Решение № 7665 от 10.8.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.145 и следващите във връзка с чл.132, ал.2, т.8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.58, ал.3 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по жалба на Коалиция Демократична България Обединение със съдебен адрес гр. София, 1164, бул. Драган Цанков, 12 16, ет.2, ап.7, представлявана от А. Атанасов и Х. Иванов, срещу Решение 1198 НС от 2 август 2022 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) в частта му, предвиждаща, че Документите, (по т.I, 3 от Решението за целите на провеждане на консултациите), с изключение на буква г, се представят саморъчно подписани, без да е необходима тяхната нотариална заверка. Твърди се, че обжалваното решение на ЦИК пряко засяга правата и законовите интереси на Коалиция Демократична България Обединение (Коалицията), която е участник в изборния процес и чиито права да удостоверява относимите към този процес обстоятелства посредством електронни документи, са нарушени. Според жалбоподателя Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) е приложим за публично правните отношения и за частно правните отношения, допълва уредбата на пряко приложимия в РБ Регламент 910/2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Изключенията от приложното поле на Регламента и на ЗЕДЕУУ са изрично посочени в чл.1, ал.2 от този закон. Жалбоподателят се позовава на чл.3, ал.2, чл.13, ал.3, параграф 1 ДР на ЗЕДЕУУ, чл.8, ал.2 от Закона за електронното управление, чл.19, ал.3 от ИК, чл.18а АПК и чл.25, т.2 от Регламента. Счита, че съдържащото се в обжалваната част от решението на ЦИК изискването документите, представяни от партиите и коалициите, да бъдат подписани единствено със саморъчен подпис е рестриктивно и постановено в нарушение на императивни разпоредби от българското и от европейското законодателство, които приравняват електронната форма на писмена и съответно квалифицираният електронен подпис на саморъчен. Жалбоподателят се аргументира с необходимостта от спазване на принципът на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципът на ефективност или ефективно прилагане правото на ЕС, изискващи от всички институции на всички държави членки на съюза да спазват и да осигурят спазване без изключение на вторичното право на ЕС, а така също да не правят прилагането му прекомерно трудно или невъзможно.

В жалбата се акцентира върху изискването законът да се прилага по еднакъв начин от държавните органи, включително от изборната адинистрация, още повече, че Коалиция Демократична България Обединение е използвала многократно в изборния процес при неговата подготовка и в предходните два парламентарни избора (за 45 о и за 46 о НС) документи, подписани с КЕП, без досега да са установени проблеми при употребата му. В случая административният орган е длъжен да спази предвиденото в чл.13 АПК изискване за последователност, предвидимост и принципа на оправданите правни очаквания. Жалбоподателят цитира практика на ВАС и на СЕС, твърдейки, че Административен съд - Стара Загора се е произнесъл по адм. д. 614/2021 г. за подобен казус във връзка с отказ на РИК Стара Загора да регистрира кандидатската листа на Коалиция Демократична България Обединение за изборите за народни представители през м. ноември 2021 година, поради депозиране на документите, подписани с КЕП. Към жалбата са приложени препис на Решение 369/19.10.2021 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. 614/2021 г., Политическо споразумение за участие в изборите и пълномощно. Коалицията поддържа жалбата си чрез своите процесуални представители и моли за нейното уважаване.

Ответникът ЦИК е оспорил жалбата чрез процесуалния си представител.

Върховният административен съд, Четвърто отделение, като взе предвид доказателствата, съдържащи се в преписката и мотивите на решението в обжалваната му част установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.58, ал.1 от ИК, поради което тя е процесуално допустима. Възражението за недопустимост, поддържано от представителят на ЦИК и мотивирано с твърдение за липсата на правен интерес за Коалицията, е неоснователно. Това е така, защото процедурата за подаване на предложения за съставяне на РИК не е завършила и до края на изборния ден принципно е възможна замяна на член на РИК, която да обоснове подаването на ново предложение.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав на ВАС, Четвърто отделение прие за установено следното от фактическа страна: От съдържащият се по преписката протокол 216, че на 2 август 2022 г. е видно, че е проведено заседание на ЦИК с дневен ред, включващ проект на решение относно реализирането на консултации при областните управители за определяне съставите на РИК и назначаването им за провеждане на изборите за народни представители на 02.10.2022 година. По т.I, 3 са гласували 10 членове на ЦИК. С Решение 1198 НС от 2 август 2022 година, прието на основание чл.57, ал.1, т.1 и т.5 вр. с чл.19, чл.59 62, чл.65, чл.66 и пар.1, т.10 ДР на ИК и писмо от НС на РБ с изх. АД 47 236 00 28/01.08.2022 г., ЦИК е решила по т.I, 3, че при провеждане на консултациите при областните управители за съставите на РИК партиите и коалициите по т.1 представят:

а) писмено предложение за състав на РИК, което съдържа имената на предложените лица, ЕГН, длъжност в комисията, образование, специалност, телефон за контакт и партията или коалицията, която ги предлага;

б) заверено копие на удостоверение за актуално правно състояние на партията, издадено не по рано от датата на насрочване на изборите 01.08.2022 г. (по изключение е допустимо представяне на удостоверение, издадено по рано), или заверено копие от решение за образуване на коалицията, с което се удостоверяват пълномощията на лицата, представляващи съответната партия или коалиция;

в) пълномощно от лицата, представляващи съответната партия или коалиция, в случаите, когато в консултациите участват упълномощени лица;

г) копие от диплома за завършено висше образование или оригинал на уверение за завършено висше образование от съответното висше училище (ако все още няма издадена диплома); в случай, че документът за завършено висше образование е издаден на чужд език, същият се представя заедно с легализиран превод на български език;

д) предложение на партиите и коалициите по т.1 за резервни членове;

е) декларация за съгласие от всяко лице да бъде предложено за член на РИК и, че отговаря на изискванията на Изборния кодекс (приложение към решението).

Документите, посочени по горе, с изключение на буква г, се представят саморъчно подписани, без да е необходима тяхната нотариална заверка.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, настоящият състав на ВАС, Четвърто отделение обосновава следните правни изводи:

Решение 1198 НС от 2 август 2022 г. на Централната избирателна комисия в частта му, предвиждаща, че Документите, (по т.I, 3 от Решението за целите на провеждане на консултациите), с изключение на буква г, се представят саморъчно подписани, без да е необходима тяхната нотариална заверка, е взето от компетентен административен орган съгласно чл.57, ал.1, т.1 и т.5 от ИК. Спазени са изискванията за кворум по чл.53, ал.3 и ал.4 от ИК. Решението на ЦИК в обжалваната му част е прието в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, което се установява както от съдържанието на самото решение, така и от приложения по преписката протокол за проведени разисквания между членовете на ЦИК. На основание чл.57, ал.2 от ИК и в изпълнение на Решение 2/12. май 2021 година на ЦИК, процесното решение в оспорената му част е обявено на интернет страницата на ЦИК и бюлетина на БТА, незабавно след неговото приемане.

При преценка за съответствието на Решение 1198 НС от 2 август 2022 г. на ЦИК в обжалваната му част с материалния закон, настоящият състав на ВАС, Четвърто отделение съобрази следното: Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги урежда съгласно записанато в чл.1, ал.1 (Изм. ДВ, бр.85 от 2017 г.), електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ е посочено, че електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО ( OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по нататък Регламент (ЕС) 910/2014. Императивната норма на чл.3, ал.2 ( Доп. ДВ, бр.85 от 2017 г.) повелява, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Изключенията от приложението на ЗЕДЕУУ са посочени в чл.1, ал.2, както следва:

1. Относно сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма;

1. (изм. ДВ, бр.85 от 2017 г.) когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение.

В пар.1, т.1 от ДР на ЗЕДЕУУ понятието за квалифицирана писмена форма е дефинирано по следния начин: Форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението и други. Съгласно чл.19, ал.3 (Нова ДВ, бр.39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) от ИК, не се изисква нотариална заверка за документите и книжата по кодекса, освен в определените в него случаи. Не се спори по делото, че държането на документите по т. I, 3 във връзка с които е подадена жалбата от Коалицията или на екземпляр от тях, няма правно значение по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Обобщено следва изводът, че в процесния казус не е изключено приложението на ЗЕДЕУУ по отношение на тези документи. Освен това, в текста на чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ е посочено, че квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) 910/2014. В допълнение към този мотив е съдържанието на чл.25, т.2 от същия пряко приложим Регламент, според който правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

Поради изложените вече съображения настоящият състав на ВАС, Четвърто отделение преценява като основателен довода на жалбоподателя, че изискването , съдържащо се в т.I, 3 от Решение 1198 НС от 2 август 2022 г. на Централната избирателна комисия в частта му, предвиждаща, че Документите, (по т.I, 3 от Решението за целите на провеждане на консултациите), с изключение на буква г, да се представят саморъчно подписани, без да е необходима тяхната нотариална заверка, противоречи на цитираните по горе разпоредби от националното ни и от европейското законодателство. Общият принцип, (извън изключенията) е, че документите могат да бъдат подписани с ръчно положен подпис или с КЕП.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за електронното управление, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответните актове. Аналогична е разпоредбата на чл.18а АПК. Настоящият състав на ВАС, Четвърто отделение приема, че ЦИК в качеството й на адресат по смисъла на чл.5 от ЗЕДЕУУ на електронно изявление може да приема документите, (по т.I, 3 от Решението за целите на провеждане на консултациите), с изключение на буква г, освен саморъчно подписани и в електронна форма.

Решение 1198 НС от 2 август 2022 г. на Централната избирателна комисия в частта му, предвиждаща, че Документите, (по т.I, 3 от Решението за целите на провеждане на консултациите), с изключение на буква г, се представят саморъчно подписани, без да е необходима тяхната нотариална заверка, е незаконосъобразно, същото трябва да бъде отменено в тази негова част и преписката да се изпрати на ЦИК.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.58, ал.3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение