Решение № 98 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4605/2007 г.

Решение № 98 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4605/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. Б. от гр. А., Пловдивска област, чрез служебния защитник адв. Ж от АК Б., И. Д. Я., Г. Х. Я., и двамата от гр. С., Б. област, лично и чрез повереника си адв. Г от АК Б., М. Г. П., С. Г. Х., и двете от гр. С. и Р. Г. К. от с. Р., Б. област, чрез повереника си адв. Г, против въззивно решение № 22 от 18.04.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в. гр. дело № 945/2006 г., с което е отменено решение № 957 от 26.07.2006 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр. д. № 1072/2005 г., с което са отхвърлени предявените от К. П. Т., Г. П. Я., П. П. Я., Т. К. Б., М. К. Я., З. Т. Л., К. Т. К., всички от гр. С., Б. област, П. Я. Н. от гр. С., Н. Я. Н. и А. Я. Н., и двамата от гр. С. и Н. Т. Т. от гр. Б., обективно и субективно съединени искове за признаване на относителната недействителност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове № 108/2002 г., № 186/2003 г., № 5/2002 г. и № 6/2002 г. С обжалваното решение въззивният съд е уважил тези искове и е прогласил нищожността на договор за доброволна делба, вписан под № 1* акт № 1* т. 1 от 6.03.2001 г. на С. по вписванията към Бургаския районен съд. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Ответниците по жалбите, К. П. Т., Г. П. Я., Т. К. Б., М. К. Я., П. Я. Н., Н. Я. Н., А. Я. Н., З. Т. Л., К. Т. К., Н. Т. Т., Д. С. С., В. С. П., И. Д. П., М. А. П., Н. К. К., С. Д. К. и Т. Р. Б., не изразяват становище по тях. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предявени са от К. П. Т., Г. П. Я., П. П. Я., Т. К. Б., М. К. Я., З. Т. Л., К. Т. К., П. Я. Н., Н. Я. Н., А. Я. Н. и Н. Т. Т., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 76 от Закона за наследството, за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, вписан под № 1* А. № 1* т. I от 6.03.2001 г. на С. по вписвания към Бургаския районен съд, сключен между Р. Г. К., М. Г. П. и С. Г. Х., за делба на възстановени на наследниците на А. Н. П. по реда на ЗСПЗЗ ниви, съставляващи имот № 0* с площ от 8,873 дка и имот № 0* с площ от 9,701 дка, както и за признаване на относителната недействителност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове № 1* т. V, рег. 6097, д. № 750 от 30.09.2002 г. на нотариус рег. № 2* т. II, рег. № 3* д. № 344 от 9.05.2003 г. на нотариус рег. № 2* т. IV, рег. № 5* д. № 134 от 11.11.2002 г. на нотариус рег. № 396 и № 6, т. IV, рег. № 5* д. 135 от 11.11.2002 г. на нотариус рег. № 3* решение № 957 от 26.07.2006 г., постановено по гр. д. № 1072/2005 г., Бургаският районен съд е отхвърлил исковете за прогласяване на относителната недействителност на продажбите на имотите, изповядани с горепосочените нотариални актове, без да се е произнесъл по исковете за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че процесните имоти нямат характера на новооткрито наследство, поради което за тях не е приложима разпоредбата на чл. 91а от ЗН. По жалба на ищците, с решение № 22 от 18.04.2007 г. по гр. д. № 945/2007 г., Бургаският окръжен съд (БОС) е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове, като е приел, че процесните имоти са внесени в ТКЗС от общия на страните наследодател, поради което за тях следва да се приложи разпоредбата на чл. 91а от ЗН. Въззивното решение е законосъобразно. Не се спори от страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че А. Н. П., бивш жител на с. Р., Б. област, починал на 20.11.1952 г., е общ наследодател на страните. Не се спори и обстоятелството, че той е бил приет за член на ТКЗС, на основание протокол № 5 от 7.11.1948 г. на събранието на членовете на ТКЗС. Спорното е, кой е внесъл в масивите на ТКЗС процесните имоти, общият на страните наследодател или неговият пряк наследник, наследодател на ответниците - (П.), починал на 9.09.1985 г. От представения по делото списък на собствениците на земя, изготвен от кметството на с. В. е видно, че на името на А. П. са записани 51,65 дка земеделски земи. Представен е и талон-удостоверение № 47 на името на А. П., от който е видно, че внесената от него земя е оценена на 10386 лв. Представен е и талон-удостоверение № 186 на името на Г. А. П., от който е видно, че на неговото име не е отразено внасянето на земеделска земя в масивите на ТКЗС. Като писмено доказателство по делото е приложено и решение № 1* от 22.06.1999 г. на П. комисия - С., с което процесните имоти се възстановяват на наследниците на А. Н. П. От същото решение е видно, че производството по реституция на земеделската земя е инициирано по молба на С. Г. Х., ответник в настоящото производство. Видно от протокола от с.з. от 05.06.2006 г. по делото е бил разпитан свидетеля Р, който в показанията си заявява, че А. П. е влязъл в ТКЗС през 1948 г. с нивите си, инвентара и добитъка. Същият твърди, че Г. П. е работил в ТКЗС като спомагателен член. В производството по делото пред въззивния съд е допуснато събирането на нови гласни доказателства при условията на чл. 205 ГПК (отм.). Така св. М заявява, че Г. П. не е внесъл земя в ТКЗС. Вярно е, че същият свидетел твърди, че А. П. не е станал член на ТКЗС през 1948 г. и не е внесъл земята в ТКЗС. Правилно въззивният съд не кредитира показанията на същия свидетел в тази му част, тъй като те не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а именно протокол № 5 от 7.11.1948 г. от събранието на членовете на ТКЗС с. Р., списъка на собствениците на земя и талон-удостоверение № 47 на името на А. П. В тази връзка неоснователни са релевираните възражения в касационните жалби, че показанията на разпитаните свидетели не са били обсъдени от въззивния съд при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели в контекста на представените в тази насока писмени доказателства. С оглед събраните доказателства настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че ответниците по делото не са оборили презумпцията на чл. 8 от П. устав на ТКЗС, съгласно която всички членове-кооператори са длъжни да внесат в ТКЗС притежаваните от тях земеделски земи. Предоставянето на земя на член- кооператор за лично ползване и съвпадението, че тази земя съответства на част от внесените от него земеделски земи, не изменя кооперативния й характер. Следователно, процесните имоти са внесени в ТКЗС от общия на страните по делото наследодател, а именно А. Н. П. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 91а от ЗН. Манифестираният от Р. А. Н. по баща С, М. А. Н. по мъж К. Я. и Т. А. Н. по мъж Я. Н., отказ от наследството на А. Н. П., извършен със заявление вх. № 818 от 10.03.1958 г., е извършен след внасянето на процесните земи в ТКЗС, поради което и на основание цитираната разпоредба, той няма действие по отношение на тази част от наследството. Наследството на тези земи се явява новооткрито по смисъла на чл. 1 от ЗН. По тези съображения настоящата инстанция приема за законосъобразен изводът на въззивния съд, че следва да се прогласи нищожността на атакувания с исковата молба договор за доброволна делба, извършен между наследниците на Г. А. П., както и че следва да се прогласи относителната недействителност на атакуваните разпоредителни сделки с процесните имоти по чл. 76 ЗН. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните пороци на атакуваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,