Решение № 9181 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14835/2018 г.

Решение № 9181 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14835/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Папалаков от [населено място], чрез адв. Исов като процесуален представител, против решение № 1820 от 10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 993/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск по чл. 292 АПК. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РО "НСК" - Пловдив при РДНСК - ЮЦР, чрез пълномощника си юрк. Аврамов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. Папалаков на основание чл. 292 АПК срещу ответника за признаване за установено в отношенията им, че не съществува задължение за изпълнение на заповед № ДК-02-Пд-11 от 22.06.2010 г. на началника на Сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна Г-образна сграда'" в УПИ VI1-978, кв. 14 - нов по плана на гр. Пловдив, ул. "Д. Талев" № 58, поради изтекла погасителна давност. С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът излага съображения за висящност на изпълнителния процес, наличие на прекъсната давност, обусловена от признаване от страна на ищеца в първоинстанционното производство наличието на годно изпълнително основание, както и предприети действия на органа по изпълнение за принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, които сочат на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът пред първата инстанция се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, съгласно която разпоредба изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила. Следователно давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така предвиденото в нормата привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение по арг. от чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Тази разпоредба установява като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност - по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 АПК. Ето защо, получаването на поканата за доброволно изпълнение (независимо от нейната необжалваемост по съдебен ред) прекъсва давността по чл. 285 АПК във вр. с чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. В този смисъл е и приетото в ТП № 2 от 18.03.2019 г. по тълк. дело 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. В случая изводите на съда, че петгодишният давностен срок за изпълнение на заповедта не е изтекъл, са законосъобразни по следните съображения: Заповедта е влязла в сила на 6.10.2011 г., когато с решение № 12605/6.10.2011 г. по адм. дело № 6860/2011 г. на Върховния административен съд е оставено в сила първоинстанционното решение по адм. дело № 1346/2010 г., образувано по жалба на П. Папалаков срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. От тази дата започва да тече петгодишен давностен срок за изпълнение. Към датата на завеждане на исковата молба – 7.04.2017 г. този давностен срок правилно е прието от съда, че не е изтекъл, поради извършени действия от страна на органа по изпълнението, които прекъсват давността. С покана за доброволно изпълнение от 8.06.2012 г. до ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнението, същият е поканен да предприеме действия по премахване на незаконния строеж – предмет на влязлата в сила заповед. Поканата е изпратена по пощата. По делото е установено, че подписът върху известието за доставяне в графа "получател" не е негов. Независимо от това правилно съдът приема, че поканата е връчена на Папалаков към 27.06.2012 г. На тази дата същият депозира пред органа по изпълнение заявление, в което изрично посочва, че във връзка с получена от него покана с изх. № П-1173-00-986 от 8.06.2012 г. е уведомен да изпълни доброволно разпореденото в заповед № Дк-02-Пд-11/22.06.2010 г. на началник сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР за премахване на строеж и след получаване на поканата е започнал премахването на посочената сграда. Моли да бъде отсрочено изпълнението и да не се предприемат действия по принудително изпълнение поради летните горещини и възникване на допълнителни разходи. Твърдението, че заявлението се отнася за друг строеж, се опровергава напълно от неговото съдържание, в което са цитирани с номер и дата както поканата за доброволно изпълнение, така и изпълнителното основание. С оглед това изявление следва да се приеме, че лицето, на което е връчена пощенската пратка, е изпълнило задължението си да я предаде на Папалаков и най - късно на посочената дата той е уведомен за предприетите действия от страна на органа по изпълнението. Изявлението му по същество представлява признаване на задължението по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, както правилно приема съдът. Това е и датата, на която давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната и е започнала да тече нова такава по отношение на изпълнителното основание, която изтича на 27.06.2017 г. Последващите действия на органа по изпълнението са обективирани в приетите по делото протоколи от 23.07.2012 г., 26.07.2012 г., заповеди за избор на изпълнител за принудителното премахване на незаконния строеж от 30.04.2014 г. и 26.10.2016 г., подадените оферти, писмо за възлагане на принудителното изпълнение на избрания изпълнител от 6.12.2016 г., за което жалбоподателят е уведомен. С посочените действия, извършени след поканата за доброволно изпълнение, обективирани в множество протоколи и заповеди, приемани от практиката като действия по принудителното изпълнение, давността по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД е прекъсната, от което следва, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 АПК, петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекла. Съгласно чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК органът по изпълнението е издателят на акта, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Доводите на жалбоподателя, свързани с приложението на § 54 ПЗР ЗИД ЗУТ, в сила от 22.12.2015 г., са неоснователни. Заповед № ДК-02-Пд-11/22.06.2010 г. съгласно посочената норма се изпълнява от органите на ДНСК независимо от законодателната промяна относно компетентността на органа, който издава заповедта за премахване на незаконен строеж. Затова действията по принудителното изпълнение на заповед, издадена от началника на Сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР, сега РО "НСК" – Пловдив, са предприети от компетентен орган. Законосъобразни са изводите на съда, че предмет на иска, предявен от П. Папалаков с правно основание чл. 292 АПК е установяване, че не съществува задължение за изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж поради настъпила погасителна давност. Производството е исково и съдът е ограничен от предмета, посочен от ищеца в исковата молба. В това производство не може да се преценява валидността, респ. законосъобразността на действията на органа по изпълнението, които подлежат на съдебен контрол по друг, предвиден в закона ред. Като достига до извод за неоснователност на предявения иск, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Здравословното състояние на жалбоподателя не следва да се обсъжда, тъй като е неотносимо към предмета на спора. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на РО "НСК"-Пловдив при РДНСК - ЮЦР разноски в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,