязо (28 000,00 кг.) и профили (20 000,00 кг.) по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно разпределил доказателствената тежест в процеса с твърдения, че приходната администрация носи тежестта за доказване на отрицателния факт - липса на реални доставки на услуги по процесната фактура. Правилно АС - П. е приел, че липсват доказателства за осъществена реална доставка на стоки по процесната фактура, доколкото в хода на ревизията и съдебното производство не са ангажирани доказателства за предаване на стоките от соченият доставчик на получателя. Като се има предвид, че спорната фактура има за предмет доставка на строителни материали със значително количество и обем, правилно приходната администрация и съдът са акцентирали и на обстоятелството за липса на доказателства за транспортирането на стоките. При липса на доказателства за предаване и транспортиране на стоките по пряката доставка, правилно съдът е приел, че наличието на само на фактура не може да обоснове извод за реалност на доставката. Неоснователно е твърдението на касатора, че правото на данъчен кредит му е отказано само защото по делото е установено, че липсват доказателства за извършена доставка между прекия доставчик ЕТ "ЕМО - Б. Ю." и предходен доставчик "Билд" ЕООД. Това обстоятелство, макар и безспорно установено по делото не е водещия мотив на съда, за да приеме липса на реална доставка по процесната фактура с № 47 от 21.09.2011 г., издадена от ЕТ "ЕМО - Б. Ю.". Както се посочи по-горе решаващия мотив на съда, който се споделя и от настоящата инстанция е обстоятелството, че нито доставчика ЕТ "ЕМО - Б. Ю.", нито ревизираното лице са представили доказателства за предаване и транспортиране на стоките - строителни материали в заничително количество и обем и метална конструкция. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираната доставка от соченият във фактурата доставчик. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена, но в случая, правилно съдът е приел, че не е доказана реална доставка по фактура № 47 от 21.09.2011 г., издадена от ЕТ "ЕМО - Б. Ю.". По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. По въпроса за разноските: С писмен отговор към касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. претендира разноски за касационната инстанция в размер на 2100 лева, определени съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото - 50 422,16 лева, както и факта, че за касационното производство, ответника Дирекция "ОДОП" - П. е депозирал само писмен отговор, без процесуално представителство, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от 2 042,66 лева, или това е сумата от 1 532 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение