Решение № 13382 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2020 г.

Решение № 13382 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2020 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "СТИС" ЕООД гр. София срещу решение № 356 от 16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6996/2018 г. по описа на Административн съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно приложение на материал закон свързан с въпроса дали процентът за безвъзмездно финансиране съгласно Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. на КЕВР следва да отчита стойността на цялата направена от дружеството инвестиция. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество чрез отмяна на решение № Ж-425/6.06.2018 г., преписката да бъде върната на КЕВР с указания, че преференциалната цена на изкупуване, определена съгласно решение Ц-14 следва да бъде 169. 20 лв. Подадена е частна жалба от дружество "СТИС" ЕООД гр. София срещу определение от 18.02.2020 г., постановено в уславията на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 356 от 16.01.2020 г. в частта за разноските. Определението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната и частната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва същите като неоснователни и моли решението на АССГ да се остави в сила. Ответникът "ЧЕЗ Електро България" в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение на АССГ. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището. По касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на дружество "СТИС" ЕООД гр. София срещу решение № Ж-425/6.06.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по жалба на дружество "СТИС" ЕООД гр. София срещу "ЧЕЗ Електро България'' АД. Решението на КЕВР е оспорено по съдебен ред като незаконосъобразно на основанията по чл. 146 АПК. Същото, видно от преписката е постановено по жалба на дружество "СТИС" ЕООД гр. София срещу отказа на "ЧЕЗ Електро България'' АД относно прилаган размер преференциална цена по т. 1 от решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което, считано от 1.07.2014 г., е определена преференциална цена в размер на 121. 21 лв. /MWh, без ДДС за изкупуване на електрическа енергия от Микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 kW, при процент безвъзмездно финансиране над 70 % до 80 %. В законоустановения срок КЕВР не се е произнесла по жалбата на дружество "СТИС" ЕООД гр. София, поради което последното е оспорило мълчалив отказ на КЕВР, отменен с влязло решение № 26 от 4.01.2017 г. по адм. дело № 8400 по описа за 2016 г. на Административен съд - София-град, ІІІ отделение, 55 състав и преписката е върната на КЕВР за произнасяне по жалбата съобразно дадените в мотиви на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното пред АССГ решение № Ж- 425 от 6.06.2018 г. на КЕВР е постановено след връщане на преписката за произнасяне съобразно указанията в решение № 3299/15.03.2018 г. на ВАС и оставеното в сила решение решение № 26 от 4.01.2017 г. по адм. д. № 8400/2016 г. на АССГ. По делото няма спор за факти и същите следва да се възприемат от настоящата инстанция изцяло, така както са установени от първоинстанционния административен съд и на осн. чл. 220 АПК. От фактическа страна е установено, че касационният жалбоподател, в качеството му на производител на електрическа енергия има сключен договор № 05/312/01747 от 23.04.2012 г. с ДФ "Земеделие", съгласно раздел I, т. 1. 1. от същия, фондът предоставя на ползвателя "СТИС" ЕООД безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80% за проекти за производство и продажба на енергия от ВЕИ от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 05/312/01747 от 10.08.2010 г. С оглед нормативните изменения в § 18 от ЗИД на ЗЕ, ЧЕЗ Електро България изпраща до "СТИС" ЕООД с придружително писмо Допълнително споразумение № 2 към Договор за изкупуване на електрическа енергия № 128 от 8.03.2011 г., в което дружеството краен снабдител излага ситуацията и основанията на база измененията в § 18 (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), на които се дължи промяната в размера на приложимата преференциална цена, а именно: за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията към датата на влизането в сила на ЗИД на ЗЕ, а именно цената, определена по т. 1 от Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. на КЕВР в размер на 121, 21 лв. /МВч, като същевременно дружеството запазва срока за задължително изкупуване съгласно сключения договор. Във връзка с горното от страна на "СТИС" ЕООД до ЧЕЗ Електро България е изпратено писмо, в което изразява своето несъгласие със законодателите промени, като следва да се има предвид, че това автоматично нарушава чл. 24. ал. 3 от сключен Договор № 128 от 8.03.2011 г. между двете страни. Дружество "СТИС" ЕООД е изпратило възражение с изх. № С-267 от 3.09.2015 г. до ЧЕЗ Електро България относно процента безвъзмездно финансиране, респективно размера на новата приложима преференциална цена, посочена в Допълнително споразумение № 2 от 1.08.2015 г. към Договор за изкупуване на електрическа енергия № 128 от 8.03.2011 г., като дружеството прилага справка извлечение от 3.09.2015 г. от инвентарната книга с отчетни стойности на съоръженията, съставляващи МВЕЦ "Манастирска", на обща стойност 1 557 664 лв. Дружеството производител е подало в Комисията и жалба с вх. № Е-12-00-743 от 1.10.2015 г., в която възразява срещу законодателните промени и последващите от това промени в договорните му отношения с дружеството краен снабдител, страна по сключен договор, за изкупуване на електрическа енергия, по отношение на размера на преференциалната цена, която следва да се прилага в случаите, когато е налице безвъзмездно финансиране. С писмо с вх. № Е-12-00-743 от 7.10.2015 г. жалбата е изпратена на КЕВР, като становището на дружеството краен снабдител, страна по възникналия казус е, че при определянето на новата цена. като единствено възможен подход за определяне на цената е в зависимост от процента на безвъзмездна финансова помощ, отразен в договора на производителя със съответната финансираща институция. ЧЕЗ Електро България се е позовало на следните факти и обстоятелства: "В конкретния случай с ВЕЦ "Манастирска - Чупрене", собственост на "СТИС" ЕООД"..., "процентът на финансиране, съгласно чл. 1. 1 от представения Договор № 05/312/01747 от 23.04.2012 г. с Държавен фонд "Земеделие" е в размер на 80 %. В съответствие с техническите характеристики на централата - ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 kW и съгласно т. 1 от Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. на КЕВР, новата преференциална цена, приложима от 1.08.2015 г. на основание § 18, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, е определена в размер на 121, 21 лв. /М^п. за която нова цена производителят е уведомен". С писмо с вх. № Е-12-00-743 от 25.05.2016 г. в Комисията чрез ЧЕЗ Електро България е постъпила от "СТИС" ЕООД повторна жалба, ведно с всички приложения от жалбоподателя, във връзка с възникналия казус. Предвид невъзможността за постигане на съгласие между страните участници в спора, представляващ търговски отношения, ЧЕЗ Електро България препраща до КЕВР с придружително писмо с вх. Е-12-00-743 от 25.05.2016 г. жалба от "СТИС" ЕООД относно възникналия казус по прилагането на § 18 от ЗИД на ЗЕ. При тази фактическа обстановка енергийният регулатор е установил, че от приложените към преписката доказателства и данни, е видно, че жалбата е неоснователна и с оспореното решение е прекратил производството в тази му част. По делото по искане на жалбоподателя е била назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е било установено, че цялата стойност на МВЕЦ "Манастирска" възлиза на 1 415 416 лв. Дружеството е кандидатствало за безвъзмездно финансиране пред ДФ "Земеделие" в размер на 479 403. 72 лв по конкретни позиции, които са част от съоръженията на централата, посочени в Приложение № 1 към проекта, от респ. заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и на сключения между тях договор от 23.04.2012 г.. От заявената за подпомагане част на проекта в размер на 479 403. 72 лв., одобрени за финансиране са разходи на стойност 430 270 лв. и е извършено финансиране на 80 % от същите на стойност 344 216 лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на полученото безвъзмездно финансиране от ДФЗ по проекта в размер на 344 261 лв. представлява 24. 32 % от цялата стойност на МВЕЦ "Манастирска", която е 1 415 416 лв. Спорният между страните въпрос по делото е за приложимия размер на преференциална цена на изкупуване, съгласно решение Ц-14, а именно цена, определена за безвъзмездно финансиране между 20 % и 30 %, която е 169. 20 лв или цена, определена за финансиране от 70 % до 80 %, или 121. 21 лв. Според тезата на касационния жалбоподател процентът на безвъзмездно финансиране следва да се изчислява на базата и да отчита стойността на цялата инвестиция. Съгласно решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ сега КЕВР/ е определила, считано от 1.07.2014 г. цени за изкупуване на електрическа енегрия, произведена от ВЕИ, когато инвестицията за изграждане на енергийния обект се подпомага със средствата от национална или европейска схема за подпомагане, без ДДС, които, за Микро ВЕЦ с инсталирана мощност до 200 кВт представляват процент на безвъзмездното финансиране. При процент на безвъзмездно финансиране над 20 % до 30 % преференциалната цена е 169. 20 лв, а при процент на безвъзмездно финансиране над 70 % до 80 % е 121. 21 лв. Според чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ в случаите, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, цената се определя, като преференциалната цена на електрическата енергия за съответната технология се коригира по начин, който да отразява влиянието на одобрените по съответната схема за подпомагане средства. Цените по ал. 1 се определят, като стойността на регулаторната база на активите на преференциалните цени се намалява пропорционално със стойността на инвестициите, одобрени за финансиране със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Разходите за амортизации се намаляват с амортизациите на активите, придобити със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Правилно в обжалваното решение се приема, че преференциалните цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не отчитат конкретни стойности на индивидуален инвестиционен проект, а осреднени такива на основата на официални източници и международния опит, коригирани със специфичните за България обстоятелства. По силата на законова делегация от чл. 36, ал. 3 ЗЕВИ методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение се определят в наредбата по чл. 36, а цитираната по-горе разпоредба на чл. 21 от НРЦЕЕ изрично сочи, че преференциалната цена следва да се коригира на базата на обективно установен критерий, а именно - стойността на инвестициите, одобрени за финансиране със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Нормативно установеният водещ критерий за редуциране на преференциалните цени на изкупуване на ел. енергия е размерът на одобрените за финансиране със средства на европейска или национална схема на подпомагане средства. Техният дял в процентно съотношение може обективно да се установи, за целите на прилагане т. 1 на Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г., само ако бъде изчислен на базата на заявения за финансиране размер на инвестицията. В случая дружеството е заявило за финансово подпомагане инвестиция в размер на 479 403. 72 лв. Този именно разход се проверява от националния орган и въз основа на същия се извършва одобряване за финансово подпомагане. За дружеството това е инвестиционен разход на 430 270 лв. Няма нормативно основание да се приеме, че цените по т. 1 от решение № Ц- 14 се прилагат за разходи, които не са обективирани пред финансиращия орган и въз основа на които не се извършва финансиране от европейска или национална схема за подпомагане. Решението на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Подадената частна жалба срещу определение от 18.02.2020 г. е допустима, като подадена в законния срок от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 356 от 16.01.2020 г. административният съд е осъдил дружество "Стис" ООД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. С допълнителна молба процесуалният представител на КЕВР е поискала изменение на решението в частта за разноските и присъждане на допълнителни разноски в размер на 398 лв., представляващи внесения от КЕВР депозит за вещо лице. С определение от 18.02.2020 г. АССГ е уважил направеното искане по чл. 248 ГПК и е осъдил дружество "Стис" ООД да заплати допълнително разноски за производството в размер на 398 лв. Така постановеното определение е правилно. Видно от доказателствата, страната е направила действителни разходи за вещо лице, доказателства за които е представила на съда. Искането за присъждането им е направено своевременно, представен е списък на разноски е по чл. 80 ГПК, поради което правилно същото е било уважено. Неоснователно е оплакването на дружество "Стис" ООД за неправилност на обжалваното определение, поради това, че поставените от КЕВР осем на брой въпроси на вещото лице целят преодоляване на незаконосъобразност на обжалваното по съдебен ред решение № Ж-425/6.06.2018 г. чрез установяване на факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат установени още в хода на административното производство. Поддържа се становище, че неустановяването на тези факти и обстоятелства нарушава служебното начало, а спорните по делото въпроси са повдигнати още с жалбата пред КЕВР, а не за първи път пред административния съд. Действително, спорът, повдигнат пред КЕВР с първоначално предявената жалба на дружество "Стис" ООД против ЧЕЗ Електро България, впоследствие и пред АССГ, се отнася по-скоро до начина на тълкуване и прилагане на действащи в правната действителност правни норми, а според чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, не за отговор на правни въпроси, на каквито отговаря с решението си съдът, а само, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Дружеството - жалбоподател не е било лишено от възможност да изрази становището си по допустимостта и относимостта на въпросите за експертизата, поставени от КЕВР и да поиска от съда същите да не бъдат допускани. Становище с противопоставяне на приемането на заключението на вещото лице същата страна е могла да изрази в открито съдебно заседание или чрез нарочно искане до съда, но видно от съдебния протокол и доказателствата по делото, такова не е било изразено. Съдът е допуснал въпросите на КЕВР за вещо лице и е приел заключението на експертизата. Както се изложи по-горе решението не страда от пороци, водещи до неговото касиране. В производството по обжалване на определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК оплакване, свързано с правилността на основния съдебен акт не са допустими за разглеждане по същество. С оглед на изложеното, Върховният административен съд