Решение № 421 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 435/2009 г.

Решение № 421 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 435/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимата Албена Б., депозирана чрез упълномощения от нея адвокат срещу въззивна присъда № 80/26.05.2009 г. на Окръжен съд В., постановена по ВНОХД № 138/2009 г. по описа на съда, с което е отменен първоинстанционния съдебен акт на РС В. от 8.04.2009 г., по НОХД № 21/2009 г. и ангажирана нейната наказателна и гражданска отговорност за осъществени самоуправни действия. С присъда № 261/8.04.2009 г. на първостепенния съд е приложен института на чл. 9, ал. 2 НК и Албена И. Б. оправдана по повдигнатото от В. РП обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1НК, като същата е осъдена да заплати на ЕТ "Елеон-М. Гъркова" сумата от 598, 01 лева, представляваща обезщетение за претърпени от посегателството имуществени вреди, ведно със законната лихва. С атакувания въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е отменена при условията на чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 337, ал. 3НПК, подсъдимата е призната за виновна в това, че на 16.05.2008 г., в гр. В., от магазин "ВЕЕР", находящ се на ул. "Александър Стамболийски"самоволно, не по установения в закона ред, е осъществила едно оспорвано от М. Ц. Г. свое претендирано право-взела сумата от 598,01 лева вместо неизплатено трудово възнаграждение, като случаят не е маловажен, и на основание чл. 332, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б "Б" НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Със същия съдебен акт присъдата на Видински РС е ревизирана в гражданско- правната част по отношение на правния субект, на който се дължи присъденото обезщетение от 598,01 лв. - вместо на цитирания ЕТ, визираната сума да бъде изплатена на физическото лице М. Гъркова. В касационната жалба на подсъдимата Б. се визират допуснати от Видински ОС съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на въззивната присъда по отношение на правната квалификация на извършеното престъпление (самоуправство или деяние, консумиращо състава на чл. 332, ал. 1 НК), и в липса на мотиви по чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК. Аргументира се позиция и за престъпна несъставомерност на осъщественото от А. Б. по чл. 323, ал. 1 НК, поради отсъствие на правен спор досежно дължимата й се от М. Г. сума, представляваща уговорено трудово възнаграждение. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на друг състав на съда за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени и санирани констатираните процесуални недостатъци. В съдебно заседание на 13.10.2009 г. подсъдимата Б., надлежно уведомена не се явява, като същата се представлява от з., който декларира че поддържа касационната жалба и моли за отмяна на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Частният обвинител и граждански ищец М. Г., редовно призована не участвува лично и с п. пред касационната инстанция. Прокурорът на Върховната касационна прокуратура аргументира правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд след внимателно и задълбочено проучване на материалите по настоящото дело, намира че релевираните оплаквания в жалбата на подсъдимата Б. за допуснати в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалния и материален закон са убедителни, но не предпоставят упражнените касационни правомощия при реализирания инстанционен контрол. Анализът на правните разпоредби, уреждащи касационното производство мотивира заключение, че предмет на инстанционна проверка е правилността на невлязлата в сила присъда или решение-точното установяване на фактологията по делото чрез съответните допустими и относими към предмета на доказване, писмени, гласни и веществени доказателства, стриктното приложение на материалния закон (правната квалификация на деянието), справедливостта на наложеното наказание, респективно на присъдените обезщетения по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове, и допуснатите в хода на наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, само в обжалваната им част, и по отношение на обжалвалите лица, в рамките на очертаните в жалбата основания. Констатирането на пропуски в хода на досъдебното разследване и процесуалната дейност на съда, и недостатъци в постановената първоинстанционна присъда и последващото я въззивно решение, обективиращи волята на оправомощените съдебни инстанции, при визираните законови предпоставки, обосновава съответните правни последици - изменение на съдебните актове или тяхната отмяна. При грубо нарушаване обаче на принципите на наказателното материално и процесуално право, и несъблюдаване на правни норми, прогласяващи същите и гарантиращи участието на процесуалните субекти в наказателния процес и защитата на техните законни интереси, отсъствието на изрични касационни оплаквания в тази насока не сочат на игнориране на предоставената от закона власт на настоящия съд и не го лишава от правата и задълженията, включени в обхвата на неговата компетентност (чл. 354 НПК). Правомощията на ВКС, обявени в чл. 124 от Конституцията на Р България и изразяващи се в осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища предопределят възможността за намеса на касационната инстанция и възлагат отговорността за вземане на решение, извън обсега на сочените касационни основания от правоимащите лица в инициираното съдебно производство, без оглед на съдържанието на последните и обезпечаващите ги фактически и правни доводи. В изпълнение на конституционните изисквания касационният състав приема, че основание за отмяна на атакуваните присъда № 261 от 8.04.2009 г. на РС - Видин и въззивен съдебен акт на Видински окръжен съд от 26.05.2009 г. е постановяването им при страдащо от сериозни пороци обвинение, като формира вътрешно убеждение за процесуална необходимост от прилагане на чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 и ал. 3, т. 1 НПК, и връщане делото на прокурора. Обвинителният акт на Районна прокуратура - Видин не отговаря на установения в чл. 246 НПК нормативен регламент и не е съобразен с основните положения на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Съдържанието на визираната процесуална разпоредба е законова гаранция на конституционното право на защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес и очертава изчерпателно основните реквизити на прокурорския акт, сочещи на описание на престъплението, в което лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци (време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, пострадало лице и размер на вредите), и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на посегателството; доказателствата подкрепящи очертаната фактология; и приложимия наказателен закон (правната квалификация на деянието). Ръководещият досъдебното разследване орган не е изпълнил тези процесуални предписания и дерогирал възложените му от закона задължения при повдигане на обвинението срещу А. Б. В обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, представителят на прокуратурата се е задоволил да представи оскъдни факти за това, че "А. Б. работела като продавач-консултант в магазин "ВЕЕР", собственост на ЕТ "Елеон-М. Гъркова" и находящ се на ул. "Александър Стамболийски", гр. В., и поради нередовно изплащане на трудовото й възнаграждение, на 16.05.2008 г. взела 598,01 лева и напуснала работа". Словно-пестеливото изложение, индициращо на осъществено присвоително престъпление е последвано от непрецизни правни изводи, лаконичността на които тангира с декларация за обективна и субективна престъпна съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК, при липса на каквато и да била конкретика досежно неправомерна дейност, субсумираща се от визираната материалноправна норма-наличен правен спор между насрещни субекти на възникнало при определени юридически факти правоотношение и релевирани действия на самоволно осъществяване на оспорвано право, с индивидуализиращите ги белези по отношение на техните времеви и пространствени измерения, начин на извършване, пострадало лице и произтичащи обществено опасни последици. Не са посочени и доказателствените материали, обезпечаващи приетите за установени факти, релевантни за инкриминираното престъпно деяние, и не е направен изискуемия се анализ на приобщената доказателствена съвкупност. Визираните недостатъци в съобразителната част на обвинителния акт са предпоставили и съществуващата неяснота при очертаване на правната квалификация, обосноваваща консумиран престъпен състав на самоуправство по чл. 323, ал. 1 НК, в диспозитива на същия. От формулировката на диспозитивната част е видно, че "на 16.05.2008 г., в гр. В., самоволно, не по установения от закона ред, А. Б. е осъществила едно оспорвано от М. Г. свое претендирано право-взела сумата от 598,01 лева вместо неизплатеното трудово възнаграждение, като случаят, не е маловажен", което не следва логически и юридически издържано от описаните обстоятелства, лимитиращи обвинителната теза, и обосновава сериозно противоречие между фактическото и юридическо обвинение в прокурорския акт. Очертаните констатации сочат на грубо несъблюдаване на процесуалния закон от представителя на прокуратурата, обективирано в изготвения от него обвинителен акт, преценявано от константната съдебна практика като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимата Б. Районен съд-Видин не е упражнил правомощията си по чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, внесъл е за разглеждане в съдебно заседание обвинителен акт, характеризиращ се с липса на фактически съображения, релевантни за съставомерността на престъпното деяние по чл. 323, ал. 1 НК, и съдържащ несъответствия между описаните фактически данни и обоснованата от тях правна квалификация. Въз основа на така повдигнатото обвинение първата инстанция провела съдебно следствие, приключило с присъда, с която при условията на чл. 9, ал. 2 НК А. Б. е призната за невиновна в извършено престъпление по чл. 323 НК и осъдена да заплати сумата от 598,01 лв. на ЕТ "Елеон М. Гъркова". Коментираната непълнота в съобразителната част на прокурорския акт и съществуващото противоречие между фактическото и юридическо обвинение са предпоставили допуснатите процедурни нарушения при конституиране на гражданския ищец и са пренесени механично в мотивите към постановената присъда при очертаване фактическите положения на инкриминираното деяние и некореспондиращата на същите правна оценка. Обсъдената липса на корелация между фактически и правни изводи в първоинстанционния съдебен акт е задълбочена от последващата неправилна интерпретация на института на чл. 9, ал. 2 НК (малозначителност на деянието) и идентифицирането му с понятието "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК - правнорелевантно обстоятелство за съставомерността на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, създавайки сериозни съмнения досежно действителната воля на компетентния орган. Последните са съпроводени и с допълнителни неточности при произнасянето по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, сочещи на "противоправно присвоена парична сума" като правно основание за присъденото имуществено обезщетение и на друг правен субект по отношение на когото е дължимо репарирането на причинените вреди - ЕТ "Елеон М. Гъркова", различен от конституираното в качеството на граждански ищец, физическо лице Гъркова. Установените пороци на първоинстанционната присъда не са отстранени и от въззивния съд, чрез упражняване на правомощията, очертани в чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК. В рамките на инстанционния контрол съдебният състав е игнорирал допуснатите в хода на досъдебното и съдебно разследване груби процесуални нарушения, и финализирал въззивното производство със съдебен акт, с който е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на А. Б. по повдигнатото й обвинение за извършени "самоуправни действия". Контролираната съдебна инстанция е направила опит да санира визираното несъблюдаване на процесуалните правила от представителя на прокуратурата и първостепенния съд, полагайки усилия при очертаване на фактическата обстановка на инкриминираното деяние въз основа на приобщените доказателствени средства, с разсъждения да запълни констатираната непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт и на постановената присъда, и чрез излагане на правни съображения да преодолее неяснотите при прилагане на материалния закон. Видински окръжен съд е пренебрегнал последователно проведеното в процесуалното ни законодателство основно начало, че наказателната отговорност на обвиняемото, респективно подсъдимо лице може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, обективирано в съответния акт на органа, ръководещ досъдебното разследване и базирайки присъдата си на предположения по отношение рамките и съдържанието на обвинителната теза, което е недопустимо и безусловно опорочава последната, накърнил процесуалните права на А. Б. и възпрепятствувал организирането на ефективна защита Същият игнорирал и описаните правнозначими за престъплението факти, сочещи на осъществена от длъжностно лице неправомерна разпоредителна дейност с чужди пари, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, в личен интерес, и обосноваващи липса на корелация с визираните в чл. 323, ал. 1 НК, обективни и субективни признаци на престъпния състав. Цитираната правна норма, очертаваща посегателството против законовия ред и регулираща взаимоотношенията между гражданите е приложима като материален закон и предвижда ангажиране на наказателна отговорност на лице, което "самоволно е осъществило свое или чуждо, оспорвано от другиго, с фактически действия и чрез възникнали правоотношения (спорът, по които е отнесен за решаване пред съд или друг компетентен орган), действително или предполагаемо право, при кумулативната даденост на останалите посочени обективни белези, и след изследване на тяхното субективно отражение в съзнанието на дееца. Приетата за доказателствено обезпечена фактология в обвинителния акт и постановените присъди не съдържа данни за наличен правен спор между подсъдимата Б. и М. Г. - външно проявено противоречие (несъвпадане) на твърденията и убежденията на насрещните субекти на правоотношението досежно факти, меродавни за последното или относно тяхното юридическо значение, обективиран в съответните възможни форми (неоснователно отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува). В коментирания аспект неправилно Окръжен съд-Видин е интерпретирал поведението на Гъркова- работодател на подсъдимото лице в качеството й на представляваща ЕТ "Елеон- М. Гъркова." Визираното "оспорване" на правото на трудово възнаграждение чрез неизплащане на определената по сключения договор сума некоректно е отъждествено с неизпълнението на изискуеми задължения като проявление на незаконо-съобразно развитие на гражданските правоотношения, различно от правния спор, което обикновено е последващо същия и представлява последица от отричането на правото. Предложената аргументация обосновава заключение, че в конкретния казус липсват категорични доказателства за самоволно осъществяване от подсъдимата Б. на едно оспорвано от другиго свое претендирано право, като характеристиките на инкриминирания акт и настъпилия вредоносен резултат не мотивират престъпна съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК, а индицират на неправомерно поведение, насочено към обществените отношения, охраняващи собствеността на гражданите. Същите предпоставят приложението на чл. 201 - чл. 205 НК при доказателствена обезпеченост на останалите фактически обстоятелства от престъпния състав във визираните правни норми и при наличност на предвиденото субективно, психическо отношение към обществената опасност на деянието и последиците от него, като мотивите и подбудите при извършване на неправомерното деяние следва да бъдат ценени единствено при индивидуализация на наказателната отговорност. Подкрепящо очертаната теза е и обстоятелството, че отнетите чужди пари - 598,01 лв. не съответствуват на стойността на дължимото към момента на извършеното престъпление (16.05.2008 г.) - 199,67 лева, като разликата до 339,67 лв.- общата сума, която работодателят е бил длъжен да престира за положения труд съгласно клаузите на трудовия договор и анекса към него, е била изискуема в края на месец май същата година. (П 3/70 г. на Пленума на ВС, ТР 37/73 г. на ОСНК, Р 45/68 г. на 1 н.о., Р 297/68 г. на 1 н.о., Р 598/03 г. на 1 н.о., Р 695/04 г. и Р 428/05 г. на 1 н.о. на ВС и ВКС на РБ) За пълнота на изложението и в контекста на релевираните в касационната жалба оплаквания настоящият съдебен състав счита, че следва да коментира и акцентираното от процесуалния представител на подсъдимата противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на атакувания въззивен съдебен акт. Текстовата материализация на мисловната дейност на въззивния съд при очертаване на фактическите положения и формулиране на правните изводи в постановената присъда, и словесното съдържание, обективирано в диспозитивната част на същата не кореспондира на посочената в последната правна квалификация- чл. 332, ал. 1 НК. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, които представляват различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатации за съществуващо несъответствие в тях и помежду им, сочещи на противоречие между юридическото и фактическо обвинение обосновават особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган. (Р 12/85 г. на ОСНК, Р 35/89 г. на ВК, Р 145/92 г. на 1 н.о., Р 407/95 г. на 1 н.о. на ВС на РБ) По изложените съображения касационната инстанция намира, че присъда № 261 от 8.04.2009 г. на РС-Видин и въззивния съдебен акт на Видински окръжен съд от 26.05.2009 г., постановен по ВНОХД № 138/2009 г. страдат от сериозни недостатъци, обосноваващи тяхната отмяна по реда на чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2НПК. Липсата на очертани факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, необходими за конкретизация на повдигнатото срещу А. Б. обвинение по чл. 323, ал. 1 НК и посочените несъответствия между описаните фактически положения и очертаната правна квалификация мотивират ВКС да приеме, че допуснатите от органа, ръководещ досъдебното производство процесуални нарушения са съществени по своя характер и същите по настоящото дело, финализирало с постановяване на осъдителна присъда от въззивния съдебен състав, са довели до ограничаване правото на защита. Съгласно чл. 55 НПК, първостепенно и неотменимо право на обвиняемия в извършване на престъпление е да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само след като това бъде изпълнено, той е в състояние да участвува ефективно в наказателния процес и да организира своята защита. Чрез внесения пред решаващия съд акт прокурорът е длъжен да формулира и развие в пълнота своята обвинителна теза, тъй като цялото съдебно следствие е насочено именно към събиране и проверка на доказателства, подкрепящи и оборващи същата. Затова и процесуалният закон в чл. 246 НПК посочва задължителните реквизити на този акт и предявява определени изисквания към съдържанието му. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия в него-времето и мястото на извършване на престъплението, механизма на неговото осъществяване, пострадалото лице и причинения вредоносен резултат, когато последния съставлява елемент на престъпния състав, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Когато прокурорският акт не съдържа обстоятелствата, индивидуализиращи престъпното деяние, той не може да изпълни своята процесуална роля не само защото е изготвен в разрез с предписанията на чл. 246 НПК, но и защото всяка друга констатация на съда ще съставлява нарушение на забраната за съществено изменение на обвинението. Неспазването на визираните процесуални правила и липсата на достатъчна конкретизация на обвинението са съществени нарушения на процесуалните правила, защото препятствуват обвиняемия да разбере в какво се обвинява и да узнае всички онези обстоятелства, с които е свързана претендираната наказателна отговорност, при съответната възможност да ги оспори изцяло или частично. Съпроводени от наличие на вътрешни противоречия в прокурорския акт и очевидна липса на корелация между фактическо и юридическо обвинение, същите при всяко положение водят до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. (Р 300/92 г. на 1 н.о. на ВС на РБ, Р 37/93 г.на 2 н.о. на ВС и Р 143/95 г. на 1 н.о. на ВС на РБ). Несъблюдаването на тези изисквания от съдилищата в настоящия казус и неизпълнението на задълженията им в тази насока, визирани в чл. 249, ал.1 и 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК и чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК, са опорочили и проведеното съдебно следствие от районен съд-Видин и последващите процесуални действия на въззивната инстанция, и постановените от тях съдебни актове. Констатираните несъответствия и юридическа непрецизност в мотивите към последните се явяват логическа последица от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и проявна форма на задълбочаване на същите, като те са обусловили в частност и необоснованост на атакуваните присъда и решение по отношение на формираните правни изводи за извършеното престъпление и произтичащите от това наказателноправни последици. По изложените съображения касационният състав намира, че в пределите на възложената му компетентност следва да отмени присъда № 261 от 8.04.2009 г. на РС - Видин, по НОХД № 21/2009 г. и въззивен съдебен акт № 80/26.05.2009 г., постановен по ВНОХД № 138/09 г., поради съществени нарушения на процесуалните норми, допуснати в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно разследване, довели до ограничаване на правата на подсъдимата А. Б. в наказателния процес, като делото бъде върнато на прокурора за ново разглеждане. При последното да се изготви нов обвинителен акт и прецизира повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение, като след задълбочена интерпретация на събраните доказателства да се очертаят проявните форми на неправомерно поведение на подсъдимата А. Б. и при обективна преценка на фактологията, релевантна за инкриминираната дейност (време, място, механизъм на осъществяване и вредоносни последици) и нейната престъпна съставомерност, да се приложи правилно материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение