Решение № 13310 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3876/2018 г.

Решение № 13310 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3876/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), град Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 337 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 2904/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-16001615001515-091-001/16.10.2015 г., издаден от З. В., на длъжност Началник Сектор, като орган възложил ревизията и С. С., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив, като орган ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 965 от 21.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "НСК – Инженеринг груп" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13 408,04 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Нитек" ЕООД и са определени съответните лихви за просрочие за отчетен период м. 08. 2014 г. в размер на 1 477,60 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения относно законосъобразността на РА, основан на съвкупната преценка на събраните в хода на ревизията доказателства досежно липсата на реална доставка между "Нитек" ЕООД, издател на фактурите, и "НСК - Инженеринг груп" ООД. Според касатора в случая се касае за неправомерно поведение на ревизираното дружество, което обаче не е възприето в процесното решение на първоинстанционния съд. Излагат се доводи за неправилност на решението и в частта относно присъдените в полза на дружеството разноски, като неоснователно съдът е оставил без уважение своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "НСК – Инженеринг груп" ООД срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 976, 60 лева за всяка една от инстанциите поотделно. Ответникът - "НСК – Инженеринг груп" ООД, в писмен отговор, изготвен от адв. Апрахамова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за предишното гледане на делото и за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 12457/17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 13980/2016 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 2194/18.11.2016 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 65/2016 г., с което е обявен за нищожен РА № Р-16001615001515-091-001/16.10.2015 г., в частта потвърдена с Решение № 965 от 21.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени указания да бъде разгледано по същество, като се извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт, в т. ч. и в частта за разноските. При новото разглеждане на делото Административен съд – Пловдив е постановил решение, с което е отменил процесния РА, с който на "НСК – Инженеринг груп" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13 408, 04 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Нитек" ЕООД и са определени съответните лихви за просрочие в размер на 1 477, 60 лв. Предмет на доставките са тухли четворки, тухли единички, флекс лепило, арматурна мрежа, лепило-шпакловка, фибран, покривна вата, пирони, дюбели, винтове, свинска опашка и транспорт. Съдът е приел, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на ССЕ и СТЕ, че процесните фактури обективират реално извършени доставки на стоки. Несъмнено е установен фактът на предоставяне на правото на разпореждане с процесните стоки на жалбоподателя – удостоверен чрез съответните приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове и заявки. Доказано е плащането на процесните стоки и последващото им влагане в СМР. Фактът, че приходната администрация не е успяла в пълнота да установи произхода на стоката, при проверка на предходния доставчик на жалбоподателя (поради ненамирането му на адреса за кореспонденция), според решаващия състав не води автоматично до извода, че процесните количества и вид строителни материали не са били притежавани от "Нитек" ЕООД, респективно че "НСК – Инженеринг груп" ООД не ги е придобило реално. В случая навадените констатации относно липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставки от вида на процесните, са използвани като основания за внасяне на съмнения относно фактическото осъществяване на доставките. Тези действия на администрацията според съда не са били насочени към установяване на наличие на данъчна измама, за която жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае. Такива твърдения не са изложени в акта, нито са установени в хода на производството. Органите по приходите са констатирали единствено, че предходните доставчици на предходния доставчик "Вирома" ЕООД са рискови, без обаче по делото да са представени каквито и да било доказателства в тази връзка. Така според съда внасянето на съмнения относно фактическото извършване на доставките, обосновано с действия на преките и на предходните нему доставчици, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от РЛ право на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съответно, според дефиницията, възведена в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1), доставка на стоки означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че стоките са само фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното получаване на стоката, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Предвид горепосочените норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, правилен е изводът на административния съд за незаконосъобразност на РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Нитек" ЕООД. Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е осъществяването на облагаема доставка. В процесния случай от съвкупната преценка на писмените доказателства, както и от заключенията по ССчЕ и СТЕ, неоспорени от страните, се обосновава извод, че процесните стоки са реално придобити от получателя "НСК – Инженеринг груп" ООД. Неоснователни са възраженията в жалбата, че "Ка Логик" ООД има регистрирани ППС с рег. [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС], а товарният автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "Трансформър Петров 75" ЕООД, след като липсват данни да са извършени последващи проверки, в т. ч. и такива на посочения като собственик "Трансформър Петров 75" ЕООД предоставял ли е въпросното ППС на други лица, вкл. и по наемни правоотношения. Неоснователни са и доводите за липса на доставка обоснован с твърдението, че посоченият в товарителниците като водач на съответно МПС – И. С. е работил в "Ка логик" ООД до 09.05.2014 г., а доставките са извършени през м. 08. 2014 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в транспортните документи касаещи процесните доставки като водачи са посочени К. А. и К. М., които към момента на доставките са с действащи трудови договори. Що се касае до шофьор – И. С., същият е посочен като водач на МПС, но по доставки касаещи други дружества "Професионал 77" ООД /л. 329, от адм. д. № 65/16 г. на АСП/. Освен позоваването на редовно счетоводно отчитане и разплащане на данъчната основа и ДДС, извършеното надлежно приемо -предаване и използването на стоките за целите на развиваната от дружеството икономическа дейност, съдът правилно се е позовал и на задължителния характер на константната практика на СЕС, относима в конкретния случай предвид сходните факти и отношения и предвид направените от приходните органи възражения за липса на материална, кадрова и техническа възможност на изпълнителя да осъществи доставки от вида на фактурираните. По аргумент от даденото тълкуване и разрешение в решение на СЕС по дело С18/13 не се допуска на ДЗЛ да не се признае право на приспадане на извършена услуга само поради това, че доставчикът или неговия подизпълнител не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, стига посочените обстоятелства да не сочат на наличието на измама и въз основа на посочени от приходните органи обективни данни да се установи, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от тази измама. В процесния случай в РА или в решението на данъчния директор липсват твърдения и наведени обстоятелства за измама. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Неоснователни са доводите в жалбата във връзка с присъдените в полза на дружеството разноски. Правилно съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение за производството по адм. д. № 65/2016 г. на АССГ в размер на 1 200 лв. не е прекомерно и в хипотезата на чл. 226, ал. 3 АПК са присъдени общо сторените от дружеството разноски – 2 600 лв. /2 000 лв. за производството при първото разглеждане на делото пред АССГ и 600 лв. – адвокатски хонорар за производството пред ВАС по адм. № 13980/2016 г. /. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски, а ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,