Решение № 934 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9002/2008 г.

Решение № 934 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9002/2008 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Бахадин Абдула Ахмед, гражданин на Ирак, против решение № 316 от 25.06.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразността на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответникът, Председателят на ДАБ при МС, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Бахадин Абдула Ахмед. Мотивирал се е, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Приел е още, че: "обстановката в страната може да бъде определена като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътстващи от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие", поради което е налице предпоставката по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но в Северен Ирак сигурността е коренно различна, тъй като регион Кюрдистан има статут на автономна област, в която сигурността се гарантира от местна пешмерга, която не влиза в състава на Иракските сили за сигурност и не е подчинена на централната власт. Обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Бахадин Абдула Ахмед е мотивирал молбата си с обстановката в Ирак и заплаха да бъде убит от роднините на задържани от него ислямисти през 1998 г., когато е служил в "пешмергата" на автономната област Кюрдистан, Ирак. В нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК, административният орган не е преценил всички събрани по преписката доказателства, тъй като не е обсъдил приложените документи от Върховния комисариат на ООН за бежанците - агенция на ООН, която ръководи и координира дейностите за международна закрила и социално подпомагане на бежанците. Документите съдържат информация видно, от която ситуацията в Ирак се характеризира с "прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред". Изложените мотиви на органа, че Ирак в сравнени е с останалата част на страната е относително спокойно място донякъде се покрива с позицията на ВКБООН, според която нуждата от международна закрила за търсещите убежище от трите северни провинции на Ирак трябва да се преценява индивидуално според дефиницията за бежанец съгласно Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците. Ако търсещият убежище не бъде признат за бежанец съгласно критериите на Конвенцията от 1951 г., но при все това докаже, че се нуждае от закрила, за оказването на която би било подходящо предоставянето на допълваща форма на закрила, тя трябва да бъде предоставена. Въпреки това обаче ВКБООН, изрично подчертава, че независимо от факта, че съществуват опити за връщане в Ирак, на този етап той не препоръчва и не подкрепя завръщане в която и да е част на Ирак. А в резюмето на Становището на ВКБООН по въпроса за нуждата от международна закрила на иракчаните извън Ирак се посочва, че въпреки че "убийствата на честта" в кюрдския регион се считат от местните закони за престъпление, те продължават повсеместно да се практикуват, като често биват прикривани като инциденти, самоубийства или опити за такива. С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което същото следва да бъде отменено и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,