Решение № 6418 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2014 г.

Решение № 6418 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9406/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пластимо" АД, седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. "Софийско шосе" № 13, срещу решение № 805 от 12.05.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2483/2013 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Царево, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че Административен съд Бургас е постановил крайния си съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, без да е изискал цялата административна преписка и при неизпълнение на задълженията си по чл. 171 АПК. Приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Бургас е Заповед № РД-01-747 от 13.09.2013 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от Закона за туризма /ЗТ/ и писмо изх. № 25-00-114-/1/ от 15.08.2013 г. е отказано определяне на категория за туристически обект в община Царево, както следва: бунгала-гр. Ахтопол, местност "Коросята", стопанисван от "Пластимо" АД, представлявано от Силвия Несторова. С писмо на кмета на община Царево с изх. 11-00-107 от 2.10.2013 г. до Административен съд-Бургас е изпратена жалбата на дружеството "Пластимо" АД срещу Заповед № РД-01-747 от 13.09.2013 г. на кмета на община Царево, без в писмото да е обективирано изявление за изпращане на пълната преписка по оспорения акт. Съдът е разгледал делото в едно съдебно заседание на 28.01.2014 г., докладвал е постъпилата жалба, приел е преписката по опис на л. 2 по делото /без на този лист да се съдържа опис на преписка/ и е дал ход по същество на спора. При извършена проверка във връзка с възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, Върховният административен съд приема следното: Административен съд Бургас не е изискал от ответника пълната преписка по оспорения акт. С цитираното по-горе писмо на л. 2 по делото се изпраща единствено жалбата, като липсва опис на преписка. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 4 АПК, ако органът не изпълни задължението си да изпрати на съда жалбата, заедно със заверено копие от цялата преписка по издаване на акта, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата. Неизпълнението на това задължение представлява съществено процесуално нарушение. Постановеният съдебен акт при липса на административна преписка по издадения акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане при съобразяване на разпоредбата на чл. 152, ал. 4 АПК. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е длъжен да указва на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства. По конкретното дело, съдът не е изпълнил задължението си да разпредели тежестта на доказване в процеса, не е указал на жалбоподателя за кои факти не сочи доказателства. Вместо това, в крайния си съдебен акт е приел, че жалбата е недоказана при преценка на тежестта на доказване едва в решението. Неизпълнението на задълженията на съда по чл. 163, ал. 3 АПК, чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с чл. 170 АПК представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът с обжалваното решение се е произнесъл по същество на спор и при неизяснена фактическа обстановка. Неизясняването на същата не се дължи на бездействие на страните, а на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда. Допуснатите от Административен съд Бургас съществени процесуални нарушения са основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска пълната административна преписка по оспорения акт, да разпредели тежестта на доказване в процеса, да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, както и да съобрази постъпилите пред касационната инстанция писмени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд